4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 253
С., 10.04.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на девети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 1733/ 2013 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Мария Д. П. – гражданка на Република Гърция, съдебен адрес в Република България: адв.М. Р. от САК, с адрес: [улица] ет.2 срещу Определение № 297 от 08.10.2012 г. по ч.гр.д. № 293/ 2012 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено Определение от 21.06.2012 г. по гр.д.№ 1658/ 2011 г. на Ямболски окръжен съд, с което е отказано привличане на трето лице-помагач на страната на ответниците, с оплакване за неправилност. В Изложение на основанията по чл. 280 ал.1 ГПК жалбоподателката поддържа, че съдът се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС: следва ли въззивният съд да обсъди представени пред него с частната жалба писмени доказателства и може ли съдът да постанови съдебен акт, като не обсъди и игнорира тези доказателства, по които въпроси сочи практика на ВКС и поддържа основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва частната касационна жалба, като неоснователна и не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, а останалите ответници по частната жалба не изразяват становища.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционното определение, с което е оставена без уважение молба за привличане на трето лице-помагач на страната на ответниците, намира, че частната касационна жалба е недопустима по следните съображения:
Обжалваното определение не е от категорията на съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274, ал. 3 ГПК – не прегражда по-нататъшното развитие на делото, не дава разрешение по същество на друго производство и не прегражда неговото развитие. Обжалваемостта на определението на първоин – станционния съд, с което не се допуска привличане на трето лице, произтича от закона – чл. 220 изр. 2, вр. чл. 274 ал. 1 т. 2 ГПК. Доколкото разпоредбата на чл. 220 изр. 2 ГПК, е аналогична на чл. 176 ал. 1 изр. 2 ГПК (отм.), приложение намира т.5 от ТР № 1/2001 г. по т.гр.д. № 1/2001г. на ВКС, ОСГК, съобразно която определението, с което се отказва встъпване или привличане на трето лице по чл. 174 и чл. 175 ГПК (отм.) не е преграждащо, третото лице не е главна страна в процеса и иск от или срещу него може да се предяви в отделен процес, прекратително е само това определение, което възпрепятства по-нататъшното развитие на делото, а не и на евентуално съпътстващо производство. В този смисъл са постановените от ВКС: Опр.№345/15.04.2011 г. по ч.т.д. № 274/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., Опр.№397/18.05.2010 г. по ч.т.д.№306/2010 г. на ВКС, І т.о, Опр.№159/03.02.2011 г. по ч.т.д.№ 11/2011 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Мария Д. П. – гражданка на Република Гърция, съдебен адрес в Република България: адв. М. Р. от САК, с адрес: [улица] ет.2 срещу Определение № 297 от 08.10.2012 г. по ч.гр.д. № 293/ 2012 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението може да се обжалва пред ВКС в едноседмичен срок от съобщенията до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: