1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 33
гр. София, 26.01.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шести декември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 333 по описа за 2011г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място], подадена от процесуален представител адв. А. Д. Г. срещу решение № 795 от 29.11.2010г. по гр. дело № 945/2010г. на Апелативен съд П., втори състав в частта, с която след частична отмяна на решение № 290 от 19.07.2010г. по т. дело № 713/2009г. на Пловдивски окръжен съд са отхвърлени като недоказани предявените от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] искове за заплащане на сумите 24 480,02 лв. – главница по договор от 16.01.2008г. и фактура № 425/14.03.2008г., 5 498,81 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 14.03.2008г. до 20.10.2009г., 1 224 лв. – неустойка по чл. 5.2. от същия договор, 1 679,26 лв. – неустойка по чл. 5.1. от договора от 05.03.2008г. и законната лихва върху тези суми
Касаторът релевира доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в касационната жалба и писмено изложение към нея допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. Касаторът поддържа становище, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които се решават противоречиво от съдилищата: относно необходимостта от представяне на одобрени ценови оферти; тълкуване на съдържанието на договора съгласно чл. 20 ЗЗД; съставянето и подписването от страните на протокол за количеството и цената на извършените работи представлява ли приемо-предавателен протокол за конкретно извършени видове работи; кои документи биха доказали задължението за плащане на СМР; с какви документи може да се установи възникването на задължение на възложителя да плати възнаграждение по чл. 266, ал. 1 ЗЗД на изпълнителя; начина на доказване на извършената работа; за доказателствената сила на фактурата, счетоводните книги и усвоения ДДС под формата на данъчен кредит.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поддържа становище, че съдът не се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са решавани противоречиво от съдилищата, а относно исковете с правно основание чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД не са посочени основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че отразеното в протокола от 11.03.2008г. е в противоречие с договора от 16.01.2008г. и не сочи изпълнение на задълженията на изпълнителя. Изложени са съображения, че в раздел IV, т. 4.1. от договора е посочено, че плащането ще бъде по одобрени оферти за всеки подобект, но ищецът не е представил ценови оферти, които да са одобрени, нито приемателно-предавателен протокол за установяване на извършените СМР, поради което е направен извод за недоказаност на предявения иск по чл. 258 ЗЗД.
Исковете по чл. 92 ЗЗД за сумата 1 224 лв. и чл. 86 ЗЗД за сумата 5 498,81 лв. са отхвърлени с оглед акцесорния им характер и неоснователността на иска по чл. 258 ЗЗД.
За да отхвърли иска с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата 1 679,26 лв.- неустойка по т. 5.1. от договора от 05.03.2008г., въззивната инстанция е приела, че уговорената клауза за неустойка е за неизпълнение на сроковете по раздел 3 от договора, т. е. при забавено изпълнение на възложените работи от изпълнителя /ищеца/, а не за неизпълнение на договорни клаузи от страна на възложителя /отмветника/.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съобразно доводите на касатора в касационната жалба, приложеното към нея изложение и обжалвания съдебен акт, релевантните за настоящия спор правни въпроси се отнасят до приложението на чл. 20 ЗЗД при тълкуване на договорните клаузи и начина на доказване на извършената от изпълнителя работа и доказателствените средства, с които може да се установи възникването на задължение на възложителя да плати възнаграждение по чл. 266, ал. 1 ЗЗД на изпълнителя, респективно да се докаже изпълнението на възложената работа и нейното приемане. В този смисъл са относими въпросите дали съставянето и подписването от страните на протокол за количеството и цената на извършените работи представлява приемо-предавателен протокол за конкретно извършени видове работи, както и за доказателствената сила на фактурата, счетоводните книги и усвоения ДДС под формата на данъчен кредит.
Релевантните за спора правни въпроси са решени в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 89/17.07.2009г. по т. дело № 523/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 81/07.07.2009г. по т. дело № 761/2008г. на ВКС, ТК, І т. о., на решение № 451/19.01.2004г. по гр. дело № 162/2003г. на ВКС, ТК, решение № 559/17.05.1993г. по гр. дело № 1724/1992г. на ВКС, IV г.о., решение № 2627/12.01.2005г. по гр. дело № 2264/2003г. на ВКС, IV г. о. При тълкуване на договорните клаузи трябва отделните уговорки да се тълкуват във връзка помежду им като се търси общата воля на страните. В противоречие със задължителната съдебна практика въззивният съд е обсъдил само клаузата на раздел IV, т. 4.1. от договора от 16.01.2008г. без да я анализира в съответствие с останалите уговорки, смисъла и целта на договора.
Многократно ВКС е изразявал становище, че фактът на извършената работа може да бъде установен с всички допустими по ГПК доказателствени средства – писмени доказателства, съдебно-техническа експертиза, гласни доказателства /решение № 1073/10.05.2006г. по т. дело № 348/2005г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 359/06.07.2005г. по гр. дело № 356/2004г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 701/04.07.2006г. по т. дело № 220/2006г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 36/25.05.2011г. по т. дело № 263/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 51/07.04.2009г. по т. дело № 623/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 34/22.02.2010г. по т. дело № 588/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и др./. Като е приел, че ищецът не е представил одобрени ценови оферти и приемателно-предавателен протокол за установяване на извършените СМР, без да се съобрази с останалите доказателства, въззивният съд е решил посочения въпрос в противоречие със съдебната практика на ВКС.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалвания съдебен акт следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по отношение на иска за заплащане на сумата 24 480,02 лв. – възнаграждение за изпълнените СМР по договор от 16.01.2008г. и фактура № 425/14.03.2008г.
С оглед акцесорния характер на исковете по чл. 92 ЗЗД за сумата 1 224 лв. и чл. 86 ЗЗД за сумата 5 498,81 лв. решението трябва да бъде допуснато до касационно обжалване и в посочената част.
По отношение на иска с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата 1 679,26 лв.- неустойка по т. 5.1. от договора от 05.03.2008г. касаторът не е посочил значимите правни въпроси, нито е изложил основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради което в посочената част решението на Апелативен съд П. не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 795 от 29.11.2010г. по гр. дело № 945/2010г. на Апелативен съд П., втори състав в частта по иска за заплащане на сумата 24 480,02 лв. – стойността на изпълнените СМР по договор от 16.01.2008г. и фактура № 425/14.03.2008г. със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане, сумата 5 498,81 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 14.03.2008г. до 20.10.2009г. и 1 224 лв. – неустойка по чл. 5.2. от същия договор.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 624,06 лв. по сметка на ВКС на РБ, при неизпълнение на което задължение касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 795 от 29.11.2010г. по гр. дело № 945/2010г. на Апелативен съд П., втори състав в останалата обжалвана част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.