3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 477
С. 25.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четиринадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1062/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] и И. Б. Банков – от [населено място] срещу Решение № 53 от 15.ІІІ.2011 г. по т.д. № 23/ 2011 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 373 от 28.VІІ.2010 г. по т.д. №1287/ 2009 г. на Варненски окръжен, с което по иска по чл. 422 ГПК на В. В. Ч. – от [населено място] срещу [фирма] – [населено място] и И. Б. Банков – от [населено място], е признато за установено, че ищецът има вземане срещу ответниците – първият издател и вторият авалист – за 56 160 лв. по Запис на заповед от 16.ІІ.2009 г., с оплакване за неправилност. В Изложение към касационна жалба жалбоподателите поддържат основания по чл. 280 ал. 1 ГПК, като считат, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС: Р.№1414/29.Х.2003 г. по гр.д.№ 2264/ 2002 г. на ВКС по въпроса “не отпада задължението на съда да изследва дали вземането по каузалната сделка съществува или не, което е предметът на този иск” и Р.№729/19.V.2003 г. по гр.д.№1506/ 2002 г. на ВКС по въпроса: ”последната не оспорва исковата сума, следователно документът, озаглавен ”запис на заповед” съдържа всички елементи на договор за заем.” Като заключават, че е налице основание по чл. 281 ГПК – решението е неправилно и необосновано, искат да се допусне касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба В. В. Ч. – от [населено място] не изразява становище по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен иск за установяване на вземането по чл. 422 ГПК, който не е с цена до 10 000 лв., съобразно чл. 280 ал. 2 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди решението, с което е уважен иска по чл. 422 ГПК, въззивният съд е изложил, че ответникът [фирма] – [населено място] е издал на 16.ІІ.2009 г. в полза на ищеца редовен запис на заповед за 56 160 лв., с падеж на предявяване, авалиран от И. Б. Банков, който съдържа всички реквизити по чл. 535 т.1 – 7 ТЗ. Направил е въз основа на изявлението на издателя и авалиста, нотариално заверено, извод, че записът на заповед е предявен за плащане на 18.VІ.2009 г. и че обезпечава Договор за заем от 16.ІІ. 2009 г., както е посочено в чл. 4 от договора, съгласно който договор Карамфила Ч. и В. Ч. предоставят на [фирма] заем 54 000 лв. със срок до 16.VІ.2009 г., и в чл. 5 е уговорено, че заемодателите могат вместо да поучат обратно заетата сума, да придобият собственост върху част от дружествените дялове в дружеството на заемателя [фирма], в противен случай заемателят дължи връщане на сумата при определените в договора условия. По възраженията на [фирма] за причините за несбъдване на условието за прехвърлянето на дяловете и чия е вината за неизпълнение на задължението да прехвърляне, съдът е изложил, че същите имат значение само доколкото не е налице погасяване на заемното правоотношение.
Искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280 ал. 1 ГПК е неоснователно. Жалбоподателите не сочат кой е правният въпрос, разрешен от въззивния съд, за който поддържат основания по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС, №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г., касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация на обжалваното решение, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Без жалбоподателят да посочи този въпрос, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол и касационният съд не е длъжен и не може да изведе правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените в касационната жалба факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания.
Изложените от жалбоподателите оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, както самите те сочат, съставляват касационни основания по чл. 281 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
По изложените съображения е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване, затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 53 от 15.ІІІ.2011 г. по т.д. № 23/ 2011 г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: