2
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 848/2012 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 419
гр.София, 20.06.2013 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 848/2012 година
Производството е по чл.288 във вр. с л.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ф. Х. С. от М., подадена чрез процесуалния му представител адвокат Д.М. от САК срещу решението на Софийски апелативен съд № 1017/20.06.2012 год., постановено по гр.дело № 3481/2011 год. С това решение апелативният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-2 състав № 755/15.07.2011 год., постановено по т.дело № 6507/2004 год., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от ищеца-касатор срещу Мюсюлманско изповедание /рег. по ф.дело № 1659/2003 год. на СГС, ФО/ иск с правно основание чл.97, ал.1 вр. с чл.431, ал.2 ГПК/отм./ за прогласяване нищожността на взетите решения на Националната конференция на Върховната мюсюлманска Ш., проведена на 07.08.1996 год. и заличаване на вписаните обстоятелства.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно основателността на предявения иск. Посочва се още, че апелативният съд изобщо не е взел предвид и не е обсъдил част от наведените от ищеца доводи за нищожност на решенията на процесната Национална мюсюлманска конференция относно процедурни нарушения по свикването и провеждането й, като е мотивирал отказа си, че същите са релевирани за разглеждане едва в подадената въззивна жалба. Изложени са съображения, че при липсата на особени правила в действуващия към момента на гледане на делото ГПК от 1952 год./отм./, ограничаващи възможността за релевиране нови доводи пред въззивната инстанция, отказът на апелативния съд да разгледа такива се явява в противоречие с процесуалния закон. Поддържа се тезата, че решенията на Националната мюсюлманска конференция от 07.08.1996 год. са нищожни, тъй като същата е била свикана от Висш мюсюлмански съвет, който е различен като членствен състав от легитимно избрания на проведената на 19.09.1992 год. Национална конференция на мюсюлманското вероизповедание като е приложен устав различен от приетия през 1992 год. При липсата на доказателства за редовността на проведената на 02.11.1994 год. Национална конференция, взетите от нея решения относно нов устав и състав на ръководните органи се явяват нищожни и също следва да бъдат прогласени за такива, независимо от последвалата регистрация със Заповед № Р-12/22.02.1995 год. на МС.
В допълнително изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поддържа, че обжалваното решение съдържа произнасяне по съществен процесуален въпрос относно отказа на апелативния съд да разгледа наведените с въззивната жалба нови доводи за нищожност на решенията на Националната мюсюлманска конференция, проведена на 07.08.1996 год. Твърди, че този въпрос е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, позовавайки се на ТР № 1/04.01.2001 год. на ОСГК на ВКС. Поставеният материалноправен въпрос е дали издадената Заповед № Р-12 от 22.02.1995 год. на Зам.-министър председателя на РБ за утвърждаване на нов Устав и ново ръководство на мюсюлманското изповедание санира пороците на решенията, взети на проведената през 1994 год. Национална мюсюлманска конференция, предхождащи процесните решения.
Ответникът по касационната жалба Мюсюлманско изповедание в РБ не изразява становище в законоустановения срок.
Помагачът Н. Х. Г. чрез процесуалните си представители адвокатите Ж.К. и Г.В. от САК поддържат, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество-направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че същата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва въз основа на изложените от касатора доводи с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение апелативният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Софийски градски съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от ищеца-касатор иск по чл.97, ал.1 вр. с чл.431, ал.2 ГПК/отм./ за прогласяване нищожността на взетите решения на Националната конференция на Върховната мюсюлманска Ш., проведена на 07.08.1996 год. за утвърждаване на устава и нов състав на ръководни органи и заличаване на вписаните в регистъра обстоятелства. Анализирайки в цялост събрания по делото доказателствен материал, съдът се е произнесъл след като е разгледал поотделно всяко едно от наведените от ищеца в исковата му молба основания за нищожност. Прието е за безспорно установено, че Конференцията е проведена съгласно изискванията на действуващия към него момент Устав на Мюсюлманското изповедание от 1994 год. въз основа на решение на легитимен орган – Висшият мюсюлмански съвет, избран на проведена Конференция на 02.11.1994 год., регистрирани със Заповед № РД-12/12.02.1995 год. на Зам.-министър председателя Св.Ш., на когото със Заповед № КВ-15.06.02.1995 год. на Министър председателя на РБ са предоставени функциите по отношение дейността на Дирекцията на вероизповеданията при МС. Прието е също с оглед данните по делото, че е спазена процедурата по свикване и провеждане на Конференцията; че същата е протекла съобразно обявения дневен ред при наличието на необходимия кворум и мнозинство за вземане на решенията. Представени са и списъците на делегатите от съответните областни мюфтийства с положени от тях подписи, които не са оспорени. Прието е също, че констатациите на нарочно избраната от форума комисия по проверка на пълномощията и легитимността на делегатите не са опровергани от доказателствата по делото, при което положение е направен извода, че Националната конференция на 07.08.1996 год. е проведена в съответствие с изискванията на официално регистрирания към него момент Устав, взетите решения са в рамките на предвидената компетентност и са валидни, тъй като не противоречат на действуващия Устав и Закона за изповеданията. Изложени са съображения, че не следва да бъдат обсъждани допълнително наведените от ищеца с въззивната му жалба нови доводи, касаещи решението на Висшия мюсюлмански духовен съвет за свикването на процесната Конференция, което не съдържало необходимите реквизити и липсвали доказателства за оповестяването му сред вярващите мюсюлмани, тъй като тези основания са посочени за първи път във въззивното производство.
