1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 614
С., 24.09.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 3 236/2013 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв. С. Банкова от Г., срещу определение № 181 от 18.06.2013 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, постановено т. д. № 803/2012 г., с което се оставя без разглеждане касационната жалба на дружеството, подадена срещу решение № 222 от 10.07.2012 г. на Габровски окръжен съд по в. гр. д. № 183/2012 г.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно, като в тази насока е изложил и съображения. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт и ВКС да разгледа депозираната касационна жалба по същество.
Ответникът по частната жалба – [фирма] [населено място] е изразил становище за неоснователност на постъпилата жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и като провери данните по делото, приема следното:
С обжалвания съдебен акт ВКС,ТК, първо отделение е оставил без разглеждане подадената касационна жалба от [фирма] [населено място], като е приел, че същата е процесуално недопустима, с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Производството по гр. д. № 2 766/2010 г. пред Районен съд [населено място] е образувано по обективно съединени претенции, предявени от [фирма] [населено място] от [населено място] срещу [фирма] [населено място], с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът претендира заплащане на доставена стока на ответното дружество по издадени 4 бр. данъчни фактури за следните суми: фактура № 10/19.04.2010 г. – 7 560 лв.; фактура № 12/11.06.2010 г. – 1 200 лв.; фактура № 14/30.07.2010 г. – 1 320 лв., фактура № 15/31.08.2010 г. – 7 449,60 лв., ведно с мораторна лихва върху всяка една от главниците. Предмет на касационно обжалване е било въззивно решение, с което ГОС се е произнесъл по обективно съединени искове, с цена на всеки един от тях под 10 000 лв. Съгласно нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията й, обнародвана в ДВ бр. 100/21.12.2010 г. и в сила от същата дата, въззивните решения, постановени по търговски дела с цена на иска до 10 000 лв. не подлежат на касационен контрол. Висящността на делото пред ВКС възниква от момента на подаване на касационната жалба, към който момент следва да се извършва преценката на нейната допустимост с оглед на установения с новата процесуална норма праг за достъп до касационен контрол. В конкретния случай, касационната жалба, с която се иска отмяна на въззивно решение по търговско дело с цена на всеки един от обективно съединените искове под 10 000 лв. е депозирана в регистратурата на ГОС на 15.08.2012 г. т. е. след влизане в сила на ЗИДГПК, обн. ДВ бр. 100/21.12.2010 г., обстоятелство, обуславящо извод за нейната недопустимост.
Съгласно чл. 286, ал. 1 ТЗ търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие – в конкретния случай – чл. 1, т. 1, т. 1 ТЗ, което обстоятелство определя делото като търговско. Неправилно е, обаче, поддържаното от жалбоподателя становище, че ако делото е търговско, то е следвало да бъде разгледано от окръжния съд като първа инстанция, съгласно чл. 365 ГПК. Според чл. 104, т. 4 ГПК в зависимост от цената на иска, по реда на глава „Тридесет и втора” от ГПК пред окръжния съд се разглеждат търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., а по общия ред от районния съд – при цена на иска под 25 000 лв. В случая, с оглед цената на заявените претенции, спорът е родово подсъден на Районен съд [населено място].
При тези фактически данни, определение № 181 от 18.06.2013 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, постановено т. д. № 803/2012 г. е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 181 от 18.06.2013 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, постановено т. д. № 803/2012 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: