1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 580
гр. София, 27.06.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 451 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], [фирма], [населено място], [фирма], [населено място] и [фирма], Чешка република, О., В., всички обединени в дружество по ЗЗД с наименование „Г. П. И.” и представлявани от процесуален представител адв. И. С. срещу определение № 536 от 02.04.2012г. по ч. т. дело № 379/2012г. на Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, с което е потвърдено определение № 177 от 27.01.2012г. по т. дело № 923/2011г. на Пловдивски окръжен съд, търговска колегия, ХІІІ състав, с което е оставено без уважение заявеното с молба вх. № 1709 от 21.01.2012г. искане на ищците за освобождаване от внасяне на държавна такса по т. дело № 923/2011г. на Пловдивски окръжен съд.
Частните жалбоподатели правят оплакване за неправилност на определението поради нарушение на основните конституционни принципи, на целта на закона за осигуряване правото на защита на всички гражданско-правни субекти, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържат становище, че са нарушени основни международни актове, касаещи защитата на правата на гражданите и недопускането на дискриминация, както и че съдът не е обсъдил наведените доводи за наличието на изключителни обстоятелства, довели до необходимост от освобождаване на ищците от предварително внасяне на държавна такса, и не е съобразил особено големия размер на дължимата държавна такса. Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: въпросът „допустимо ли е освобождаване на юридическо лице от предварително внасяне на държавна такса” е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като създадената съдебна практика не кореспондира с основните принципи на Конституцията и законите, които целят осигуряване на право на защита на всички гражданскоправни субекти, както и на настъпилото изменение в обществените условия при съществуващата икономическа криза.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да остави потвърди определението на първоинстанционния съд, с което е оставено без уважение заявеното с молба вх. № 1709 от 21.01.2012г. искане на ищците за освобождаване от внасяне на държавна такса по т. дело № 923/2011г. на Пловдивски окръжен съд, въззивният съд е приел, че случаите, в които не се изисква предварително внасяне на държавна такса, са строго определени в разпоредбата на чл. 83 ГПК и според тях не е предвидена възможност за освобождаване на търговци от внасяне на държавна такса. Съдебният състав е направил извод за неоснователност на довода за липса на равнопоставеност между граждани и търговци по причина, че освобождаването от държавна такса при гражданите е възможно, когато от съда е признато, че те нямат достатъчно средства да ги заплатят. Изложил е съображения, че държавна такса не се събира предварително по исковете за попълване на масата на несъстоятелността според чл. 620, ал. 5 ТЗ в хипотезата на открито производство по несъстоятелност, а при липса на открито производство по несъстоятелност се презумира, че всеки търговец има достатъчно средства да поеме разходите си за плащане на държавна такса във връзка с предявените от него искове за защита на имуществени права.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Въпросът за освобождаване на юридическо лице от държавна такса е релевантен за делото.
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалвания въззивен съдебен акт е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 1 – т. 3 и т. 5, ал. 2 и чл. 84 ГПК, уреждащи освобождаване на ищеца от държавна такса, са достатъчно точни и ясни и не пораждат никакво съмнение, че същите не се отнасят до търговските дружества.
Неоснователен е доводът на касаторите, че релевантният процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото поради това, че създадената съдебна практика не кореспондира с основните принципи на Конституцията и законите, които целят осигуряване на право на защита на всички гражданскоправни субекти, както и на настъпилото изменение в обществените условия при съществуващата икономическа криза. Създадената съдебна практика по въпроса „допустимо ли е освобождаване на юридическо лице от предварително внасяне на държавна такса” е съобразена с разпоредбите на чл. 83 и чл. 84 ГПК и чл. 620, ал. 5 ТЗ, уреждащи освобождаването от държавна такса, които не могат да се тълкуват разширително, а дали същите са противоконституционни или не е въпрос от компетентност на Конституционния съд съгласно чл. 12 З..
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Пловдивски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 536 от 02.04.2012г. по ч. т. дело № 379/2012г. на Пловдивски апелативен съд, търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.