1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 277
гр. София, 24.04.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на пети март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 421 по описа за 2012г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца ДФ „Земеделие“, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт А. М. срещу решение № 175 от 03.02.2012г. по т. дело № 3036/2011г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, с което след частична отмяна на решение от 06.06.2011г. по т. дело № 58/2010г. на Кюстендилски окръжен съд е отхвърлен предявеният от ДФ „Земеделие“, [населено място] против [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК за установяване по отношение на [фирма], че в полза на ДФ „Земеделие“ съществува вземане срещу него за сумата 183 643 лв., представляваща получена субсидия по договор № 766/26.09.2003г. по Програма С., и сумата 24 623 лв., представляваща начислена лихва за забава върху посочената главница, считано от 18.11.2008г. до 30.11.2009г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 01.12.2009г. до окончателното й плащане, за които суми в полза на ищеца е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по гр. дело № 2374/2009г. на РС Дупница, като неоснователен, и ДФ „Земеделие“ е осъден да заплати на [фирма] сумата 2 087,67 лв. – направени разноски по делото.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба писмено изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: възниква ли солидарна отговорност за продавача и купувача на търговското предприятие при неизпълнение на задължението по т. 4.18 от договора по програма С. и чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № 15 от 18.05.2001г. Касаторът аргументира наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с обстоятелството, че по програма С. е бил предвиден за усвояване огромен финансов ресурс, 75% от който е осигурен от бюджета на Европейския съюз, поради което се отдава голямо значение на контрола относно разходването на тези средства. Релевира доводи за необходимостта от тълкуване на разпоредбата на чл. 27, т. 2 от Наредба № 15/18.05.2001г. поради нейната непълнота и неяснота.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Е. А. М. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като предмет на тълкуване от страна на ВКС не могат да бъдат договорни клаузи, а само разпоредби, съдържащи се в нормативни актове, както и поради неяснота в доводите за връзка между разпоредбата на чл. 27, т. 2 от Наредба № 15/18.05.2001г. и чл. 15 ТЗ. Претендира присъждане на направените разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване допустим съдебен акт.
Въззивният съд е установил наличието на правоотношение по сключен между ДФ „Земеделие“ и [фирма] договор № 766/26.09.2003г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитието на земеделието и селските райони в Република България /С./, по силата на който ДФ „Земеделие“ е отпуснал на едноличния търговец финансова помощ в размер 195 084 лв., от която е платена сума в размер 183 643 лв. По силата на чл. 4.17 от договора ползвателят е поел задължение да използва придобитите въз основа на одобрената инвестиция активи по начина, описан в бизнес плана, а съгласно чл. 4.18 от договора – да не продава или да не преотстъпва ползването върху придобитите активи на трети лица в срок от 5 години от изплащането на финансовата помощ. Решаващият съдебен състав е констатирал, че на 18.11.2008г. [фирма] е прехвърлил предприятието си като съвкупност от права, задължения и фактически отношения на [фирма], като не е изключил от обема на прехвърлените активи и пасиви правото на собственост върху машините, закупени с предоставените му от фонда средства.
При установената фактическа обстановка въззивната инстанция е направила извод за нарушение на задължението от страна на [фирма] по чл. 4.18 от договора – прехвърляйки предприятието си на ответното дружество, ползвателят на безвъзмездната помощ е отчуждил и придобитите по договора с ищеца активи. Изложила е съображения, че договорът за продажба на търговско предприятие попада в приложното поле на чл. 27, т. 2 от Наредба № 15/18.05.2001г. на Министъра на земеделието и горите. За да отхвърли предявения иск, въззивният съд е приел, че задължението на продавача [фирма] за връщане на получената финансова помощ е последица от сключването на договора за продажба на търговското предприятие, поради което не е било елемент от прехвърленото търговско предприятие, а е възникнало за продавача след сключването на договора. Неприложимостта на разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ТЗ е аргументирана с обстоятелството, че това задължение не е преминало у купувача на търговското предприятие.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изходът на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1- т. 3 от ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд.
Посоченият от касатора материалноправен въпрос може да бъде уточнен по следния начин: възниква ли солидарна отговорност за продавача и купувача на търговското предприятие за връщане на получената финансова помощ при неизпълнение на задължението по чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № 15 от 18.05.2001г. и т. 4.18 от договора по програма С. да не продава или да не преотстъпва ползването върху придобитите активи на трети лица в срок от пет години от изплащането на финансовата помощ. Така конкретизираният правен въпрос е релевантен, тъй като е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по настоящото дело. По отношение на него не е формирана постоянна практика на ВКС, поради което и с оглед вероятността от противоречивото му разрешаване от съдилищата е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 175 от 03.02.2012г. по т. дело № 3036/2011г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 4 165,32 лв. по сметка на ВКС на РБ, при неизпълнение на което задължение касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.