Определение №220 от 5.4.2011 по търг. дело №754/754 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

2
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 754/2010 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№220

гр.София, 05.04.2011 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на петнадесети март две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 754/2010 година

Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище[населено място], обл.Ст.З., подадена чрез процесуалния му представител адвокат Д.Д. от АК-Ст.З. срещу въззивното решение на С. окръжен съд № 3/29.04.2010 год., постановено по т.дело № 103/2010 год. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на С. районен съд № 91/07.12.2009 год. по гр.дело № 127/2009 год. в частта му, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора срещу [фирма],[населено място] насрещен иск по чл.195, ал.1 пр.трето ЗЗД за сумата 24 800 лева, представляващи разходи необходими за отстраняване недостатъците във водоохранителна кула КВО 630-предмет на договор за продажба № 6606/10.01.2007 год., сключен между Сигротех”ЕООД и [фирма],[населено място], гаранционните права по който са прехвърлени в полза на ищеца по насрещния иск.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, неправилно е преценил фактите по делото и тълкувал съдържанието на договора за покупко-продажба на лизинг между [фирма] и [фирма] и договор за финансов лизинг на оборудване между [фирма] и [фирма], което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Без да конкретизира материалноправния или процесуален въпрос, който е от съществено значение за крайния изход на делото жалбоподателят счита, че най-общо се касае за приложение на разпоредбата на чл.195, ал.1 пр.3 ЗЗД когато е установено, че закупената вещ има недостатъци в качеството, които съществено намаляват нейната годност за ползуването й по предназначение. Твърди, че по настоящия спор няма относима съдебна практика, която да е задължителна за съдилищата.
Ответникът по касационната жалба [фирма],[населено място] чрез процесуалния си представител адвокат М., поддържа становище, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни. Претендира заплащане на направените от него съдебни разноски за касационното производство в размер на сумата 500 лева – адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото констатира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивният съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от особено важно значение за крайния изход на спора и е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен предявеният от касатора насрещен иск по чл.195, ал.1 пр.трето ЗЗД за сумата 24 800 лева, представляваща стойност на необходимите разходи за отстраняване на недостатъци на закупено оборудване-водоохладителна кула тип КВО-630. Анализирайки целият доказателствен материал по делото, включително заключението на назначената техническа експертиза съдът е приел, че в случая не се касае за недостатъци на самото съоръжение, а за несъответствие на неговите параметри за работа с изискванията на технологичния процес на ищеца по този иск. Изложени са съображения, че доставената и монтирана кула-630 охлажда съобразно заложената в техническия паспорт охладителна мощност за този вид съоръжение и съответства на заявеното от купувача по процесния договор оборудване. Обстоятелството, че закупеното съоръжение със стандартни показатели се явява неподходящо за конкретните нужди на производствената инсталация на [фирма] не означава, че е доставена стока с недостатъци или различна от договорената, тъй като купувачът не е предявил специални изисквания съобразени с производството му. Направен е решаващия извод, че не е налице хипотезата на чл.195, ал.1 във вр. с чл.193 ЗЗД, тъй като закупената вещ няма недостатъци и продавачът не следва да носи отговорност за неуспешните опити на купувача да пригоди водоохладителната кула тип КВО-630 за нуждите на производството си.
Видно от съдържанието на касационната жалба и допълнителното изложение към нея, касаторът не е формулирал съществения материалноправен или процесуален въпрос обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение, което е негово задължение съгласно т.1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС, като посочва най-общо че се касае за правилното приложение на чл.195, ал.1 пр.3 ЗЗД. Няма изложени и конкретни доводи, обосноваващи наличие на основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Наведените в касационната жалба съображения представляват всъщност оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на въззивното решение. Това са пороци относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касиране по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК. Поставените въпроси относно несъответствието на заявеното и доставено стандартно оборудване със спецификата на производствения процес на купувача са фактически, а не правни и отговорът им е в зависимост от събраните доказателства по конкретното дело.
Не е налице твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика по поставения материалноправен или процесуален въпрос каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящия случай. Нормата на чл.195, ал.2 ЗЗД е достатъчно ясна и не се нуждае от тълкуване, а по приложението й е налице постоянна и непротиворечива съдебна практика. Като е обосновал съображенията си с фактите по конкретното дело и е посочил бланкетно текста на чл.280, ал.1 ГПК без да аргументира твърденията си, жалбоподателят неправилно поддържа основание за допускане на касационно обжалване по цитирания текст. При този изход в полза на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени поисканите и направени от него разноски за касационното производство в размер на сумата 500 лева – адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на С. окръжен съд № 3/29.04.2010 год., постановено по т.дело № 103/2010 год.
ОСЪЖДА [фирма] със седалище[населено място], общ.О., обл.С. З. да заплати на [фирма],[населено място] сумата 500/петстотин/лева съдебни разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/

Scroll to Top