С оглед на изложеното, като провери данните по делото, настоящият съдебен състав констатира следното:
Предмет на делото е иск с правно основание чл.97, ал.1 във вр. с чл.431, ал.2 и чл.498 ГПК/отм./ за установяване нищожността на подлежащи на вписване обстоятелства – това са решенията взети на Националната мюсюлманска конференция, проведена на 07.08.1996 год. Посочените в исковата молба основания за нищожност са, че тези решения не са възникнали валидно /една от хипотезите на несъществуващи обстоятелства/, тъй като процесната Конференция е свикана от нелегитимен ръководен орган на изповеданието – Висш мюсюлмански духовен съвет в състав избран на предходна Конференция проведена на 02.11.1994 год. и по устав приет на тази Конференция/регистрирани при Дирекция на вероизповеданията със Заповед № Р-12/22.02.1995 год. на Зам.-министър председателя/,чиито решения също са опорочени, вместо от легитимното ръководство избрано от Националната мюсюлманска конференция на 19.09.1992 год. и приетия Устав от 1992 год., когато ищецът е бил избран за Главен мюфтия. В тази връзка се твърди, че делегатите на процесната Конференция също са нелегитимни, поради което не е бил налице необходимия кворум за вземане на решенията. По този начин ищецът се опитва да провокира съда да извърши инцидентен контрол за законосъобразност на предходни решения на Върховната мюсюлманска Ш., вече вписани в съответния регистър, което е недопустимо да бъде извършено по настоящото дело. Необходимо е провеждането на самостоятелен иск, по който съдът да се произнесе с влязло в сила решение, установяващо порок на самото вписване, което не би могло да бъде постигнато при релевиране на незаконосъобразността на предходно решение чрез довод или възражение в настоящия процес. В този смисъл е и задължителната съдебна практика, обективирана в ТР № 1/2002 год. на ОСТК на ВКС.
С оглед на изложеното, правилно двете съдебни инстанции, проверявайки наведените от ищеца в исковата му молба основания за нищожност относно процедурата по свикване и провеждане на процесната Конференция на 07.08.1996 год., са взели предвид представените доказателства за актуалните към този момент вписвания относно състава на представителните органи и Устава на Мюсюлманското изповедание в регистъра воден от Дирекцията на вероизповеданията. Според данните за актуалното състояние на ответника именно Висшият мюсюлмански духовен съвет представлявал изповеданието към 27.06.1996 год. е взел решението за свикване на процесната Конференция. Към момента на гледане на делото решенията на Конференцията от 1994 год. не са били отменени по съответния съдебен ред. В тази връзка неоснователен е доводът на касатора, че поради преюдициалния характер на решенията на Конференцията от 1994 год. относно съставът на представителните органи и Устава на Мюсюлманското изповедание по настоящото дело може да се извърши преценка дали се е осъществил валидно фактическия състав на вписването. Ето защо, ирелевантен се явява поставеният от касатора материалноправен въпрос дали издадената Заповед Р-12/22.02.1995 год. на Зам.-министър председателя на РБ санира пороците на решенията относно състава на ръководните органи и Устава взети на проведената Конференция на 02.11.1994 год. Това е така, защото както вече беше посочено, в настоящото производство не може да бъде упражнен инцидентен контрол върху законосъобразността на предходни решения на висшия форум на Мюсюлманското изповедание, вписани в съответния регистър. Що се отнася до законосъобразността на административния акт по тяхното утвърждаване, видно от представеното по делото решение № 568/27.07.1995 год. по гр.дело № 325/1995 год., петчленен състав на ВКС е отхвърлил жалбата на Главното мюфтийство на мюсюлманското изповедание в България срещу Заповед № Р-12/12.02.1995 год. на зам.-министър председателя, с която са вписани в регистъра състава на ръководните органи и Устава приети на Националната конференция проведена на 02.11.1994 год. В мотивите на решението на ВКС е прието, че съдебният контрол за законосъобразност по смисъла на чл.125, ал.2 от Конституцията на РБ се ограничава само до проверка на компетентността на административния орган, издал акта и дали са спазени материалноправните и процесуалноправните предпоставки за издаването му. Посочено е още, че изискването за компетентност е спазено /актът е издаден от зам.-министър председателя Св.Ш., на когото съгласно Заповед № КВ-15/06.02.1995 год. на Министър-председателя на РБ са делегирани правомощията, свързани с дейността на Дирекцията по вероизповеданията/. Изложени са съображения, че Върховният касационен съд не може да преценява правилността на волеизявлението на висшата изпълнителна власт, материализирано в издадената Заповед № Р-12/12.02.1995 год., тъй като преценката по закон е предоставена на администрацията. С това решение на петчленния състав на ВКС въпросът за регистрацията е решен окончателно и не може да бъде ревизиран. Следователно, регистрираните решения на Конференцията от 1994 год. относно състава на ръководните органи и Устава на Мюсюлманското изповедание, с които се е съобразил съда при постановяване на обжалваното решение са валидни до отмяната им по предвидения от закона ред, каквито данни липсват по делото. Но дори да бъдат отменени, отмяната им няма обратно действие, а действува занапред. С оглед на изложеното, поставеният от касатора материалноправен въпрос дали Заповед № Р-12/22.02.1995 год., издадена от зам.-министър председателя Ш. е санирала пороците на решенията взети на Конференцията от 02.11.1994 год., в случая е ирелевантен, тъй като отговорът му е без значение за крайния изход на делото. Това е така, защото процесната конференция е свикана на 07.08.1996 год. по решение на надлежния състав на Висшия мюсюлмански съвет и съобразно Устава регистрирани към момента на провеждането й, поради което неоснователни са наведените в исковата молба основания за нищожност на взетите решения.
Не са налице твърдяните от касатора основания за допустимост на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, евентуално т.3 ГПК, по поставения процесуален въпрос относно отказа на апелативния съд да разгледа наведените от ищеца с въззивната му жалба нови основания за нищожност на атакуваните решения. По този въпрос е налице задължителна съдебна практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/04.01.2001 год. на ОСГК, според която е недопустимо предявяването на нови искове или изменение на предявения иск пред въззивната инстанция. Съгласно т.9 на цитираното тълкувателно решение ищецът не би могъл да изтъкне пред въззивния съд нов юридически факт като ново основание за иска си в сравнение с този посочен в исковата му молба. В случая ищецът на стр.5 във въззивната жалба е навел нови самостоятелни основания за нищожност, позовавайки се на нови юридически факти относно съдържанието на решението за свикване на Конференцията и легитимността на правоимащите делегати, „доколкото не са представени удостоверения от общинската администрация за регистрация по чл.16 от Закона за изповеданията/отм./, заповеди за назначаване на имами и служители в Изповеданието”. При тези фактически данни, в съответствие с цитираната задължителна съдебна практика на ВКС, правилно въззивният съд е ограничил проверката само до първоначално посочените в исковата молба основания за нищожност, поради недопустимост да се навеждат нови основания във въззивното производство, с които не е бил сезиран първоинстанционния съд. Предвиденото в чл.116 и чл.117 от отменения ГПК/приложим при решаването на настоящото дело, което е образувано преди отмяната му/ изменение на иска по основание, петитум и страни се отнася само до производството пред първата инстанция, а не до въззивния съд. Обратното би означавало превръщането му в спор, с който съдът не е бил сезиран, като решението на въззивния съд ще доведе до едноинстанционно разглеждане на новопредявения иск, в който смисъл са мотивите в цитираното тълкувателно решение на ВКС.
По изложените съображения, тъй като не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, трети състав № 1017/20.06.2012 год., постановено по гр.дело № 3481/2011 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: