1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1113
гр. София, 11.12.2012година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седми декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 921 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 407, ал. 1 ГПК и чл. 277 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Застрахователно дружество [фирма], [населено място] срещу разпореждане от 22.10.2012г. по гр. дело № 223/2012г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 2 състав, с което по повод на подадена от ищците Мария Н. К. и Л. К. К. на 18.09.2012г. молба е разпоредено да се издаде изпълнителен лист по решението на САС без разноски.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на разпореждането поради нарушение на закона, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи, че въззивното производство не се е развило законосъобразно, тъй като [фирма] е лишено от възможност да участва в производството пред САС поради неуведомяването му за насрочено открито съдебно заседание и непризоваването му. Частният жалбоподател моли обжалваното разпореждане да бъде отменено и прави искане за спиране на изпълнението по образуваното изпълнително дело № 261/2012г. по описа на ЧСИ М. Д., рег. № 787 въз основа на издадения от САС изпълнителен лист.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 407, ал. 1 ГПК двуседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Ищците Мария Н. К. и Л. К. К., двамата от [населено място] са предявили при условията на субективно евентуално съединяване искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ и чл. 288, ал. 2, б. „а” КЗ срещу [фирма], [населено място] – предпочитан ответник, Гаранционен фонд, [населено място] и [фирма], [населено място] – евентуален ответник. С решение от 07.10.2011г. по гр. дело № 10144/2009г. на Софийски градски съд, І ГО, 10 състав исковете срещу предпочитания ответник [фирма], [населено място] са уважени, а исковете срещу евентуалните ответници Гаранционен фонд, [населено място] и [фирма], [населено място] – оставени без разглеждане.
Решението е обжалвано от [фирма], [населено място] и Гаранционен фонд, [населено място] в различни части. С решение № 861/21.05.2012г. по гр. дело № 223/2012г. на Софийски апелативен съд, ТК, 2 състав първоинстанционният съдебен акт е отменен в частта, с която исковете срещу [фирма] са уважени и в частта, с която е оставен без разглеждане евентуалният иск срещу ЗАД [фирма] и вместо това исковете срещу [фирма] са отхвърлени като неоснователни, а [фирма] е осъдено да заплати на Мария Н. К. и Л. К. К. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина им Н. Л. К., настъпила при ПТП на 20.04.2008г. в размер по 100 000 лв. заедно със законната лихва от 20.04.2008г. до окончателното изплащане на сумите, както и разноски в размер 650 лв.
По повод постъпила от ищците молба въззивният съд е издал изпълнителен лист по невлязлото в сила въззивно решение за присъдените суми, с изключение на разноските.
Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от ищците.
При така изложената фактическа обстановка настоящият съдебен състав счита, че законосъобразно въззивният съд е издал изпълнителен лист срещу [фирма] за присъдените на Мария Н. К. и Л. К. К. суми по 100 000 лв. на всеки един от тях заедно със законната лихва от 20.04.2008г. до окончателното изплащане. За издаването на изпълнителен лист и за настоящото производство е без значение доводът на частния жалбоподател, че същият е бил лишен от възможност да участва в производството пред САС поради неуведомяването му за насрочено открито съдебно заседание и непризоваването му. За да бъде издаден изпълнителен лист въз основа на осъдително решение на въззивната инстанция, не е необходимо въззивното решение да е влязло в сила. Постановеното от САС въззивно решение в частта, с която ответникът [фирма] е осъден да заплати на ищците горепосоченото обезщетение за причинени неимуществени вреди на основание чл. 226, ал. 1 КЗ представлява изпълнително основание за издаване на изпълнителен лист по смисъла на чл. 404, т. 1, предл. второ ГПК и има характер на невлязло в сила осъдително решение на въззивен съд по смисъла на посочената правна норма.
Въз основа на изложените съображения обжалваното разпореждане като правилно следва да бъде потвърдено.
С оглед решаването на частната жалба не са налице предпоставките, визирани в чл. 277 ГПК за спиране на изпълнението по образуваното изпълнително дело № 261/2012г. по описа на ЧСИ М. Д., рег. № 787 въз основа на издадения от САС изпълнителен лист, поради което направеното в частната жалба искане следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 22.10.2012г. по гр. дело № 223/2012г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 2 състав за издаване на изпълнителен лист.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Мария Н. К. и Л. К. К. за спиране на изпълнението по образуваното изпълнително дело № 261/2012г. по описа на ЧСИ М. Д., рег. № 787 въз основа на издадения от САС изпълнителен лист по чл. 277 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: