8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 353
гр. София, 29.05.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 250 по описа за 2012г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуални представители адв. Т. П. Н. и адв. К. В. В. срещу решение № 1457 от 05.08.2011г. по т. дело № 377/2011г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, с което е потвърдено решение № 68 от 28.10.2010г. по т. дело № 2169/2008г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-3 състав, с което е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск за сумата 302 825,39 лв. – обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение на договорно задължение като неоснователен и недоказан и ищецът е осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в размер 1 504 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер 800 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба и писмено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1/ „В кои случаи неизпълнението към длъжника от страна на трето лице обуславя обективна невъзможност за изпълнение на договорните задължения на длъжника; необходимо ли е длъжникът кумулативно да няма възможности, както за избор на третото лице, така и за въздействие върху поведението му или е достатъчно да е налице само една от тези две предпоставки” – чл. 280, ал. 1, т. 2 /противоречие с решение № 38/25.02.2011г. по т. д. № 610/2010г. на Варненски АС, решение № 109/27.03.2004г. по гр. д. № 1425/2003г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 8239/20.01.2006г. по т. д. № 2121/2003г. на ВКС, ІІ г. о. и решение № 500/2000г. по т. д. № 2600/2000г. на ВКС/ и т. 3 ГПК;
2/ „В кои случаи следва да се приеме, че длъжникът има или няма възможност да въздейства върху поведението на третото лице; представлява ли възможност за въздействие искането за съобразяване на лицето с регламентирано в нормативен акт дължимо поведение, респективно ангажирането на отговорността на лицето при несъобразяване с това дължимо поведение” – чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК;
3/ „Какъв е кръгът на обстоятелствата, въз основа на които се преценява предвидимостта на вредите при пораждане на задължението; необходимо ли е страните да са очертали този кръг от обстоятелства в договора или кореспонденция помежду си или предвидимостта произтича от тяхната обща преценка за състоянието на търговския оборот, включително нормативната и регулаторна рамка, в които се осъществява този оборот” – чл. 280, ал. 1, т. 1 /противоречие с решение № 73/2010г. по т. д. № 897/2009г. на ВКС, ТК, І т. о./, т. 2 /решение по т. д. № 1659/2010г. на Варненски окръжен съд/ и т. 3 ГПК;
4/ „Забавата на кредитора разкъсва ли причинната връзка между неизпълнението и вредите като елемент от фактическия състав на договорната отговорност или освобождаващото действие на забавата на кредитора има самостоятелно значение и приложно поле; при установена забава на кредитора следва ли съдът служебно и без възражение на ответника да приложи последиците по чл. 96, ал. 1 ЗЗД” – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК;
5/ „Кои осуетени възможности за увеличаване на имуществото на кредитора съставляват пропусната полза по смисъла на чл. 82, изр. 1 ЗЗД; произтичат ли от тълкуването на правната норма изключения и ограничения на тези възможности, например изключване на печалбата от продукция, чието производство длъжникът е възпрепятствал” – чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК /противоречие с решение № 176/08.06.2011г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 161/21.07.2009г. по гр. д. № 314/2009г. на Великотърновски апелативен съд, ГК, недопуснато до касационно обжалване с определение № 220/23.04.2010г. на ВКС, решение № 172/11.03.2004г. по гр. д. № 402/2003г. на ВКС, ІІ г. о./;
6/ „Кои стойности на намалението, респективно пропуснатото увеличение, на имуществото на кредитора съставляват вреда от неизпълнението – действителните или счетоводните стойности; в частност коя стойност съставлява необходимо присъщ пряк производствен разход: сумата на счетоводните амортизационни отчисления или стойността на действителното изхабяване на производственото оборудване” – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност и законосъобразност на въззивното решение. Прави възражение за липса на твърдените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК: първият въпрос не е решаващ мотив на САС, поради което е неотносим, като в същото време ВКС се е произнесъл в същия смисъл с определение № 151/18.03.2010г. по т. д. № 968/2009г. на ВКС; решение № 38/25.02.2011г. по т. д. № 610/2010г. на Варненски АС е неотносимо, а останалите съдебни актове не са приложени, поради което не следва да се обсъждат; няма необходимост от отговор на втория правен въпрос, тъй като същият е поставен под условие, че бъде разгледан първият въпрос; по третия правен въпрос има еднозначна съдебна практика, а цитираните от касатора съдебни решения са неотносими, тъй като са постановени при други обстоятелства на споровете; ответникът твърди, че четвъртият въпрос касае спора по същество; по отношение на петия въпрос – посочените от касатора решения решават въпроси, които не съвпадат с обсъжданите по настоящото дело, а относно шестия въпрос не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като е поставен нюанс, който не е в предмета на спора и касаторът не обосновава какво има предвид под „действителните” стойности.
