6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 202
С., 27.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание деветнадесети март на две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 647/ 2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Я. П. Г. – ЕТ с фирма „Я. Г. – 75” – от [населено място] срещу Решение № 164 10.04.2012 г. по т.д. № 224/ 2012г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено Решение №68 от 24.11.2011 г. по т.д. №169/ 2011 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е отхвърлен иска, предявен от Я. П. Г. – ЕТ с фирма „Я. Г. – 75” – от [населено място] срещу Я. Г. И.-ЕТ с фирма „З. – Я. И.”-гр. Стара З. за 28 861. 50 лв. – задължение по Фактура №13/10.03.2006 г., със законната лихва и за 10 796.64 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 08.03.2008 г. – 7.03.2011 г., с оплакване за неправилност. В Изложение на основанията по чл. 280 ал. 1 ГПК жалбоподателят сочи, че по въпроса за приложението на чл. 55 ал. 1 ТЗ за доказателствената сила на счетоводните книги за доказване изпълнение на парично задължение, е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК – в съдебната практика е прието, че редовно водените търговски книги и записванията в тях, могат да са доказателство за установяване на търговски сделки – Р.№423/01.06.2006 г. по т.д.№9/ 2006 г. на ВКС и Р.№155/13.03.2007 г. по т.д. №917/2006 г. на ВКС, но не е отговорено на въпроса за приложимостта на чл. 55 ал. 1 ТЗ за доказване изпълнение на парично задължение по търговска сделка. Сочи, че в Р.№129/29.05.2006 г. по гр.д. №46/2006 г. на ВтАС и Р. от 29.04.2010 г. по т.д.№ 127/2010 г. на СзОС, е прието, че редовно водените счетоводни книги, могат да се приемат като доказателство за изпълнение на сключени търговски сделки, които решения могат да доведат до противоречиви изводи за приложението на чл. 55 ал.1 ТЗ. По съображения, че по този въпрос не е налице тълкувателно решение на ВКС, жалбоподателят счита, че произнасянето от ВКС ще спомогне за разкриване на точния смисъл на посочената разпоредба и правилното й приложение, което ще допринесе и за развитие на правото – към момента е безпротиворечива съдебната практика, че плащането на цената по търговска сделка се доказва с фискална бележка, РКО, ПКО или банков документ (Р.№81/31.05. 2010 г. по т.д.№675/2009 г. на ВКС, ІІ т.о. и Р.№ 53/10.08.2010 г. по т.д.№121/2009г.на ВКС), затова въпросът дали счетоводните записва- ния са доказателство за изпълнение на парично задължение, без да се представят изброените по-горе документи, ще спомогне за развитие на правото. Жалбоподателят излага, че въпросът при разминаване в счетоводните записвания при ищеца и при ответника, каква е доказателствената сила на редовно воденото счетоводство и кое записване ще има значение при преценката, е от съществено значение за делото, както и за развитие на правото и за точното му прилагане – въззивният съд е възприел записванията при ответника и не е коментирал записванията при ищеца, затова е стигнал до неправилни правни изводи, което е поради липсата на произнасяне в теорията и в практиката по въпроса за приложението на чл. 55 ал. 1 ТЗ. Жалбоподателят сочи, че въпросът за приложението на чл. 42 ЗСчет. и за законосъобразното унищожаване на първични счетоводни документи – РКО и невъзможността да се представят, е от значение за точното прилагане на закона, и за развитие на правото, тъй като липсва съдебна практика. Поддържа, че въззивният съд е възприел за законосъобразно унищожаването на документите и е приложил чл.52 ал.1 ТЗ, като не е коментирал становището на ищеца, че не се прилага чл. 42 ал. 3 ЗСчет. Поддържа по въпроса за възможността счетоводните записвания да се приемат като доказателство за изпълнение на парично задължение, че е налице основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК поради противоречивото му решаване от въззивния съд с приетото в Р.№81/31.05.2010 г. по т.д.№675/2009 г. на ВКС, ІІ т.о. и Р.№53/10.08.2010 г. по т.д.№121/2009 г. на ВКС. По въпроса, че прилага ли се правилото, че частният свидетелстващ документ не се ползва с доказателствена сила, ако издателят му удостоверява изгодни за себе си факти, по отношение на задължения, поети от търговци по търговска сделка, жалбоподателят поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, като сочи, че съдебната практика в смисъл, че не се ползва с доказателствена сила частен свидетелстващ документ, ако издателят му удостоверява изгодни за себе си факти, е постоянна – Р.№ №229/24. 11.2010 г. по т.д. № 100/2010 г. на ВтАС. Заключава, че въпросът за кредитирането на доказателствената стойност на записванията на ответника, без да се представят документи за това, и без въззивният съд да обсъди, че тези записвания не са документално обосновани, е решен в противоречие с Р.№1991/10.08.1957 г. по гр.д.№ 3941/1957 г. на ВС, както и че само след като се докаже, че ищецът е подписал РКО, може да се кредитира доказателствената му стойност.
Ответникът по касационната жалба Я. Г. И. – ЕТ с фирма „З. – Я. И.” – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделе – ние, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което са разгледани осъдителни искове, цената на които не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди решението, с което са отхвърлени иск за 28 861.50 лв. – задължение за плащане по Фактура №13/10.03.2006 г. и иск за 10 796.64 лв. – обезщетение за забавено плащане, въззивният съд е приел, че искът е неоснователен за сумата 5 254.60 лв. – платена на ищеца от Фонд „Тютюн” за погасяване на задължението на купувача [фирма] към производителя [фирма], което плащане ищецът е осчетоводил като дължимо по данъчна фактура №13/10.03.2006 г., за което ответникът е подал Справка – декларация и за което е налице потвърждаване от Фонд ”Тютюн” с Писмо изх.№4700-6/30.03.2011 г. За останалата спорна сума 23 606.90 лв., за която ответникът е възразил, че я е платил с три РКО, подписани от ищеца – от 23.07.2007 г. за 8650 лв., от 30.07.2007 г. за 8500 лв. и от 02.08.2007 г. за 6456.90 лв., които ответникът не може да представи, тъй като са унищожени поради изтичане на нормативно определения срок за съхранение, съдът е възприел установеното от счетоводната експертиза: редовно водени от ответника счетоводни книги, еднакви по размер дебитни и кредитни обороти на с/ка „Каса в лева” за периода 01.01.2007 г. – 31.08.2007 г., отразени счетоводните операции плащания към [фирма] в оборотната ведомост за посочения период, отразени сумите при формиране на баланса за същия период, намалявано задължение към ищеца със сумите, отразени като обороти. Посочил е, че търговските книги на ответника, са били предмет на данъчна ревизия, за резултатите в съставения ревизионен акт от 26.02.2010 г., не са констатирани нарушения относно плащанията, отразени във Фактура №13/10.03.2006 г., от което следва, че е несъстоятелен доводът на ищеца, че с оглед нуждите на делото ответникът е извършено отразяването в счетоводството, както и довода за причината за унищожаването на трите РКО. Съдът е заключил, че е доказано възражението на ответника, че е платил спорната сума, като не е било подведено вътрешното убеждение на решаващия съд, което изцяло е съобразено както с разпоредбата на чл. 55 ал.1 ТЗ, така и с разпоредбата на чл. 182 ГПК за доказателствената сила на вписванията, извършени в счетоводните книги на ответника.
