5
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 210/2012 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 928
гр.София, 12.12. 2012 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на четвърти декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 210/2012 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адвокат Н. П. Н. от АК-П. срещу решението на Великотърновския апелативен съд № 257/05.10.2011 год., постановено по в.т.дело № 200/2011 год., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Плевенския окръжен съд № 53/17.05.2011 год. по гр.дело № 224/2010 год. в частта му, с която е отхвърлен предявеният от ищеца-касатор срещу УМБАЛ [фирма], [населено място] иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 23 401 лева, представляваща мораторна лихва за забавено плащане на присъдената главница от 55 519 лева за периода на забавата от 08.12.2005 год. до 08.12.2008 год.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че апелативният съд не е обсъдил в цялост събрания доказателствен материал, неправилно е преценил фактите по делото, което е довело до погрешния и необоснован краен извод за неоснователност на претенцията за мораторни лихви поради липса на писмено доказателство /нотариална покана до ответника от 14.04.2006 год./ независимо от факта, че такова доказателство е описано като приложение в исковата молба, приета с определението по чл.374, ал.1 ГПК и е обсъждано от първоинстанционния съд в мотивите на постановеното решение.
В приложено към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е аргументирано с основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос решаван противоречиво от съдилищата и произнасянето на ВКС ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Излагат се доводи, че е налице противоречие между първоинстанционното и въззивното решение по въпроса: допустимо ли е при обсъждане на писмено доказателство прието от първоинстанционния съд за представено с исковата молба и коментирано в мотивите на решението му, въззивният съд да приеме, че това доказателство липсва по делото и на това основание да отхвърли иска като недоказан или следва да задължи страната, която се позовава на него, да го представи по делото. Позовава се на приложеното към изложението определение № 214/05.03.2009 год. по гр.дело № 111/2009 год. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., постановено по реда на чл.288 ГПК.
Ответникът по касация УМБАЛ [фирма], [населено място] не ангажира становище по допустимостта на касационната жалба и основателността на направените оплаквания.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото намира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС.
За да потвърди първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, въззивният съд е обосновал неоснователността на предявения от касатора иск за мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД с липсата на отправена и получена от ответника покана, която да го постави в забава по отношение плащането на претендираното от ищеца вземане за адвокатско възнаграждение, за изпълнението на което в закона и договора за правно обслужване и процесуално представителство /сключен между страните на 01.11.2005 год./ няма предвиден срок. Наведени са доводи, че макар и описана като приложена към исковата молба нотариалната покана от 14.04.2006 год., на която се позовава ищеца, не е представена по делото. Липсват и данни, кога посочената покана е получена от ответника, за да се прецени налице ли е забава и за какъв период, тъй като съдържанието й само е преразказано от ищеца в исковата молба и водената кореспонденция с болницата.
При тези фактически данни, преценявайки решаващите изводи на въззивния съд, въпросите и доводите, с които касаторът обосновава приложното поле на касационно обжалване, настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение на АС-В.Т. не следва да бъде допуснато до касационно обжалване поради отсъствие на визираното в чл.280, ал.1 общо изискване за достъп до касация.
Съгласно указанията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 год. на ОСГКТК на ВКС, за да обоснове допускане до касационен контрол, материалноправният или процесуален въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решене с оглед възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или преценката на събраните по делото доказателства. В настоящия случай това изискване не е изпълнено. Поставените въпроси целят да обосноват твърдяните нарушения на материалния и процесуалния закон и в този смисъл представляват касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК. Формулираните от касатора в изложението му по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси са относими към предмета на делото, но са пряко свързани с правилността на обжалваното решение, а отговорът им е изцяло в зависимост от доказателствата и установените факти по конкретното дело и извършената от въззивната инстанция суверенна преценка на доказателствения материал по делото с оглед разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса. Изводите, до които е достигнал въззивният съд в резултат на тази преценка с оглед оплакванията за необоснованост и допуснати процесуални нарушения не могат да бъдат ревизирани в производството по чл.288 ГПК, тъй като те са предмет на самия касационен контрол, в който смисъл са и задължителните указания в посоченото тълкувателно решение.
Не е налице поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Цитираната разпоредба има предвид противоречие в практиката на съдилищата, произнесли се с влезли в сила съдебни актове по поставения правен въпрос, който е предмет и на настоящото дело, а не противоречие между първоинстанционното и въззивно решение по едно и също дело, както неправилно се поддържа касационната жалба. В случая липсва посочване, съответно представяне на влезли в сила решения на други съдилища, обективиращи противоречиво решаване на поставените процесуални въпроси, а приложеното определение по чл.288 ГПК на състав на ВКС е неотносимо, тъй като няма характер на влязло в сила съдебно решение по смисъла на закона.
Неоснователно е и позоваването на т.3 от ал.1 на чл.280 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на тази разпоредба е насочено към отстраняването на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика по поставения правен въпрос, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по поставения въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неясноти в правната норма, какъвто не е настоящия случай. Не конкретния казус или бъдещото касационно решение, а разрешеният съществен правен въпрос трябва да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд № 257/05.10.2011 год., постановено по в.т.дело № 200/2011 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: