1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 972
гр. София, 28.12.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четвърти декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 183 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответницата С. А. И. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Н. Д. срещу решение № 581 от 25.11.2011г. по в. гр. дело № 731/2011г. на Плевенски окръжен съд, с което след отмяна на решение от 27.05.2011г. по гр. дело № 8874/2010г. на Плевенски районен съд С. А. И. е осъдена да предаде на [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] владението върху следния недвижим имот, находящ се в сграда за обществено обслужване и трафопост в [населено място], състояща се от четири магазина, пет кабинета и трафопост, с Р. на сградата 640 кв. м., включително и площта на трафопоста, построена с отстъпено право на строеж върху общински поземлен имот X. в кв. 152 по плана на [населено място] при посочени съседи, заедно с 8,051% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот и ответницата е осъдена да заплати по сметка на Окръжен съд Плевен държавна такса в размер 213,58 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси от значение за изхода на спора, които се решават противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1/ приравнен ли е купувачът по предварителен писмен договор, който е получил владението на това основание и владее имота, с добросъвестния владелец, с оглед разпоредбата на чл. 70, ал. 3 ЗС;
2/ представлява ли предварителният писмен договор за продажба на недвижим имот правно основание по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС за установяване на добросъвестно владение върху имота, с оглед разпоредбата на чл. 19, ал. 1 и ал. 3 ЗЗД.
Ответникът [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] чрез синдика А. Г., оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като липсва идентитет между обжалвания съдебен акт и цитираните от касатора решения на ВС и ВКС, както и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради това, че касаторът не е изложил аргументи кое налага осъвременяване на тълкуването на чл. 70, ал. 1 и ал. 3 ЗС и е формирана постоянна практика на ВКС, съгласно която след като на купувача по предварителния договор не са предоставени изрично всички предвидени за добросъвестния владелец права, няма основание да се счита, че той е приравнен от закона и за срока за придобиване собствеността върху имота по давност.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и взе предвид данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е констатирал, че с нотариален акт за прехвърляне собствеността на недвижим имот на основание чл. 65, ал. 2 ЗЗД № 136 от 29.11.2005г. на нотариус С. Иванова, рег. № 016 на НК, [фирма], [населено място] е прехвърлило собствеността на процесния недвижим имот на Н. Иванова Н., която от своя стпрана е продала имота на ответницата С. И. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 124, том IV, рег. № 4656, н. д. № 249/27.03.2006г. на нотариус С. Иванова. С решение от 23.03.2010г. по т. дело № 5/2009г. на Плевенски окръжен съд, влязло в сила на 21.04.2010г., договорът по чл. 65, ал. 2 ЗЗД, обективиран в нотариален акт № 136 от 29.11.2005г. на нотариус С. Иванова, е обявен за нищожен на основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място]. Въз основа на представения предварителен договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот от 15.12.2005г., сключен между Н. Иванова Н. като продавач и С. А. И. като купувач, и показанията на разпитаните свидетели решаващият съдебен състав е установил, че ответницата по иска е започнала да владее имота от сключването на предварителния договор в края на 2005г.
Въззивният съд е изложил съображения относно нищожността на сделката само по отношение на кредиторите на несъстоятелността и белезите на относителна недействителност, но е взел предвид и реституцията на даденото като последица от относителната недействителност съгласно чл. 614 ТЗ. С оглед предназначението на специалните искове по раздел I на глава 41 от ТЗ за попълване масата на несъстоятелността, съдебният състав е приел, че с уважаването на иска по чл. 646 ТЗ даденото подлежи на връщане в масата на несъстоятелността. Направен е извод, че поради недействителното по отношение на масата на несъстоятелността прехвърляне на собствеността върху имота от ищеца в полза на Н. Н. последващата продажба не легитимира ответницата като собственик на имота, тъй като праводателката не е била негов собственик.
Възражението на ответницата за придобиване на имота поради изтекла петгодишна придобивна давност е прието за неоснователно, тъй като придобилият владение върху недвижим имот въз основа на предварителен договор не е добросъвестен владелец, поради което осъщественото в случая петгодишно владение, основано на предварителния договор, не може да се противопостави на действителния собственик. Въззивният съд е изложил съображения, че осъщественото от ответницата владение въз основа на договора за продажба на недвижимия имот, обективиран в нотариален акт № 124/27.03.2006г., е добросъвестно и същата би могла да стане собственик, ако е изтекъл предвиденият в закона петгодишен срок, тъй като владението се осъществява въз основа на договор за продажба, сключен в законоустановената форма и ответницата не е знаела, че договорът няма вещнопрехвърлително действие, но в случая петгодишна давност не е изтекла, предвид сключения на 27.03.2006г. нотариален акт и предявения на 28.12.2006г. ревандикационен иск по чл. 108 ЗС.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Посочените от касатора материалноправни въпроси са релевантни за спора, тъй като от тях зависи изходът на делото и са включени в предмета на спора.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е неоснователен. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Цитираните и приложени от касатора решения на ВС и ВКС не установяват противоречива съдебна практика по релевантните материалноправни въпроси, тъй като няма идентичност между правните въпроси, разрешени в обжалваното въззивно решение и в посочената от касатора съдебна практика. В решение № 2217/26.01.1964г. по гр. дело № 1282/1964г. на ВС, І г. о. е разгледан въпросът дали обективната невъзможност за обявяване за окончателен на един предварителен договор за покупка на недвижим имот превръща купувача от добросъвестен владелец в недобросъвестен и дали го лишава от правата му по чл. 71 ЗС, но не и въпросът за придобивната давност, основана на предварителен договор, сключен с несобственик. В решение № 2284/07.12.1967г. по гр. дело № 1685/1967г. на ВС, І г. о., решение № 192/02.02.1967г. по гр. дело № 2193/1966г. на ВС, І г. о., решение № 142/24.01.1966г. по гр. дело № 2312/1965г. на ВС, І г. о., решение № 1277/15.05.1978г. по гр. дело № 2888/1977г. на ВС, І г. о. и решение № 1472/12.07.2004г. по гр. дело № 824/2003г. на ВКС, ІV г. о. съдебните състави са се произнесли относно правата на владелеца на недвижим имот, който упражнява владението на основание на нищожен предварителен договор за продажба, какъвто не е настоящият случай. Решение № 1343/28.11.2008г. по гр. дело № 4391/2007г. на ВКС, ІV г. о. също не установява противоречива съдебна практика, тъй като в него е прието, че след като на купувача по предварителния договор не са предоставени изрично всички права, предвидени за добросъвестния владелец, няма основание да се счита, че той е приравнен от закона и за срока за придобиване на собствеността върху имота по давност. Поради това, че в представените от касатора решения на ВС и ВКС няма формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд, то основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице.
Неоснователен е и поддържаният от касатора довод за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По релевантните материалноправни въпроси има формирана трайноустановена съдебна практика, съгласно която лицето, придобило владението въз основа на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, не е добросъвестен владелец и не може да противопостави петгодишно владение на добросъвестния собственик. Придобиване на имота на основание петгодишна давност може да настъпи, ако владението се основава на действителен договор за покупко-продажба, сключен във формата на нотариален акт. Посочената практика не се налага да бъде променяна и е съобразена от въззивната инстанция при постановяване на обжалвания съдебен акт.
Поради това, че не са налице твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника за касационното производство не се присъждат, тъй като такива не са направени и не са поискани.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 581 от 25.11.2011г. по в. гр. дело № 731/2011г. на Плевенски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.