4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 355
гр. София, 29.05.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шестнадесети април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 732 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма] в несъстоятелност, [населено място], представлявано от Д. М. К. – синдик, чрез процесуален представител адв. Х. И. Х. срещу решение № 263 от 16.01.2012г. по в. гр. дело № 184/2011г. на Окръжен съд Смолян, с което е потвърдено решение № 150 от 15.11.2010г. по гр. дело № 344/2010г. на Районен съд Девин и ищецът е осъден да заплати на ответника [фирма], [населено място] сумата 2 000 лв. – разноски за въззивното производство. С потвърденото първоинстанционно решение е отхвърлен предявеният от [фирма] в несъстоятелност, [населено място] чрез синдик Д. М. К. против [фирма], [населено място] иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 12 500 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.11.2009г. до изплащане на сумата, както и 250 лв. – разноски по ч. гр. дело № 313/2009г. на Районен съд Девин, по което е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК с № 663/23.11.2009г.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поддържа становище за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, предл. първо ГПК във връзка с чл. 281, т. 3 ГПК поради това, че въззивният съд е решил делото в противоречие с практиката на ВКС относно иска по чл. 422, ал. 1 ГПК и приложението на чл. 301 ТЗ и като е потвърдил първоинстанционното решение не е приложил точно закона относно правата на жалбоподателя, разпоредбата на чл. 301 ТЗ и е постановил порочен съдебен акт.
Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като взе предвид данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалвания съдебен акт. Без касаторът да посочи този въпрос, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол. Касационният съд не е длъжен да изведе релевантния правен въпрос от твърденията на касатора, сочените от него в касационната жалба факти и обстоятелства и направените оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания.
В настоящия случай касаторът не е формулирал релевантния материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение. Поддържаното от касатора становище, че въззивният съд е решил делото в противоречие с практиката на ВКС относно иска по чл. 422, ал. 1 ГПК и приложението на чл. 301 ТЗ и като е потвърдил първоинстанционното решение не е приложил точно закона относно правата на жалбоподателя, разпоредбата на чл. 301 ТЗ и е постановил порочен съдебен акт, не обосновава наличие на хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. От една страна, касаторът не е посочил кой от въпросите, относими към иска по чл. 422, ал. 1 ГПК и разпоредбата на чл. 301 ТЗ, по които е формирана постоянна практика на ВКС, както и релевантен за конкретния спор, е решен в противоречие с практиката на ВКС.
От друга страна, съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. В настоящия случай касаторът се е позовал само на неприлагане точно на закона и в частност на разпоредбата на чл. 301 ТЗ, без да се аргументира дали се касае за необходимост от промяна на неточна съдебна практика или поради променени обществени условия или законодателни промени. По приложението на разпоредбата на чл. 301 ТЗ има формирана постоянна съдебна практика, която не се налага да бъде променяна, а доколко приетата за установена от съдилищата фактическа обстановка съответства на представените доказателства и дали въз основа на последните са изградени изводи при спазване правилата на логическото мислене, са въпроси от значение за правилността на обжалваното решение във фазата след допуснато касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба по същество, но не и за преценката на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Направените в касационната жалба и изложението към нея оплаквания за порочност на въззивното решение представляват оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост и в този смисъл са относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му по смисъла на чл. 281, ал. 3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че не са налице твърдените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Смолян. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани и не са налице данни, че такива са направени в настоящото производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 263 от 16.01.2012г. по в. гр. дело № 184/2011г. на Окръжен съд Смолян.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.