4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 1098/2010 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№733
гр.София, 15.10.2012 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на втори октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 1098/2010 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗАД [фирма], [населено място] срещу решението на Софийски градски съд, ГК, П-А въззивен състав, постановено на 23.07.2010 год. по гр.дело № 4392/2009 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното решение на Софийски районен съд от 12.02.2009 год. по гр.дело № 31995/2008 год. в частта, с която е отхвърлен предявеният от Ц. Х. Й. от [населено място] иск по чл.226, ал.1 КЗ за сумата 5 000 лева, както и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 273,45 лева, въззивният съд е осъдил ответника-касатор да заплати на ищцата обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди за причинени телесни повреди при ПТП на 13.10.2006 год. в размер на сумата 5 000 лева, както и 273,45 лева-мораторна лихва за забавено плащане на посочената главница, която претенция има акцесорен характер и е изцяло в зависимост от изхода на спора досежно главницата.
В касационната жалба се правят оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения,че правото на деликтно обезщетение и правото на пряк иск срещу застрахователя на делинквента макар и да имат общ произход не са кумулативни, а са винаги в съотношение на евентуалност. В тази връзка присъждането на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по предявения от ищцата граждански иск срещу делинквента по НОХД № 4488/2007 год. на РС-Плевен препятствува възможността да се претендират същите вреди и от застрахователя, тъй като правото на обезщетение е преклудирано, защото вече е упражнено срещу прекия причинител. В тази връзка поддържа, че предявеният иск е недопустим.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения съществен процесуален въпрос дали разглеждането и уважаването на иск на деликтно основание срещу прекия причинител представлява процесуална пречка за предявяването и успешното провеждане на иск за обезщетение срещу застрахователя на делинквента по застраховка гражданска отговорност. Излага доводи, че така поставения въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, позовавайки се на ППВС № 4/1975 год., ППВС № 7/1977 год., р.№ 101/20.04.2007 год. по ч.т.дело № 85/2007 год. и р.№ 82/07.07.2009 год. по т.дело № 28/2009 год. на ВКС, ТК-І т.о., както и р.№ 127/19.03.2008 год. по т.дело № 640/2007 год. на ВКС, ТК-ІІ т.о.
Ответницата по касационната жалба Ц. Х. Й. от [населено място] не изразява становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС.
Видно от данните по делото след частична отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение въззивният съд е уважил за сумата 5 000 лева предявеният срещу застрахователя на делинквента по застраховка гражданска отговорност иск по чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на увреждане при ПТП, както и претенцията за мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД върху присъдената главница, считано от датата на деликта. Изложени са съображения, че предявеният иск е допустим и частично основателен независимо от факта, че в производството по НОХД № 4488/2007 год. на Плевенския районен съд е бил уважен предявеният от пострадалата срещу делинквента иск по чл.45 ЗЗД, като й е присъдено обезщетение в размер на 30 000 лева. Въззивният съд е възприел мотивите на първоинстанционния съд, че прякото право на увредения срещу застрахователя възниква едновременно с правото на обезщетение срещу делинквента и съществува успоредно без да са взаимно изключващи се, като изборът за упражняването им е предоставен на пострадалия без ограничение при наличие на предвидените в закона предпоставки. Присъденият размер на обезщетението е определен в зависимост от конкретните данни по делото в съответствие с принципа за справедливост предвиден в чл.52 ЗЗД, като е отчетен факта, че ответникът доброволно е заплатил на ищцата обезщетение в размер на сумата от 17 000 лева ведно със законната лихва и разноските по наказателното дело, при което положение е прието, че предявеният иск се явява основателен само за сумата от 5 000 лева.
При тези данни поставеният от касатора правен въпрос свързан с допустимостта и евентуалната основателност на предявения иск е релевантен за изхода на спора. По тези въпроси, обаче, не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК предвид наличието на задължителна практика на ВКС, обобщена в ТР № 2/2010 год. на ОСТК на ВКС, на която обжалваното решение не противоречи. Съгласно цитираното тълкувателно решение, при уважен иск по чл.45 ЗЗД срещу делинквента е допустим пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност”. Право на избор на увредения е от кого да иска репариране на претърпените от него вреди и двата иска са допустими дори когато деликтното обезщетение е платено. Плащането на сумата присъдена на увреденото лице на основание чл.45 ЗЗД е без значение за допустимостта на прекия иск срещу застрахователя, но е от евентуално значение за неговата основателност. Погасяването на материалното право за пострадалия настъпва едва с реалното обезщетяване на вредите – т.е. с фактическото изплащане на дължимото обезщетение. Същото разрешение е възприето и в хипотезата на извършено частично плащане от делинквента, тъй като увреденият винаги има интерес да претендира разликата до пълния размер на щетите от застрахователя, като преценката за основателност на иска срещу него е конкретна с оглед рамките на определения максимален лимит по застрахователната полица на застраховка „гражданска отговорност”. В случая въззивният съд е постановил решението си в съответствие с посочената задължителна практика на ВКС, съобразявайки я с данните по конкретното дело, поради което не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване. С упражняване на деликтното право от увредения не се погасява прякото му право срещу застрахователя и обратно, като изборът на предпочетен ответник както и процесуалната възможност за съединяването на исковете за съвместно разглеждане е предоставен на носителя на субективното право.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, П-А въззивен състав, постановено на 23.07.2010 год. по гр.дело № 4392/2009 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: