1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 733
гр. София, 04.11.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 70 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. А. Я. и Г. Н. Я. чрез процесуален представител адв. И. Й. срещу решение № 893 от 04.06.2012г. по в. гр. дело № 4416/2011г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 7 състав, с което е потвърдено решение № 4956 от 12.09.2011г. по гр. дело № 3069/2008г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-6 състав. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт са отхвърлени изцяло исковете с правно основание чл. 88, ал. 1, т. 1, б. „б“ ЗЗ /отм./ на Н. А. Я. и Г. Н. Я. против Гаранционен фонд, [населено място] за заплащане на всеки един от тях на сумата в размер на 75 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди, причинени в резултат на смъртта на А. Н. Я. вследствие на ПТП, настъпило на 12.04.2003г., ведно със законните лихви върху сумите, считано от 12.04.2003г. до окончателното изплащане на сумите, както и претенцията на Гаранционния фонд за заплащане на направените по делото разноски.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба и допълненията към нея релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 – въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът Гаранционен фонд, [населено място] чрез процеесуален представител юрисконсулт М. К. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като касаторът не е формулирал материалноправния или процесуалноправния въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като взе предвид данните по делото и поддържаните от страните доводи, приема следното:
За да направи извод за неоснователност на предявените искове, въззивният съд е приел, че лекият автомобил, с който е причинено процесното ПТП на 12.04.2003г., в резултат на което е настъпила смъртта на А. Н. Я., марка „Фалксваген Пасат“ [рег.номер на МПС] , собственост на Р. С. С., е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна полица № 6149241, сключена между Р. С. С. и М. „Европа“ на 20.12.2002г. Твърдението на въззивниците за липса на застрахователно правоотношение поради разминаване на последната цифра на ЕГН на застрахования е прието за неоснователно. Във въззивното решение са изложени съображения, че в първоинстанционното производство не е оспорена автентичността на застрахователната полица, не е открито производство по оспорване на документа, поради което е направен извод за възникване на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между застрахования Р. С. и застрахователя М. „Европа“, последният в несъстоятелност.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалвания съдебен акт. Без касаторът да посочи този въпрос, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол. Касационният съд не е длъжен да изведе релевантния правен въпрос от твърденията на касатора и сочените от него в касационната жалба факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания.
В настоящия случай касаторът не е формулирал релевантния материалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение, който според твърдението му обуславя допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, нито е аргументирал значението му за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото като най-общо е посочил, че Софийски апелативен съд като въззивна инстанция не е приложил точно закона, в резултат на което е потвърдил първоинстанционното решение. Бланкетното посочване на текста по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не се квалифицира като основание за допускане на касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не по отношение на фактите по конкретния спор. Направените в касационната жалба и допълненията към нея оплаквания представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и в този смисъл са относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му по смисъла на чл. 281, ал. 3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касаторите не се дължат. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК касаторите трябва да заплатят на ответника възнаграждение за юрисконсулт в размер 1 462,50 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 893 от 04.06.2012г. по в. гр. дело № 4416/2011г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 7 състав.
ОСЪЖДА Н. А. Я. и Г. Н. Я., двамата от [населено място], жк Надежда – 3, [жилищен адрес] да заплатят на Гаранционен фонд, [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сума в размер 1 462,50 лв. /хиляда четиристотин шестдесет и два лева и петдесет стотинки/ – юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.