Определение №264 от 17.11.2011 по търг. дело №1051/1051 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 264

гр. София, 17.11.2011 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1051 по описа за 2011г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Н. Ч. Добридолска – Г. срещу решение № 245/14.07.2011г. по гр. дело № 551/2011г. на Великотърновски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 27/22.02.2011г. по гр. дело № 694/2010г. на Свищовски районен съд и ответникът е осъден да заплати на ищцата Д. П. Е. от [населено място] разноски в размер 650 лв. С първоинстанционното решение е прогласена нищожността на договорна ипотека с вх. № 3493/09.09.2008г. с кредитор ТБ [фирма] и ипотекарен длъжник [фирма], [населено място], учредена върху подробно описан недвижим имот, нотариалният акт, с който е сключен ипотечния договор, е обезсилен частично и ответниците са осъдени да заплатят на ищцата всеки от тях по 343,44 лв. – разноски по делото.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон. Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: възможно ли е да се ипотекира бъдеща вещ; приложима ли е хипотезата на чл. 92 ЗС при частична нищожност на договора за ипотека.
Ответницата Д. П. Е. от [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Ответника [фирма], [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г./. С посочената императивна разпоредба е въведен нов обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване – не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. В конкретния случай е обжалвано въззивно решение, с което е потвърден първоинстанционният съдебен акт, с който е уважен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 170 ЗЗД за прогласяване нищожност на сключения с нотариален акт № 25, т. VІ, рег. № 5684, дело № 434/2008г. на нотариус Л. Аджарска договор за учредяване на договорна ипотека, с който [фирма] е учредил в полза на [фирма] договорна ипотека в частта относно определен недвижим имот, за обезпечаване на всички вземания на банката по договор за кредит № Св-003/04.06.2008г., сключен между [фирма] и [фирма], [населено място], за сумата 350 000 евро. Касае се за търговско дело, тъй като процесната договорна ипотека представлява търговска сделка по чл. 286, ал. 1 ТЗ, служи за обезпечение на вземане, произтичащо от търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 2 във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ, предявеният иск е под определения минимален размер за касационно обжалване – 10 000 лв., предвид обстоятелството, че размерът на цената на иска за прогласяване нищожността на договора за ипотека се определя от данъчната оценка на ипотекирания имот, и касационната жалба е подадена на 02.09.2011г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010г./ за касационни жалби, постъпили до 21.12.2010г.
Въз основа на изложените съображения се налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответниците не се присъждат, тъй като не са поискани и не са налице данни, че такива са направени за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 245/14.07.2011г. по гр. дело № 551/2011г. на Великотърновски окръжен съд
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Scroll to Top