С оглед изложеното и изведените от жалбоподателя правни въпроси, и правомощието на ВКС, съгласно т.1 от ТР №1/2010 г. на ВКС, ОСГТК по тълк.д.№ 1/2009 г. да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода на делото, релевантен за делото по предявения иск с правно основание чл. 327 ал. 1 ТЗ за плащане цената на доставена стока, е въпросът: каква е доказателствената стойност, съгласно чл.182 ГПК, на отразени в счетоводството на страните извършени плащания по РКО, отразени в счетоводството на купувача, които РКО са унищожени поради изтичане на нормативно определения срок за съхранението им, поради което купувачът не може да ги представи по делото.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по тези въпроси на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Както сочи и жалбоподателят, по тези въпроси са постановени Р.№129/29.05.2006 г. по гр.д. №46/2006 г. на ВтАС и Р. от 29.04.2010 г. по т.д.№ 127/ 2010 г. на СзОС. В тези решения е прието, че редовно водените счетоводни книги могат да бъдат доказателство за изпълнение на сключените търговски сделки, на основание чл. 55 ал.1 ТЗ, като на основание чл. 146 ГПК (отм.) съдът е обсъдил всички обстоятелства по делото, за да се произнесе по въпроса, че записванията в счетоводните книги могат да служат като доказател- ство за изпълнение на задължение по търговска сделка. По въпроса за доказване плащането на цената на доставена стока е създадена съдебна практика на основание чл. 290 ГПК, задължителна за долустоящите на ВКС съдебни инстанции – Р.№ 81/31.05.2010г. по т. дело № 675/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., която е в смисъл, че плащането на цената на доставена стока може да се доказва с всички допустими доказателствени средства – банкови документи за плащане, разходни касови ордери, приходни касови ордери, квитанция, разписка и др. Създадена е на основание чл. 290 ГПК съдебна практика – Р.№218/05. 07.2011 г. по гр.д.№ 775/2010 г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. и Р.№2/20.01.2011 г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., която е в смисъл, че счетоводните книги са частни свидетелстващи документи, чиято формална доказателствена сила е производна и се отнася до факта на писменото изявление и неговото авторство, редовността на удостоверените обстоятелства не се презумира, а доказателствената сила на счетоводните книги следва да се преценява по вътрешно убеждение на съда с оглед на всички обстоятелства по делото – чл. 182 ГПК. Въпросите за доказателст – вената сила на разходния касов ордер, като първичен счетоводен документ – нареждане до касиера да се изплати за посочената цел сума на вписаното лице, съставян при плащане от касата на търговеца (ТД, предприятие), който се използва във възприетата вътрешна организация на дейността по отчитане на паричните средства и за реквизитите на РКО, са решени от ВКС в Р.№ 81/31.05. 2010 г. по т.д. №675/2009 г. на ІІ т.о. и Р.№218/05.07. 2011 г. по гр.д.№ 775/ 2010 г. ГК, ІІІ г.о.
При съобразяване с посочената съдебна практика за доказателствената сила на счетоводните книги, която съдът преценява по вътрешно убеждение с оглед на всички обстоятелства по делото – чл. 182 ГПК, въззивният съд е решил релевантния за делото въпрос, за да стигне до извода, че с оглед обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства, вътрешното убеждение на решаващия съд не е подведено и изцяло е съобразено както с разпоредбата на чл. 55 ал. 1 ТЗ, така и с доказателствената сила на вписванията, извършени в счетоводните книги на ответника – чл.182 ГПК. Затова са неоснователни доводите на жалбоподателя, основани само на разпоредбата на чл. 55 ал. 1 ТЗ и е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК .
Не са релевантни за делото: въпросът при разминаване в записванията на воденото счетоводство при ищеца и при ответника, каква е доказателствената сила на редовно воденото от двете страни счетоводство и кое ще се съобрази при извършената преценка, тъй като такъв въпрос не е поставен, нито е разрешен по делото, въпросът за законосъобразното унищожаване от купувача на трите РКО и невъзможността да ги представи, по който и жалбоподателят излага, че не е решаван от въззивния съд и че не е обсъждан въпроса прилага ли се чл. 42 ал. 3 ЗСчет., въпросът приложимо ли е правилото, че частният свидетелстващ документ не се ползва с доказателствена сила, ако издателят му удостоверява изгодни за себе си факти. Тези въпроси може да са важни, но както и да се решат, това няма да се отрази на изхода на делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 164 10.04.2012 г. по т.д. № 224/ 2012г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА Я. П. Г. – ЕТ с фирма „Я. Г. – 75” – от [населено място] да плати на Я. Г. И. – ЕТ с фирма „З. – Я. И.” – [населено място] 3000 лв. – разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: