3
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 611/2010 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 83
гр.София, 16.02. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на осми февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 611/2010 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Б. К. от[населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат Кр.Б. от САК срещу протоколно решение на С. градски съд, ГО, ІV-Б състав, постановено на 29.03.2010 год. по гр.дело № 866/2008 год., с което е отхвърлена като неоснователна молбата му по чл.192, ал.2 ГПК/отм./ за поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 23.02.2009 год. по същото дело в частта му относно оставеното в сила решение на СРС от 11.12.2007 год. по гр.дело № 20894/2006 год. по отношение наименованието на ответното дружество – [фирма],[населено място].
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон. Излагат се съображения, че при констатирана промяна в наименованието на процесното дружество в хода на процеса, което обстоятелство е отбелязано от въззивния съд в мотивите на решението, в диспозитива на същото въззивникът неправилно е записан със старото си наименование. Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК доколкото липсвало произнасяне по идентичен казус в съдебната практика.
Ответникът по касационната жалба [фирма],[населено място] поддържа становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото констатира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивният съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от особено важно значение за крайния изход на спора и е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение въззивният съд е оставил без уважение молбата на ищеца-касатор по чл.192, ал.2 ГПК/отм./ за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото въззивно решение от 23.02.2009 год., като е приел, че не е налице несъответствие между формираната от него воля в мотивите и диспозитива на решението относно промяната в наименованието на ответника по предявения отрицателен установителен иск. С въззивното решение е оставено в сила като правилно постановено първоинстанционното решение по отношение на ответника [фирма], като изрично в мотивите на решението е отбелязано промяната в наименованието му в хода на въззивното производство на [фирма].
С оглед на изложеното поставеният от касатора процесуалноправен въпрос, който е релевантен по делото се свежда до предпоставките, при които се допуска поправка на очевидна фактическа грешка от съда, постановил решението по делото. Даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос е изцяло в съответствие със закона и постоянната и непротиворечива съдебна практика, която е в смисъл, че условието за да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка е констатирано несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно отразяване в постановения съдебен акт. Недопустимо е в производството по чл.192, ал.2 ГПК/отм./ съответно – чл.247 от сега действуващия ГПК, под формата на поправка на очевидна фактическа грешка да се иска допълване на решението или коригиране на фактически и правни изводи на съда, изразени съвсем ясно в постановеното решение. В този смисъл е и решение № 109/26.10.2010 год. по т.дело № 799/2009 год. на ВКС-Търговска колегия, ІІ т.о., постановено при действието на новия ГПК, представляващо задължителна съдебна практика по така поставения въпрос. В случая въззивният съд е постановил решението си в съответствие с посочената задължителна съдебна практика, съобразявайки я с данните по конкретното дело. В тази връзка твърдяното от касатора противоречие с цитираното в жалбата р.№ 2196/20.09.1956 год. на ВС-ІV г.о. не обосновава наличие на противоречива съдебна практика, тъй като различният краен изход е обусловен от различните факти по всяко едно от делата, а не от противоречиво разрешаване на поставения процесуален въпрос. Преценявайки фактите по настоящото дело въззивният съд е приел, че в случая няма допусната очевидна фактическа грешка, която да бъде поправяна. Що се отнася до наведените в касационната жалба доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, това са пороци относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касиране по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК. Като е обосновал твърденията си с фактите по конкретното дело и е посочил бланкетно нормата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК жалбоподателят неправилно поддържа основание за допускане на касационно обжалване по цитирания текст. Не конкретния казус или бъдещото касационно решение, а разрешения съществен правен въпрос трябва да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Независимо от изложеното, както вече беше посочено, по поставения процесуален въпрос е налице задължителна съдебна практика, обективирана в цитираното решение на ВКС-ТК, ІІ т.о., на която обжалваното въззивно решение не противоречи, поради което не е налице твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на С. градски съд, ГО, ІV-Б състав, постановено на 29.03.2010 год. по гр.дело № 866/2008 год., с което е отхвърлена молбата за поправка на очевидна фактическа грешка на решението от 23.02.2009 год. по същото дело.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