5
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 1240/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 351
гр.София, 13.06. 2014 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на пети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 1240/2013 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат В.Родопски от АК-С. срещу решението на Пловдивския апелативен съд № 1294/24.10.2012 год., постановено по в.т.дело № 1168/2012 год. С това решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Смолянския окръжен съд № 304/27.07.2012 год. по гр.дело № 11/2012 год., с което е уважен предявеният от [фирма], [населено място] иск по чл.327, ал.1 ТЗ и е осъден ответника-касатор да заплати сумата 46 694,65 лева, представляваща цената на закупена, но незаплатена стока по издадени шест броя фактури от м.януари 2009 год., както и обезщетение за забавено плащане по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 15 245,51 лева за периода до предявяването на иска, която претенция има акцесорен характер и е изцяло в зависимост от изхода на спора досежно главницата.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че ответникът не оспорва факта, че процесните стоки са били закупени, доставени, получени и вложени в строителството на хотелски комплекс „С.” в к.к.”П.”. Единствената причина за да не плати цената на ищеца е обстоятелството, че не е получил плащане от своя съконтрахент [фирма], [населено място], който е инвеститор на обекта и към момента е в открито производство по несъстоятелност. В тази връзка, позовавайки се на посочените обективни причини и разпоредбите на чл.81, ал.1 ЗЗД и чл.306, ал.2 ТЗ твърди, че неправилно е бил осъден, тъй като няма вина за посоченото неизпълнение към ищеца и са налице предпоставките за освобождаването му от отговорност.
В допълнително изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставените два материалноправни въпроса, свързани с приложението на чл.306, ал.2 ТЗ: 1. Налице ли е по смисъла на чл.306, ал.2 ТЗ „непредвидено или непредотвратимо събитие с извънреден характер” при обявяване в несъстоятелност на юридическо лице възникнало след сключване на договора? 2. Представлява ли „обявяването в несъстоятелност” на трето лице- [фирма] по смисъла на чл.306, ал.2 ТЗ „непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер”, поради което [фирма] не отговаря за неизпълнението на търговска сделка, сключена между него и [фирма]-С.? Повтаряйки оплакванията за необоснованост касаторът твърди, че поставените правни въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както и за осъвременяване на съдебната практика в условията на икономическа криза, позовавайки се на приложени две решения на ВАС по административни дела и решение на ОС- Хасково по гр.дело № 69/2001 год.
Ответникът по касация [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител адвокат Р.Й. изразява становище, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че същата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията, дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният иск по чл.327, ал.1 ТЗ и е осъден ответника-касатор да заплати цената на закупените стоки по издадените процесни фактури, които са редовно осчетоводени при продавача и купувача, както и мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД за забавено плащане, която претенция има акцесорен характер и е в зависимост от изхода на спора досежно главницата. Прието е за безспорно установено с оглед данните по делото, че между страните има създадени търговски отношения, че не се спори за получаването от ответника на стоката – ВиК материали, които са били доставени от ищеца и вложени в строителството на обект хотелски комплекс „С.”. Счетено е за неоснователно възражението на ответника за наличие на непреодолима сила, обусловила неизпълнението му към ищеца поради неплащане от страна на неговия съконтрахент – [фирма]/инвеститор на обекта/, което дружество е в открито производство по несъстоятелност. Съдът е изложил съображения, че в случая не е налице хипотезата на чл.306, ал.2 ТЗ, тъй като състоянието „неплатежоспособност” за един търговец /при това трето за сделката лице-съконтрахент на длъжника/ не представлява такова непредвидимо, непреодолимо или изключително по своя характер събитие по смисъла на закона, което да обоснове освобождаването на ответника от отговорност за неизпълнението му към неговия кредитор, от когото е закупил процесните стоки. Наведени са доводи, че „непреодолимата сила” предполага качеството „извънредност” докато влошаването на финансовите показатели на едно търговско дружество, за разлика от природните бедствия, обхваща продължителен период от време и е състояние, което може да бъде констатирано от неговите търговски партньори, за да предприемат действия да избегнат собствената си неизправност към своите кредитори.
С оглед данните по делото, релевантните за изхода на спора материалноправни въпроси, поставени от касатора във връзка с приложението на чл.306, ал.2 ТЗ, следва да бъдат формулирани по следния начин: представлява ли обявяването в неплатежоспособност на търговско дружество-съконтрахент на длъжника по друга сделка такова непредвидимо или непредотвратимо събитие от извънреден характер по смисъла на чл.306, ал.2 ТЗ, което да го освободи от отговорност за неизпълнението му към неговия кредитор.
По така поставения въпрос, обаче, не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Допълнителната предпоставка по т.3 на цитирания текст предполага непълнота или неяснота в закона, които да налагат преодоляването им по тълкувателен път или настъпили промени в законодателството тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика по поставения съществен материалноправен или процесуален въпрос. В този смисъл са и задължителните указания дадени в т.4 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. В случая посочените предпоставки не са налице, защото разпоредбата на чл.81, ал.2 ЗЗД е достатъчно ясна, категорична и не се нуждае от тълкуване. Съгласно цитираната разпоредба, обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението си не го освобождава от отговорност към неговия кредитор. В тази връзка още по-малко основание за освобождаването му от отговорност би представлявала обявената неплатежоспособност на трето, неучаствуващо в сделката търговско дружество, към което длъжникът има нереализирани вземания. Постановеното в този смисъл въззивно решение е в съответствие със закона и с оглед данните по делото в случая разпоредбата на чл.306, ал.2 ТЗ въобще не намира приложение.
Както в теорията, така и в константната съдебна практика на ВКС фактическият състав на понятието „непреодолима сила” се свързва с наличието на непредвидимо и непредотвратимо събитие от извънреден характер, което не е могло да бъде преодоляно със стопански достъпни средства, както и причинна връзка между събитието и невъзможността за изпълнение от страна на длъжника. Различията в съдебната практика по този въпрос произтичат от различните факти, специфични за всеки отделен случай, както и от конкретните доказателства по всяко едно от делата, а не от неточното прилагане на закона. Въпросът дали конкретен факт /действие или събитие/ следва да бъде преценен като причина, освобождаваща длъжника от отговорност за неизпълнение не би могъл да бъде решен общо и еднакво за всички случаи предвид многообразието от обстоятелства, които са специфични за всяка конкретна хипотеза и в тази връзка уеднаквяване на съдебната практика е невъзможно.По настоящото дело съдът е извършил преценка на релевантните за предмета на спора факти и обстоятелства и съобразявайки критериите предвидени в чл.306, ал.2 ТЗ в съответствие с константната съдебна практика е достигнал до извода, че обявяването в неплатежоспособност на един търговец /при това трето за процесната сделка лице/ не представлява непреодолима сила по смисъла на чл.306, ал.2 ТЗ и не освобождава ответника от задължението му да заплати цената на закупената от ищеца стока.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд № 1294/24.10.2012 год., постановено по в.т.дело № 1168/2012 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