1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1051
гр. София, 29.12.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми декември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 847 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] в несъстоятелност, гр. [населено място], [община] срещу определение № 96 от 21.06.2011г. по в. ч. т. дело № 174/2011г. на Великотърновски апелативен съд, гражданска колегия, с което е оставена без разглеждане подадената от [фирма] в несъстоятелност жалба против определението от 28.02.2011г. по т. дело № 468/2011г. на Ловешки окръжен съд като недопустима и е прекратено производството по делото пред въззивния съд.
Частният жалбоподател прави оплакване за недопустимост на определението, евентуално неправилност поради нарушение на закона и съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи, че определението, с което кредиторът с оспорено вземане се допуска до гласуване в събранието на кредиторите без да са спазени изискванията на чл. 673, ал. 3 ТЗ води до промени в правната сфера на длъжника и попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1 ГПК, в противен случай би се стигнало до постановяване на незаконосъобразен и необоснован съдебен акт по чл. 710 ТЗ. Частният жалбоподател моли определението на Апелативен съд Велико Т. да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за произнасяне по жалбата.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва частната жалба и прави възражение за нейната недопустимост, евентуално неоснователност. В писмен отговор излага съображения по правилността на определението на Ловешки окръжен съд.
Ответниците Национална агенция по приходите и [фирма], [населено място] не изразяват становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че с жалбата се атакува определение от 28.02.2011г. по т. дело № 468/2011г. на Ловешки окръжен съд, с което е оставено без разглеждане направеното от длъжника искане да не се допуска гласуване от страна на [фирма], [населено място] на събранието на кредиторите за приемане на плана за оздравяване на предприятието. За да остави без разглеждане подадената от дружеството в несъстоятелност частна жалба срещу посочения съдебен акт, съдебният състав е изложил съображения, че определението не попада в приложното поле на чл. 613а, ал. 1 ТЗ. В ТЗ не е предвидена възможност за атакуване на определение, с което на практика е допуснат до гласуване кредитор на събранието на кредиторите за приемане на плана за оздравяване на предприятието в производството по несъстоятелност.
Определението е правилно. Законосъобразен е изводът на Великотърновски апелативен съд, че жалбата е недопустима, тъй като е подадена срещу акт, който не подлежи на обжалване.
Нормата на чл. 613а, ал. 1 ТЗ /редакция след 01.03.2008г./ визира обжалване на конкретно посочени определения и решения на окръжните съдилища по общия ред. Разпоредбата на чл. 613а, ал. 3 ГПК урежда двуинстанционен контрол на постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелността, извън актовете по ал. 1, като родово компетентен второинстанционен съд е съответният апелативен съд. Нормата на чл. 613а, ал. 3 ТЗ не следва да бъде тълкувана в смисъл, че всички определения и решения, постановени в производството по несъстоятелност, са обжалваеми. В част IV от ТЗ законодателят изрично е посочил кои съдебни актове подлежат на обжалване и в какви срокове, като за една част има изрично посочване и по отношение на необжалваемите актове. В случая разпоредбите на чл. 703 ТЗ и сл., както и чл. 613а ТЗ не съдържат изрично посочване дали определението, с което се допуска, респективно не допуска до гласуване определен кредитор при провеждане на събранието на кредиторите за приемане на допуснатия до разглеждане план, е обжалваемо или не. При липса на изрична норма, даваща право на страните да обжалват определението, с което се оставя без разглеждане искането да не се допуска определен кредитор до гласуване по чл. 703 ТЗ, респективно с което се допуска до гласуване кредитор, то същото не подлежи на обжалване.
Определението на Ловешки окръжен съд от 28.02.2011г. не е от категорията на актовете, посочени в чл. 274, ал. 1 ГПК, тъй като с него нито се прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито е изрично предвидено в закона.
Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 96 от 21.06.2011г. по в. ч. т. дело № 174/2011г. на Великотърновски апелативен съд, гражданска колегия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.