3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 755
С., 19.11.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1212/ 2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение №214 от 13.02.2012 г. по т.д. № 2/ 2012 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е потвърдено Решение № 4222 от 03.11.2011 т. по гр.д.№ 1964/ 2011 г. на Варненски районен съд, с което [фирма] – [населено място] е осъдено да прати на С. Д. Т. – от [населено място] 16 000 лв.- задължение за плащане на квартирни пари за периода 01.06.2008 г. – 01.02.2011 г. по Договор от 25.03.2006 г., със законната лихва от 08.02.2011 г., с оплакване за неправилност. Жалбоподателят в Изложение на касационните основания сочи решени по делото въпроси: 1.Счита ли се продължен договор с изтекъл срок на действие, страната по който е продължила да плаща уговорената престация, 2.Какъв е периодът на действие на сключения договор в частта относно квартирните разходи в случай, че един или повече от определените обекти фактически е предоставен за ползване на възложителя, 3. Може ли да се приеме, че с плащане на определена сума „наем”, се изменя съдържанието на договора, в който не е определена цената на месечното обезщетение и 4. Има ли възложителят право на квартирни разходи до издаване на Протокол обр.16, ако създава пречки за издаване на разрешение за ползване – налице ли е задължение за съдействие, включително с подписване на съответните книжа по строителството. Жалбоподателят излага какво счита по тези въпроси, което може да се обобщи като съображения за неоснователност на предявения иск. Иска да се допусне касационно обжалване, тъй като въпросите са от значение за развитие на правото, а последният е разрешен и в противоречие с практиката на ВКС – Р.№479/20.05.2009 г. по гр.д.№2308/2008 г. на САС.
Ответницата по касационната жалба С. Д. Т. – от [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване по изложените от жалбоподателя въпроси, които счита за неясни и неконкретни, оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено в сега обжалваната част първоинстанционно решение, с което е уважен осъдителен иск, цената на който не е до 10 000 лв., на основание чл. 280 ал. 2 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по първите три изведени от жалбоподателя въпроси на основание, че същите са от значение за развитие на правото. Изискването на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е кумулативно: въпросът да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото и съгласно т.4 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. на ВКС, ОСГТК, основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК би било налице, когато разглеждането на въпроса допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременен. Тези условия в случая не са налице. Така поставените от жалбоподателя въпроси целят да обосноват твърдението му за неоснователност на иска и съставляват основания за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК, те са пряко свързани с правилността на обжалваното решение и отговорът им е обусловен от доказателствата по делото и извършената преценка на същите от въззивния съд.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по четвъртия изведен от жалбоподателя въпрос на основание, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС. Посоченото Р.№ 479/20.05.2009 г. по гр.д.№2308/2008 г. на САС не съставлява практика на ВКС, а доколкото в него е отразено, че ВКС не е допуснал касационно обжалване с Опр. № 457/23.04. 2010 г. по гр.д.№ 1838/2009 г. на ВКС, отново не е налице решение на ВКС, което да се включва в посочените в чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК – не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №214 от 13.02.2012 г. по т.д. № 2/ 2012 г. на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да плати на С. Д. С. – от [населено място] 770 лв. – разноски по делото за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: