3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 764
С., 01.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 200/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Р. Б. Б. – ЕТ с фирма ”Б. – Р. Б.” – [населено място] срещу Решение № 196 от 21.Х.2010 г. по гр.д. № 88/ 2010 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено Решение №81 от 14.VІ.2010 г. по т.д. № 202/ 2009 г. на Плевенски окръжен съд, в частта, с която срещу него са уважени предявените от Д. С. Иванова – от [населено място]: иск за реално изпълнение – довършване на посочените обекти с изпълнение на изброените СМР и иск за 50 000 лв. – частичен иск от иск за 103 228.70 лв. – неустойка по чл. 92 ЗЗД, с оплакване за неправилност на решението. В Изложение жалбоподателят сочи, че същественият материалноправен въпрос – налице ли е виновно неизпълнение на ответника по договор за строителство и вина затова само ответникът ли има или и ищцата, е от значение за точното прилагане на закона, като и двете съдебни инстанции не обсъждат въпроса за вината, а вина за забавата в извършването на строежа има ищцата. Жалбоподателят обсъжда гласните доказателства и направените в решението изводи, и поддържа, че решението противоречи на Р.от 8.Х.2004 г. по гр.д.№4673/2003 г. на СГС и на Р. по В. №/1993 г. и В. №47/1996 г. Иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК.
Ответницата по касационната жалба Д. С. Иванова – от [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество жалбата, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което са разгледани иск за реално изпълнение и осъдителен иск, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., съгласно чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК (редакция Д.в. бр.59/2007 г.) и § 25 от ПЗР на ЗИД ГПК – Д.в. бр.100/ 21.ХІІ. 2010 г., тъй като касационната жалба е от 26.ХІ.2010 г., и намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателят не сочи релевантния материалноправен въпрос, по които се е произнесъл въззивният съд, за който поддържа, че решението противоречи на решения на друг съд, както и на решения на Арбитраж. Доводът, че е налице виновно неизпълнение на ищцата за неизпълнение на неговото задължение за изграждане на обектите, за който поддържа, че не е обсъден от двете съдебни инстанции, съставлява оплакване за неправилност на решението по чл. 281 т. 3 ГПК. Дали е налице виновно неизпълнение, е въпрос фактически, който съдът преценява съобразно доказателствата, събрани по конкретното дело (с въззивното решение по изложените съображения, съдът е посочил за кое неизпълнение, допуснато от ответника, ищцата няма вина) и ако този въпрос е решен неправилно, касае се за необоснованост и незаконосъобразност на решението.
Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г., касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, без което обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол и касационният съд не е длъжен да изведе правния въпрос от сочените в касационната жалба оплаквания. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда поддържаните допълнителни основания, а и жалбоподателят фактически не поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, като счита, че приетото от съда е от значение за точното прилагане на закона, а разпоредбата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК изисква същественият правен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Неоснователно жалбоподателят поддържа, че решението противоречи на други решения на съдилища, като посоченото решение на СГС се отнася за договор за предоставяне на телефонни услуги, а решенията на арбитраж, не са актове по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.
С оглед този изход на делото жалбоподателят следва да плати на ответницата по жалбата 500 лв. – разноски за касационната инстанция.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 196 от 21.Х.2010 г. по гр.д. № 88/ 2010 г. на Великотърновски апелативен съд.
ОСЪЖДА Р. Б. Б. – ЕТ с фирма ”Б. – Р. Б.” – [населено място] да плати на Д. С. Иванова – от [населено място] 500 лв. – разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: