4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260
С., 18.04.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на девети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 737/ 2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба [фирма] – [населено място], обл. П. срещу Решение №542 от 28.03.2012 г., поправено за ЯФГ с Решение от 15.06.2012 г. по гр.д.№3294/2011 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 1616 от 29.04.2011 г., поправено за ЯФГ с Решение № 3465 от 14.10.2011 г. по гр.д. №4643/2010 г. на Пловдивски районен съд, с което по иска на ПК „Съединение” – с. Г.И., обл.П. срещу [фирма]- с.Г.И., обл. П., е обявен за нищожен в частта, с която уговореният срок е над 3 години и е обявено, че срокът е 3 години, Договор за наем на описания недвижим имот от 28.06.2008 г., с оплакване за недопустимост на решението, като постановено по непредявен иск, за неправилност и необоснованост. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК по решените материалноправни въпроси: какво е съотношението между нормите на чл.26 ЗЗД и чл. 58 ЗЗД; може ли нищожност на решение на ОС на кооперация да се релевира безсрочно или в срока по чл.58 ЗК; порочни решения, които не са атакувани по реда на чл. 58 ЗК, придобиват ли стабилитет и стават ли валидни и годни; кога решенията са нищожни и кога незаконосъобразни – за които въпроси поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС: Р.№ 92/27.07.2010 г. по т.д.№ 733/ 2009 г. на І т.о. и Р.№ 47/29.04.2009 г. по т.д.№ 645/ 2008 г. на І т.о. Жалбоподателят излага, че процесуалноправните въпроси от значение за делото: пороците на решение на ОС на кооперация, съставляващи основание за отмяна по иск по чл. 58 ЗК, могат ли инцидентно да се заявят в друго производство и след изтичане на срока по чл. 58 ЗК; могат ли трети лица да искат отмяна на тези решения, като се позовават на посочените пороци; придобиват ли стабилитет порочни решения на ОС на кооперация, ако не са били атакувани по реда на чл. 58 ЗК, по които поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, тъй като въпросите са решени в противоречие с цитираните решения на ВКС. Жалбоподателят по въпроса: допустимо ли е въззивният съд да се произнася по непредявен инцидентен установителен иск за нищожност на решението на ОС на кооперацията от 29.04.2005 г. и води ли това до недопустимост на решението, поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК
Ответникът по касационната жалба ПК ”Съединение” – [населено място], [община], обл. П. не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е уважен установителен иск за нищожност на договор за наем в частта за уговорен срок над 10 години, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 280 ал. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е потвърдено решение, с което Договор за наем на недвижим имотна кооперацията от 28.06.2008 г., сключен между ПК ”Съединение” – с. Г.И., обл.П. и [фирма] – с. Г.И., обл.П., е обявен за нищожен в частта, с която е уговорен срок над 3 години и е обявено, че срокът е 3 години, на основание чл. 229 ал.2 ЗЗД, вр. чл.26 ал.3 и чл. 15 ал. 4 т. 10 ЗК, като е уважен първият предявен иск по чл. 26 ал.1 ЗЗД. Изложени са съображения, че решението не е недопустимо, като постановено по недопустим иск, тъй като ищецът е формулирал и петитум, че договорът е нищожен в частта за уговорения срок над 3 години, че решението не е недопустимо поради неизлагане на мотиви по евентуално съединените искове, тъй като при уважаване на главния иск, не следва да се разглеждат евентуалните искове. По съображения, че като търговска сделка, договорът за наем може да бъде сключен и за срок над 3 години, но съгласно чл. 229 ал. 2 ЗЗД лицата, които могат да вършат само действия по обикновено управление, не могат да сключват договор за наем за повече от 3 години, съдът е счел, че председателят на кооперацията има правомощия само за обикновено управление и няма правомощие да сключи договор за наем със срок от 10 години, който се приравнява на акт на разпореждане, затова съгласно чл. 26 ал. 3, вр. чл. 15 ал. 4 т. 10 ЗК председателят на кооперацията сключва договор за наем за срок над 3 до 10 години, въз основа на предварително решение на ОС на кооперацията. Като е приел, че няма валидно взето на 29.04.2005 г. от ОС на кооператорите на ПК ”Съединение” решение за сключване на процесния договор за наем, за което е изложил съображения, съдът на основание чл. 229 ал. 3 ЗЗД е заключил, че договорът за наем, сключен за по-дълъг срок, има сила за 3 години, и е уважил иска по чл. 26 ал.1 ЗЗД, като е признал за нищожен договора в частта за срока над 3 години до 10 години.
С така постановеното решение е разрешен в съответствие с установената съдебна практика релевантният за делото материално – правен въпрос за правомощието на председател на кооперация да сключи договор за наем за имот, собственост на кооперацията, за срок 10 години без предварително решение затова, взето от ОС на кооперацията. По този въпрос е постановено от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължително за долустоящите съдебни инстанции Решение № 75 от 24.07.2012 г. по т.д.№ 194/ 2011 г. на ВКС, ІІ т.о., в което е прието, че председател на кооперация няма правомощие да сключи договор за наем на недвижим имот, собственост на кооперацията, за по-дълъг от предвидения в чл. 229 ал. 2 ЗЗД 3-годишен срок, освен ако не е предварително овластен за това с решение на ОС на кооперацията; че сключен договор за наем за срок, по-дълъг от 3 години, без предварително решение на ОС на кооперацията, има за последица редуциране на срока до 3 години; че с изтичането на този срок договорът се прекратява по закон – чл. 229 ал. 3 ЗЗД.
С оглед изложеното не са релевантни за делото изложените от жалбоподателя въпроси: материалноправните въпроси за съотноше- нието между нормите на чл.26 ЗЗД и чл. 58 ЗЗД; как и от кого може да се релевира нищожност на решение на ОС на кооперация; кога решенията са нищожни и кога незаконосъобразни; стават ли валидни тези решения; и процесуалноправните въпроси: пороците на решение на ОС на кооперация, съставляващи основание за отмяна по иск по чл. 58 ЗК, могат ли инцидентно да се заявят в друго производство и след изтичане на срока по чл. 58 ЗК; могат ли трети лица да искат отмяна на тези решения, ако не са били атакувани по реда на чл. 58 ЗК. Тъй като в случая липсва решение на ОС на кооперацията по чл.15 ал.4 т.10 ЗК, каквито и да са съображенията затова – дали изобщо не е взето от ОС на 20.04.2005 г. такова решение или взетото решение страда от порок и какъв е видът му, не се отразява на въпроса за необходимостта от редуциране по силата на закона – чл.229 ал.3 ЗЗД – на договор за наем, сключен от председател на кооперация за недвижим имот, собственост на кооперацията, за по-дълъг от предвидения в чл.229 ал.2 ЗЗД тригоди- шен срок, без предварително овластяване с решение на ОС на кооперацията. Въпросът може да е важен, но както и да се реши този въпрос, това няма да се отрази на изхода на делото.
Поради това е неоснователно и поддържаното от жалбоподателя оплакване за недопустимост на решението, като постановено по непредявен инцидентен установителен иск за нищожност на решението на ОС на кооперацията от 29.04.2005 г. и не е релевантен за делото развитият от жалбоподателя в този смисъл процесуалноправен въпрос за недопустимо произнасяне от въззивния съд по непредявен инцидентен установителен иск за нищожност на решение на ОС на кооперацията от 29.04.2005 г., по който поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК
Затова В. съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №542 от 28.03.2012 г. по гр.д. № 3294/ 2011 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: