1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 230
гр. София, 01.04.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесети и седми март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 570 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищеца А. А. Д. от [населено място], приподписана от процесуален представител адв. Д. Т. Д. срещу определение № 501 от 26.07.2013г. по ч. т. дело № 527/2013г. на Варненски апелативен съд, търговско отделение, с което е потвърдено определение от 16.01.2013г. по т. дело № 243/2012г. на Окръжен съд Добрич, с което е отменено определение от 02.10.2012г. за освобождаване на ищеца А. А. Д. от задължението за внасяне на държавна такса по искова молба в размер на 1 200 лв.
Частният жалбоподател релевира доводи за неправилност на определението – неправилно въззивният съд е приел, че е налице невярно деклариране на факти, изразяващи се в непосочване на данни за притежавани дялове от търговско дружество, и че лицето упражнява търговска дейност. Поддържа становище, че липсва утвърден образец на декларацията по чл.п 83, ал. 2, т. 2 ГПК, а тълкуването на нормата налага извод, че на деклариране подлежат реални имуществени активи, чрез чието осребряване страната би могла да поеме разноските по водене на гражданското дело. Частният жалбоподател излага съображения за необоснованост на довода, че като физическо лице осъществява търговска дейност. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, отговарящи на посочения критерий: 1/ „придава ли търговско качество на физическото лице – страна по граждански спор, притежаването на дялове от дружество с ограничена отговорност, съответно изключва ли възможността това лице да се ползва от разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК”; 2/ непосочването в декларацията по чл. 83, ал. 2, т. 2 ГПК при липсата на нормативно утвърден образец на същата, на притежанието на дялове от О., за които молителят счита, че нямат стойност поради натрупани множество задължения на дружеството, съставлява ли безусловно основание съдът да преразгледа определението си за освобождаване от такси, или за това е необходимо да се даде възможност на страната да изложи позицията си и представи доказателства”.
Ответникът Ц. В. К. чрез процесуален представител адв. М. П. С. оспорва частната касационна жалба и релевира доводи за нейната недопустимост поради липса на правен интерес, тъй като исковата молба е върната с определение № 489/18.08.2013г. по т. дело № 243/2012г. на Добрички окръжен съд поради неизпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, което е влязло в сила поради необжалването му от ищеца. Ответникът поддържа и становище, че твърдяното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение не е налице поради това, че поставените въпроси не касаят неясноти в законодателството, нито са налице основания за изготвяне на съдебна практика или създаването на нова по прилагането на чл. 82, ал. 2 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба срещу определението на Варненски апелативен съд е допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди определението от 16.01.2013г. по т. дело № 243/2012г. на Окръжен съд Добрич, с което е отменено определение от 02.10.2012г. за освобождаване на ищеца от задължението за плащане на държавна такса по исковата молба в размер 1 200 лв., въззивният съд е приел, че ищецът не е декларирал с декларацията си по чл. 83, ал. 2 ГПК, че е собственик на [фирма], [населено място], което е действащо дружество и при данни, че физическото лице – молител /ищецът/ осъществява търговска дейност като търговец, страната не се освобождава от такси и разноски по делото.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Предвид изложените от частния жалбоподател доводи и данните по делото релевантните за спора материалноправни и процесуалноправни въпроси се отнасят до предпоставките за освобождаване от държавна такса по чл. 83, ал. 2 ГПК и доколко недекларираните обстоятелства относно притежаването от ищеца на дялове от дружество с ограничена отговорност, респективно Е., чиято дейност не е прекратена, са от значение за установяване на имущественото му състояние.
Поддържаното от частния жалбоподател основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК не е налице. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалвания въззивен съдебен акт е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
По отношение на релевантния правен въпрос за спора е налице постоянна практика на ВКС, съгласно която по молба на страната за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост, като вземе предвид и недекларираните обстоятелства, но които са от значение за установяване на имущественото състояние на ищецеа във връзка с участието му в различни търговски дружества, на които дружества дейността не е прекратена. В конкретния случай въззивният съд въз основа на доказателствата, декларираните обстоятелства, както и недекларираните обстоятелства относно притежаването от ищеца на дяловете от [фирма], [населено място], които са от значение за установяване на имущественото му състояние, предвид факта, че дейността на посоченото търговско дружество не е прекратена, е постановил обжалвания съдебен акт, като не се е отклонил от постоянната съдебна практика. Констатираните от първоинстанционния съд обстоятелства не са опровергани във въззивното производство.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Варненски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 501 от 26.07.2013г. по ч. т. дело № 527/2013г. на Варненски апелативен съд, търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.