Третото лице помагач [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Д. Д. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради това, че цитираните решения по първите три въпроса са неотносими, относно четвъртия въпрос – в обжалваното решение въззивният съд не е коментирал и прилагал служебно разпоредбата на чл. 96, ал. 1 ЗЗД, за да бъде формулиран въпрос за „разкъсване” на причинната връзка между неизпълнението и вредите, настъпили от него, по петия въпрос се цитират решения, които третират правни казуси, различни от казуса, решен с обжалвания въззивен съдебен акт, а относно шестия въпрос излага съображения за същността на пропуснатите ползи и амортизационните отчисления. .
Касационната жалба е процесуално допустима, предвид нейната редовност – подадена е от легитимирана страна в законния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържат твърдения за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи за допускане на касационно обжалване, приема следното:
Въззивният съд, след обсъждане на събраните доказателства, е констатирал, че единствената причина за забавеното изпълнение на ответника да сключи с ищеца договор за присъединяване на обект „Вятърни генератори”, УПИ І-22405, УПИ ІІ-22401, [населено място], [община] с подобект „Кабели СрН-20 kV и ГГ, К. № 1, К. № 2” към електроразпределителната мрежа е несвоевременното предоставяне от [фирма] на разпределителното предприятие /ответника/ на писмено становище за условията на присъединяване, което съгласно чл. 86, ал. 1 от Наредба № 6 от 09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната електрически мрежи /отм./ е следвало да се извърши в срок от 40 дни, считано от датата на постъпване на искането за проучване, в случая до 12.12.2007г. Предложеният от [фирма] проект на договор на 14.01.2008г. не се вмества в законоустановения срок и не представлява надлежно изпълнение.
Във въззивното решение са изложени съображения, че отговорността на длъжника за вредите от неизпълнение на трето лице произтича от факта на възлагане на изпълнението, от обстоятелството, че длъжникът, упражнявайки правото си на избор, е привлякъл за съдействие при изпълнението трето лице. Прието е, че в конкретния случай дължимото поведение на ответника не произтича от неговия избор на трето лице, тъй като е регламентирано с нормативен акт и е въведено като изрична предпоставка за сключването на договора за присъединяване, поради което ответникът не носи отговорност при забава на третото лице. Решаващият съдебен състав е приел за неоснователно възражението на ищеца, че забавата на ответника се състои в несвоевременно сезиране на [фирма] едва с искането от 22.10.2007г., а не непосредствено след сключване на предварителния договор. Това разбиране е аргументирано с разпоредбата на чл. 57 от Наредбата, липсата на данни за представяне на инвестиционните проекти, разрешението за строеж и работните проекти по част електрически уредби и инсталации заедно с предварителния договор и необходимостта производителят да демонстрира инвестиционните си намерения в по-убедителен мащаб, предвид законодателното разделяне на процедурата по присъединяване в два етапа – предварителен и окончателен договор. Поради обстоятелството, че забавата в изпълнението на задължението за присъединяване се дължи на причина, която не може да се вмени във вина на ответника, е направен извод за липса на една от кумулативно предвидените в чл. 82 ЗЗД предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за заплащане на претендираните от ищеца вреди.
Изводът за неоснователност на предявения иск е аргументиран също с недоказване на предвидимостта на претендираните вреди за определения от ищеца период 23.03.2008г. – 14.10.2008г. и липсата на причинна връзка между релевираните за този период вреди и поведението на ответника. Въззивният съд е съобразил, че [фирма] е поканило ищеца на 18.03.2008г. да сключи окончателен договор, а същият е подписан два месеца по-късно – на 12.05.2008г., като ищецът не е доказал, че причината за забавата е поведението на ответника. Решаващият съдебен състав е констатирал и наличието на промяна в графика за провеждане на 72-часовите проби въз основа на кореспонденцията с NORDEX.
Софийски апелативен съд, изхождайки от първоначалното заключение на съдебно-техническата експертиза, е приел, че не може да се претендира пропусната полза от нереализирана продукция, която въобще не е произведена и предвид предмета – ел. енергия, тъй като с оглед спецификата на производствената мощност на вятърните генератори не могат и не трябва да се правят заключения от произведената през 2009г. мощност за това, което е могло да се произведе през 2008г.
Изложени са и евентуални съображения, че ако непроизведената продукция може да се разглежда като пропусната полза, то реално предоставената на Е. енергия е след като се приспадне тази, консумирана за собствени нужди, каквито изчисления не са направени. Подходът разходите за вещта, калкулирани в нейната себестойност, да се разделят при определяне на пропуснатите ползи, е приет за неправилен, тъй като те представляват неосъщественото увеличаване на имуществото, печалбата, която ищецът би получил.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва въз основа на изложените от касатора въпроси и основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Първите два материалноправни въпроса, поставени от касатора, не обосновават допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като по отношение на тях не е налице твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Цитираните от касатора съдебни актове не установяват противоречиво решаване на релевантните правни въпроси, тъй като са постановени при друга фактическа обстановка и по отношение на част от приложените въззивни съдебни актове не са налице данни, че са влезли в сила. Разрешаването на въпроса за наличието на обективна невъзможност за изпълнение в срок на съответното задължение съгласно чл. 81, ал. 1 ЗЗД, както и на въпроса доколко неизпълнението в срок на дължимото поведение на трето лице представлява такава обективна невъзможност, са относими към предмета на делото и са свързани с правилността на въззивното решение, а отговорът във всеки отделен случай е обусловен от конкретните доказателства и установената фактическа обстановка по всяко отделно дело. Оплакването за неправилното им решаване съставлява касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалванепо чл. 280, ал. 1 ГПК.
Настоящият състав намира, че по първите два материалноправни въпроса не е осъществено и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Същото е аргументирано от касатора с необходимостта от преодоляване на „неприемливото разбиране, че въпреки статута си на търговско дружество преносното предприятие по ЗЕ се ползва с някакъв имунитет срещу ангажиране на отговорността му за неспазване на закона, като разпределителните предприятия нямат никакви възможности за въздействие върху поведението на преносното предприятие”. Решаването на поставените от касатора материалноправни въпроси обаче е свързано с конкретната уговорка между страните, фактите по делото и действащата специална нормативна уредба, а не изисква разкриване точния смисъл на разпоредбата на чл. 81, ал. 1 ЗЗД по пътя на тълкуването, каквото именно е най-широкото определение на понятието „точно прилагане на закона”. Посочената разпоредба е достатъчно ясна и не поставя правни проблеми при тълкуването и прилагането й. Извинителните причини по смисъла на посочената разпоредба съставляват обстоятелства, попречили на изпълнението на облигационната престация, които не могат да се вменят във вина на длъжника и могат да заличат последиците на неизпълнението. Доколко конкретен факт /действие или бездействие/ съставлява причина, която не може да се вмени във вина на длъжника, то този въпрос не би могъл да бъде решен по еднакъв начин за всички случаи, предвид многообразието от обстоятелства, имащи отношение към точното изпълнение и които са специфични за всяка конкретна хипотеза.
Формулираните от касатора трети, пети и шести материално-правни въпроси относно предвидимостта на вредите и пропуснатата полза биха били от значение за настоящия случай, ако неизпълнението в срок на задължението на ответника се дължеше на причина, за която последният отговаря. Предвид основните мотиви за неоснователност на иска във въззивното решение поради това, че забавата в изпълнението се дължи на причина, която не може да се вмени във вина на ответника и той не следва да бъде задължен за претендираните от ищеца вреди, както и да бъдат решени посочените въпроси, същите не могат да променят изхода на спора.
Четвъртият въпрос относно забавата на кредитора и следва ли съдът при нейното установяване служебно и без възражение на ответника да приложи последиците по чл. 96, ал. 1 ЗЗД не обуславя твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на решението по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. От една страна, основните мотиви за извода за неоснователност на предявения иск са формирани въз основа на наличието на хипотезата на чл. 81, ал. 1 ЗЗД. От друга страна, въззивният съд, съобразявайки предмета на спора, определен с обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените от ответника възражения, е приел, че [фирма] е поканило ищеца на 18.03.2008г. да сключи окончателен договор, същият е подписан почти два месеца по-късно – на 12.05.2008г., като ищецът не е доказал, че причина за забавата за този период е ответника. Проследявайки хронологията на действията на страните във връзка с възраженията, релевирани в отговора на ответника в първоинстанционното производство, съдебният състав е констатирал отлагането на 72-часовите проби по искане на ищцовата страна. Поради изложените съображения и с оглед факта, че въззивният съд се е произнесъл относно забавата на кредитора, предвид инвокираните в отговора на исковата молба възражения, посоченият от касатора четвърти правен въпрос е ирелевантен за спора.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в касационната жалба и изложението основания за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са налице данни, че такива са направени в настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1457 от 05.08.2011г. по т. дело № 377/2011г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач [фирма], [населено място].
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.