1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 246
С., 03.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 749/2011 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от ГПК „Острица” [населено място], общ. Ч., чрез процесуалния й представител адв. К. И. от АК [населено място], срещу определение № 179 от 13.06.2011 г. на Смолянски окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 264/2011 г. Със същото се отменя определение № 386/20.05.2011 г. по гр. д. № 145/2010 г. на РС [населено място], с което е отхвърлено като недопустимо искането на Б. С. Х. за обзпечение на предявения от него иск по чл. 58 ЗК и чл. 61 ЗК за отмяна решенията на ОС на кооперацията, проведено на 30.04.2011 г., като по частна жалба на ищеца е допуснал обезпечение на иска като спира, до постановяване на решение по делото, изпълнението на решението на ОС и вписванията по партидата в Търговския регистър, касаещо предсрочното прекратяване на пълномощията на председателя С. Х. и избора на нов председател.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. Не е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, въпреки че въззивният съд е дал указания на жалбоподателя за това.
Ответникът по частната касационна жалба – Б. С. Х. е депозирал становище в законоустановения срок. Счита, че частната жалба е неоснователна, с оглед на което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Срещу въззивното определение, с което е отменено първоинстанционното определение и е допуснато обезпечение, е постъпила частна касационна жалба от ГПК ”Острица” [населено място]. С разпореждане от 01.07.2011 г. СмОС е оставил същата без движение, като е указал на жалбоподателя да представи изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В изпълнение на същите по делото е постъпила молба с вх. № 3 018/14.07.2011 г., с която процесуалния представител на кооперацията заявява, че в конкретния случай не е нужно да се представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК, тъй като „не се намира в общото производство по обжалване на определенията по реда на глава ХХІ , а в специалната хипотеза на чл. 396 ГПК и въззивният съд се е произнесъл като първа инстанция”.
С разпоредбата на чл. 396, ал. 2 ГПК законодателят изрично е указал, че в случаите, когато ОС действа като въззивна инстанция, определението му подлежи на обжалване пред ВКС, ако са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Посочената норма е приложима към настоящия случай, тъй като СмОС се е произнесъл по частна жалба срещу определението на РС [населено място], а не по направено за първи път искане за обезпечение във въззивното производство, т. е. същият е действал като въззивна инстанция.
За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
По силата на препращаща норма на чл. 278, ал. 4 ГПК за производството по частните жалби се прилагат съответно правилата за обжалване на решенията. Страната следва да посочи и обоснове кой е материалноправния или процесуалноправен въпрос, който е решен от въззивния съд и е от особено важно значение за изхода на спора. Трябва да се посочи и на коя от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК се позовава, а именно, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, че е решаван противоречиво от съдилищата или че въпросът е от съществено значение за точното и еднакво прилагане на закона, както и за развитието на правото. Тези основания трябва да се обосноват, а не само да се възпроизвежда законовия текст. Следва да се представят и съответните решения, чрез които страната доказва наличието на противоречива съдебна практика, а ако се касае за решения на Върховния касационен съд, да се цитират с точния им номер.
В конкретния случай, жалбоподателят не е представил изложение за основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, въпреки дадените му указания от въззивния съд. Съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 на ОСГТК на ВКС, касационният съд не е задължен да го извежда от изложеното в касационната жалба. Твърдяната неправилност на обжалваното определение не би могла да аргументира предпоставките да допускане на касационно обжалване по смисъла на цитирания текст.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 179 от 13.06.2011 г. на Смолянски окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 264/2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: