4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 845
С., 16.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 141/ 2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма]-гр.С. срещу Решение №323 от 22.12.2011 г. по т.д. № 247/2011 г. на Великотърновски апелативен съд,с което е потвърдено Решение № 159 от 06.07.2011г. по т.д.№283/ 2010 г. на Русенски окръжен съд, с което е отхвърлен искът, предявен от [фирма] – [населено място] срещу [фирма] -гр.Р. за 335 000 лв.- частичен иск от иск за 731 250 лв.- неустойка за забавено изпълнение по Договор от 28.03.2008 г., с оплакване за неправилност или необоснованост на решението. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят, като се основава на данните по делото, поддържа че е налице забавено изпълнение и развива подробни съображения за неправилност на извода, че съставеният Акт обр.14 от 06.08.2008 г. установява началния момент, в който изпълнителят може да започне изпълнение на възложените СМР, поддържа, че има Протокол за влизане в строителната площадка на 01.07.2008 г. и постигната договореност между страните. Въз основа на данните по делото жалбоподателят сочи спорни между страните въпроси: при постигнато съглашение между тях същото дерогира ли се „екс леге” от последващ административен акт – акта обр.14, нищожно ли е поради противоречие със закона или е с невъзможен предмет съглашение за довършителни СМР преди завършване на сградата в груб строеж, към кой момент следва да се преценяват предпоставките за неизпълнение, пораждащо задължение за неустойка, във връзка със значението на акт обр.14 за установяване на началния момент, в който изпълнителят може да започне извършване на възложените СМР и дерогира ли той договореното от страните, като прави оплакване, че съдът е заместил волята им за началния момент на изпълнение на задължението. Жалбоподателят излага, че неправилно поради нарушение на процесуалния закон и необосновано въззивният съд е приел, че е налице забава на възложителя, а в случая изработващият е поел задължение да изпълни възложеното със свои средства, труд и механизация, както и че съдът неправилно е решил въпроса за приложимостта на чл. 301 ТЗ, като не е обсъдил събраните доказателства и е отговорил на изложените въпроси в нарушение на трайната съдебна практика по приложението на чл. 235 ал. 2 ГПК – съществено нарушение, основание за отмяна на решението. Жалбоподателят сочи и прилага съдебна практика по въпросите: за понятието ”груб строеж”, за приложението на чл. 301 ТЗ, за договорна неустойка и за приложението на чл. 235 ал. 2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба “П. – Ал” – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, като поддържа, че жалбоподателят смесва основанията за касация, с основанията за допускане на касационно обжалване, счита, че изложените от жалбоподателя въпроси въззивният съд не е обсъждал и че не е достатъчно жалбоподателят само да изброи съдебни решения, за да се приеме, че е обосновал искане за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, евентуално поддържа, че касационната жалба е и неоснователна по същество, тъй като решението е правилно и обосновано.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен осъдителен иск, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да отхвърли предявения като частичен иск за неустойка за допуснато от строителя забавено изпълнение на възложените СМР, въззивният съд е приел, че изпълнителят не е изпълнил задължението си по договора да изпълни и предаде договорените СМР, за което е имало обективни причини в хода на изпълнението, препятстващи срочното изпълнение, че не е налице виновно неизпълнение от строителя и че възложителят също не е изпълнил задължението, поето с договора да плаща по договорения начин и срокове. Препратил е и към мотивите на първоинстанционното решение, в което са изложени подробни съображения за датата на предоставяне от възложителя на достъп на изпълнителя до обекта и осигуряване фронт за работа, за допуснатата от възложителя забава и причините за нея, и съдът е обосновал, че това, че възложителят е неизправна страна в договорните отношения, прави неоснователен иска за неустойка за забавено изпълнение.
С оглед изложеното, като се преценят решаващите изводи на въззивния съд и развитите от жалбоподателя въпроси и доводи, с които обосновава искането за допускане на касационно обжалване, следва да се приеме, че не е налице общото изискване за достъп до касация, посочено в чл. 280 ал. 1 ГПК. Съгласно т.1 от ТР №1/19.02. 2010 по тълк.д.№1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, за да обоснове допускане на касационен контрол, решеният материалноправен или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая поставените от жалбоподателя правни въпроси, не са разисквани от възивния съд в светлината, изложена от жалбоподателя, така изведени и разисквани от жалбоподателя, въпросите целят да обосноват оплакването за необоснованост и неправилност на решението, и съставляват основания за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК, а не основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК. Формулираните въпроси са пряко свързани с правилността на направените от въззивния съд изводи, отговорът на които е обусловен от доказателствата по делото и извършената от съда преценка на тези доказателства и на доводите на страните. Изводите, до които е стигнал въззивния съд, не могат да бъдат ревизирани в производството по чл. 280 ГПК, тъй като те са предмет на самия касационен контрол. Освен това жалбоподателят не разграничава по посочените от него въпроси кои допълнителните основания за допускане на касационно обжалване поддържа, а това са изчерпателно посочените в чл. 280 ал. 1 ГПК хипотези, при които се проявява общото основание за допускане на касационно обжалване, като счита за достатъчно да приложи съдебна практика по изложените от него въпроси, а за посоченото основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК жалбоподателят не излага доводи защо счита, че е налице.
По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 323 от 22.12.2011 г. по т.д. № 247/ 2011 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: