1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 372
С., 16.05.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на осми май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 242/2011 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител юрк. Г. Р. Д., срещу определение № 20 от 04.01.2011 г. на Пловдивски окръжен съд, въззивно отделение, V състав. Със същото се оставя без уважение подадената от дружеството частна жалба против определение № 939 от 30.07.2010 г. на Районен съд [населено място] – І гр. състав, постановено по ч. гр. д. № 1 329/2010 г., с което е оставено без уважение искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417, т. 2 ГПК срещу длъжниците Ч. И. П. – кредитополучател и Мария Р. Ж. – поръчител, за заплащане на следните суми: 13 072,43 лв. – главница, дължима по договор за кредит Е. № 019332/10.07.2007, 1 370,36 лв. – лихва за периода от 28.07.2009 г. до 29.07.2010 г., такса в размер на 20,21 лв. и лихва за обезщетение за просрочие в размер на 13,7 % върху дължимата главница, както и направените разноски по делото.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил определения на ВКС и определение на РС [населено място].
Ответниците по частната касационна жалба не ангажират становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
С определение № 939 от 30.07.2010 г. по ч. гр. д. № 1 329/2010 г. РС [населено място] е оставил без уважение искането на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417, т. 2 ГПК срещу длъжниците Ч. И. П. – кредитополучател и Мария Р. Ж. – поръчител, за заплащане на следните суми: 13 072,43 лв. – главница, дължима по Договор за кредит Е. № 019332/10.07.2007, 1 370,36 лв. – лихва за периода от 28.07.2009 г. до 29.07.2010 г., такса в размер на 20,21 лв. и лихва за обезщетение за просрочие в размер на 13,7 % върху дължимата главница, както и направените разноски по делото. Съдът е приел, че представеното заявление се явява нередовно по съображения, че в него липсват конкретни данни за сумите по погасяването, от които да се направи извода за предсрочна изискуемост на целия остатък от кредита. Срещу това определение е депозирана частна жалба от [фирма] [населено място] пред ПОС, която е оставена без уважение с определение № 20/04.01.2011 г. по ч. гр. д. № 3 014/2011 г. – предмет на настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, за да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят не е посочил конкретно въпросите които той смята, че са от съществено значение за изхода на делото и са решени в противоречие с практиката на ВКС. От данните по делото е видно, че най-общо това е въпросът свързан с редовността на подаденото заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и следва ли съдът да даде указания на заявителя по реда на чл. 127 ГПК, когато констатира нередовности на същото.
По формулирания въпрос следва ли при констатирана нередовност на заявленията за издаване на заповед за изпълнение, съдът да даде срок на заявителя за отстраняването й съгласно чл. 410, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 127, ал. 1 и 3, чл. 128, т. 1 и 2 и чл. 425, ал. 2 ГПК, е налице задължителна съдебна практика на ВКС, обективирана в определение № 488/30.06.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 96/2010 г., определение № 431/09.12.2008 г. на ВКС по ч. т. д. № 414/2008 г. на ІІ ТО, определение № 484/30.12.2008 г. по ч. т. д. № 293/2008 г. на ВКС, ІІ ТО, определение № 402/23.06.2009 г. по ч. т. д. № 376/2009 г. на ВКС, ІІ ТО и др., постановени по реда на новия ГПК. Според същата е недопустимо да се дават указания за отстраняване нередовността на заявлението за издаване на заповед за неизпълнение в съответствие с общата разпоредба на чл. 101 ГПК. Нормите, уреждащи заповедното производство са специални спрямо общите правила на исковия процес, поради което, при отсъствие на изрично законово препращане, същите са неприложими. При постановяване на въззивното определение Пловдивски окръжен съд се е съобразил с посочената практика на ВКС.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Пловдивски окръжен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 20 от 04.01.2011 г. на Пловдивски окръжен съд, въззивно отделение, V състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: