3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 330
София, 05.04.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 721/2010 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от [фирма][населено място], чрез процесуалния му представител адв. Д. М. от ПАК, срещу определение № 1 555 от 20.07.2010 г. на П. окръжен съд, постановено по в. ч. гр. д. № 578/2010 г. Със същото се потвърждава определение № 897 от 23.04.2010 г. на Районен съд[населено място] по гр. д. № 1 412/2010г., с което предявеният от жалбоподателя иск с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК е оставен без разглеждане и производството по него е прекратено.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 от ГПК. Не са представени съдебни актове в подкрепа на твърденията за наличието на противоречива съдебна практика по сочения от жалбоподателя процесуалноправен въпрос.
Ответникът по частната касационна жалба – Регионална инспекция по околната среда и водите[населено място] не ангажира становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Производството по гр. д. № 1 412/2010 г. пред Пазардишки окръжен съд е образувано по иск с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК от [фирма][населено място] против Директора на Р.[населено място]. Ищецът е концесионер по договор за концесия с М. за добив на подземно богатство – строителни материали от находище „Сталюва чукара”. Същият е изпратил уведомление до Р. – Пазарджик за добив на строителни материали от находището. В отговор е издадено решение № ПК – 45- ПР/2009 г. от 15.07.2009 г., с което тогавашния директор на Р.[населено място] Шишиньова решава да не се извършва оценка за въздействие на околната среда. Изложени са доводи за стабилността на цитирания административен акт. Въпреки това решение по ОВОС, ответникът не заверява годишните работни проекти, както и цялостния технически проект. Н. директор на Р. –Пазарджик твърди, че посоченото решение не се намира в архива на инспекцията. Предвид тези твърдения, ищецът моли да бъде установена истинността на решение № ПК – 45- ПР/2009 г. от 15.07.2009 г. за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда, подписано от тогавашния директор Г. Шишиньова.
Първоинстанционният съд е прекратил производството по предявения иск, поради недопустимост на същия. Изложил е съображения, че липсва правен интерес от неговото заявяване доколкото новият директор на Р. – Пазарджик не оспорва неговата автентичност, нито неговото съдържание, а отказва да осъществи определени действия, както е да се съобрази с решението. Освен това, доколкото според твърденията на ищеца административният орган неправилно отказва да извърши определени действия, то в случая е налице административен спор, който следва да се разреши по административен ред, а не по общия исков. Определението е обжалвано пред ПзОС, който го потвържда с обжавания в настоящото производство съдебен акт. Въззивният съд споделя изцяло изводите на РС – Пазарджик и счита, че е недопустимо разглеждане съдържанието на документ, за който е предвиден друг ред за защита – административен.
За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Жалбоподателят счита, че процесуалноправния въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд е свързан с допустимостта на предявения иск по чл. 124, ал. 4 ГПК.. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил копия от искова молба и разпореждане на ПзРС по гр. № 1 528/2010 г., но същите не обуславят наличие на противоречива съдебна практика по сочения въпрос, с оглед задължителните указания, дадени в т. 3 от ТР № 1/2009 г. на Общото събрание на съдиите Гражданска и Търговска колегия на ВКС. Изложените в частната жалба и изложението доводи на жалбоподателя касаят неправилността на обжалваното определение, но не обосновават наличието на предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на същото.
Неоснователно е позоваването на жалбоподателя на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, според която произнасянето на съда по процесуалноправен или материалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването на неясни правни норми, с цел еднаквото им прилагане от съдилищата, както и когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Окръжен съд[населено място].
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1 555 от 20.07.2010 г. на П. окръжен съд, постановено по в. ч. гр. д. № 578/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: