1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 184
С., 16.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на шести март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 32/2011 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител юрк. Е. Б., срещу определение № 10 845 от 27.07.2010 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-а въззивен състав, постановено по ч. гр. д. № 7 115/2010 г. Със същото се оставя без уважение жалбата на дружеството против определение от 27.04.2010 г. на Районен съд [населено място], 89 състав, с което се обезсилва заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по чл. 410 ГПК на 04.03.2010 г. против длъжника В. П. Я. от [населено място] и се прекратява производството по ч. гр. д. № 3 068/2010 г.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба – В. П. Я. от [населено място] не ангажира становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
С разпореждане от 04.03.2010 г. на СРС по ч. гр. д. № 3 068/2010 г. е разпоредено издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на заявителя (жалбоподател в настоящото производство) против В. П. Я. от [населено място] за заплащане на сумата от 7 500,15 лв. – главница за потребена топлинна енергия, ведно със законната мораторна лихва от 2006,60 лв. за забава от 01.04.2005 г. до 12.01.2010 г., както и лихва върху главница от 01.03.2010 г. до окончателното й изплащане. Предвид невъзможността заповедта на бъде връчена на длъжника, съдът е разпоредил да се изиска справка от НБДН за настоящия и постоянен адрес на същия. Видно от представената такава по делото, посоченото ЕГН съответства на лицето В. П. Т.. С оглед несъответствието между длъжника, посочен в заявлението (В. Я.) и предоставените данни от НБДН (В. Т.), СРС е приел, че в конкретния случай липсва процесуална легитимация на длъжника, водеща до невъзможност да се ангажира неговата отговорност, респ. издадената заповед не може да влезе в сила. С определение от 27.04.2010 г. съдът е обезсилва издадената заповед и прекратява производството. Срещу този съдебен акт е подадена частна жалба от заявителя пред СГС, който с определение № 10 845 от 27.07.2010 г. по ч. гр. д. № 7 115/2010 г. (предмет на обжалване в настоящото производство) я оставя без уважение.
За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
По силата на препращаща норма на чл. 278, ал. 4 ГПК за производството по частните жалби се прилагат съответно правилата за обжалване на решенията. Страната следва да посочи и обоснове кой е материалноправния или процесуалноправен въпрос, който е решен от въззивния съд и е от особено важно значение за изхода на спора. Трябва да се посочи и на коя от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК се позовава, а именно, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, че е решаван противоречиво от съдилищата или че въпросът е от съществено значение за точното и еднакво прилагане на закона, както и за развитието на правото. Тези основания трябва да се обосноват, а не само да се възпроизвежда законовия текст. Следва да се представят и съответните решения, чрез които страната доказва наличието на противоречива съдебна практика, а ако се касае за решения на Върховния касационен съд, да се цитират с точния им номер.
В конкретния случай, жалбоподателят не е посочил правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалвания съдебен акт. Съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 на ОСГТК на ВКС, касационният съд не е задължен да го извежда от изложеното в касационната жалба. Не е обосновал и наличието на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, а твърдяната неправилност на обжалваното определение не би могла да аргументира предпоставките да допускане на касационно обжалване по смисъла на цитирания текст.
Жалбоподателят твърди, че в конкретния случай се касае за техническа грешка в изписването на имената на длъжника. Съдът обаче не е длъжен да дава указания на заявителя и да следи служебно за техническите му грешки, като в този смисъл е и постоянна практика на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 10 845 от 27.07.2010 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-а въззивен състав, постановено по ч. гр. д. № 7 115/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: