3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 711
С., 15.10.2010 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 671/ 2010 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] -[населено място] срещу Определение № 102 от 21.ІV.2010 г. по ч.гр.д. №220/ 2010 г. на Х. окръжен съд, с което е потвърдено Разпореждане от 26.ІІ.2010 г. по преп.вх.№ 142/ 6.І.2010 г. на Х. районен съд за връщане на исковата молба поради неотстраняване нередовността й в дадения срок. Жалбоподателят излага, че е посочил петитума на иска, който е установителен, че освен записа на заповед и изпълнителния лист, които са регламентирани от закона, не е необходимо друго основание и че е искал да се отмени разпореждането на районния съд и да се присъди вземането му като ищец по изпълнителен лист и запис на заповед. Прави оплакване, че бланкетно и без мотиви съдът повтаря, че исковата молба е нередовна, а записът на заповед е ценна книга, която има изпълнително основание, което негово становище не е прието и разгледано от двете съдебни инстанции. Жалбоподателят сочи, че повдигнатите въпроси подлежат на различно разрешаване от двете съдебни инстанции, като става въпрос и за неправилност от материалноправна страна, и за лишаване от правото на защита. На основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК жалбоподателят счита, че становището на ВКС ще бъде от значение за точното прилагане на закона, както и за по-нататъшното развитие на правото, като в практиката на ВКС след 1.ІІІ.2008 г. няма произнасяне по този въпрос. В Молба – изложение от 2.VІ.2010 г. жалбоподателят излага, че става въпрос за неправилност от материално правна страна, поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, като по въпроса записът на заповед следва ли да бъде обвързан в някаква кауза и само тогава ли може да се ползва запис на заповед, счита, че записът на заповед не е свързан с кауза, в който смисъл е и съдебната практика. За да не остава висящо спорното правоотношение, счита, че ВКС следва да реши въпроса, като е изложил в жалбата си, че са налице нарушения на закона и правен интерес от оспорването на акта.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно разпореждане, с което е върната нередовна искова молба, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното разпореждане, с което е върната на [фирма] -[населено място] искова молба срещу [фирма] -[населено място] поради неотстраняване в срок нередовноста й – ищецът да формулира петитум, съобразен с установителния характер на иска по чл. 415 ал. 1 ГПК. Изложени са съображения, че първоинстанционният съд два пъти е дал на ищеца точни и ясни указания, че исковата молба е нередовна, тъй като петитумът на иска не е прецизно формулиран, и указания, че следва да има предвид установителния характер на иска за установяване съществуването на вземането, за което са били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Съдът е взел предвид възможността на кредитора да предяви иска по чл. 422 ал. 1 ГПК след, възражението на длъжника, промяната на чл. 415 ГПК досежно характера на иска за установяване на вземането. Съдът не е уважил довода на жалбоподателя, че издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на записа на заповед, съгласно чл. 417 т. 9 ГПК, представляват безусловни основания за уважаването на иск за вземането, като е посочил, че възможността по чл. 422 ал. 1 ГПК, е да се установи по исков ред съществуването на вземането, а наличието на записа на заповед и проверката на редовността му, без да се търси каузалния характер, са въпроси, които съдът преценява при издаването на заповедта, и е достатъчно възражението на длъжника, за да се премине към исково производство. Като е заключил, че ищецът не е изпълнил указанията на първоинстанционния съд да посочи какво е искането му, нередовна е исковата молба и правилно е върната от районния съд.
Жалбоподателят не сочи кой е разрешеният по делото материалноправен или процесуалсноправен въпрос, релевантен за спора. Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС, №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г., касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация на обжалваното решение, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Без жалбоподателят да посочи този въпрос, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол и касационният съд не е длъжен и не може да изведе правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените в касационната жалба факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания.
В случая посоченото от жалбоподателя основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК затова, че става въпрос за неправилност от материалноправна страна, по който въпрос няма произнасяне след 1.ІІІ.2008 г., и по който въпрос становището на ВКС ще бъде от значение за точното прилагане на закона, както и за по-нататъшното развитие на правото, не може да се приеме за съображение в подкрепа на искането, че е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. По въпроса за редовността на исковата молба, включително за точно формулирания петитум, има трайна съдебна практика, като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен правен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящият случай. Затова не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 102 от 21.ІV.2010 г. по ч.гр.д. №220/ 2010 г. на Х. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: