1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 676
гр. София, 11.10.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 3489 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Н. С. Н. от [населено място] чрез процесуални представители адв. д-р М. Х. Б. и адв. В. А. В. срещу определение № 521 от 06.08.2013г. по ч. т. дело № 2581/2013г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на Н. С. Н. срещу определение № 479 от 13.02.2013г. по в. ч. гр. дело № 197/2013г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане за незабавно изпълнение от 27.07.2012г., инкорпорирано в заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 7522 от 27.07.2012г. по ч. гр. дело № 10567/2012г. на Пловдивски районен съд.
В частната жалба се прави оплакване за неправилност на определението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Частният жалбоподател релевира доводи, че обжалваното въззивно определение е от кръга на определенията, с които се дава разрешение по същество на друго производство по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, а именно на заповедното производство по ГПК, и попада също в кръга на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като прегражда заповедното производство. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено и делото да бъде върнато за разглеждане на частната касационна жалба по същество.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител Адвокатско дружество „М. и Р.” чрез адв. Д. М. оспорва частната жалба и поддържа становище, че същата е недопустима поради изчерпване на процесуалния ред за обжалване, евентуално неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
В обжалвания съдебен акт съдебният състав на ВКС, ТК, Второ отделение е приел, че частната касационна жалба на Н. С. Н. е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Изложени са съображения, че определенията на съда по частни жалби по чл. 419, ал. 1 ГПК не попадат в кръга на определенията, визирани в чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, нито обжалваемостта може да бъде изведена от разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК поради това, че с обжалвания съдебен акт не се разрешава по същество правен спор относно съществуване на вземането – предмет на заповедното производство, а само се осигурява неговото изпълнение.
Съображенията и доводите в обжалваното определение за недопустимост на частната касационна жалба срещу въззивното определение, с което е потвърдено разпореждане на районния съд за допускане на незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК, са законосъобразни. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК на касационно обжалване с частна жалба подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т. 1/, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т. 2/. Извън посочените хипотези, определенията на въззивните съдилища могат да бъдат атакувани с частна жалба пред Върховния касационен съд само в случаите, когато отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК и са постановени за първи път от въззивен съд, какъвто не е обжалваният въззивен съдебен акт.
Въззивното определение не е от категорията на съдебните актове по чл. 274, ал. 1 ГПК, тъй като с него не се прегражда по-нататъшното развитие на делото. Освен това с него се уреждат последици по повод изпълнението на паричното вземане, за което е допуснато издаване на заповедта за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК, а не се разрешава по същество материалноправния спор относно съществуването на вземането, поради което не може да се приеме, че същото попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Действащата понастоящем практика на ВКС е в смисъл, че определенията по чл. 419 ГПК са извън кръга на съдебните актове по чл. 274, ал. 3 ГПК и не подлежат на касационно обжалване. В този смисъл са определение № 245/12.03.2010г. по ч. т. дело № 148/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 512/24.06.2010г. по ч. т. дело № 284/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 404/08.06.2010г. по ч. т. дело № 444/2010г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 300/26.04.2010г. по ч. т. дело № 254/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 422/18.06.2010г. по ч. т. дело № 406/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 204/11.03.2010г. по ч. т. дело № 19/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и други. Настоящият състав споделя преобладаващото в Търговска колегия на Върховен касационен съд становище по въпроса за недопустимостта на касационното обжалване на определението по чл. 419 ГПК.
Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че обжалваното определение на ВКС, ТК, състав на Второ отделение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото разноски на частния жалбоподател не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани и не са налице данни, че са направени за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 521 от 06.08.2013г. по ч. т. дело № 2581/2013г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: