1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 68
гр. София, 30.01.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 4349 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищците [фирма], [населено място], [фирма], [населено място] и А. В. З. като [фирма], [населено място], подадени чрез процесуалния им представител адв. В. Волева, срещу определение № 14613 от 31.07.2013г. по ч. гр. дело № 7719/2013г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено определение от 18.03.2013г. по гр. дело № 27439/2011г. на Софийски районен съд, 59 състав за прекратяване на производството по предявените от [фирма], [населено място], [фирма], [населено място] и А. В. З. като [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Частните жалбоподатели правят оплакване за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Неправилно въззивният съд е приел недопустимост на предявените искове като не е съобразил, че периодът на претенцията е уточнен с молба от 18.01.2013г. – от 10.03.2008г. до 21.05.2009г., и същият е различен от периода на договорната възнаградителна лихва по същия договор за кредит, за която е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 36213/2010г. на СРС – от 21.12.2009г. до 12.07.2010г. Частните жалбоподатели релевират доводи за допускане касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по съществени процесуалноправни норми, които се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: „1. Преклудира ли се възможността на длъжниците да упражняват правото си на защита по общия исков ред при липса на упражнени права в сроковете по чл. 414 ГПК? 2. При издадена заповед за изпълнение допустима ли е исковата претенция, с която се претендира договорна лихва за период различен от искания от заявителя по чл. 417 ГПК? 3. Допустим ли е установителен иск за нищожност на договорни клаузи и осъдителен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД след влязла в сила заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК при положение, че се касае за претендирана договорна лихва за период, различен от претендирания от заявителя?“ Ответникът [фирма], [населено място] чрез адвокатско съдружие „Фронтекс Л. С.“, представлявано от адв. З. Иванова К., оспорва частната касационна жалба и поддържа становище за недопускане на касационно обжалване на въззивното определение, тъй като не е посочена задължителна практика на ВКС, на която процесуалноправлният въпрос противоречи, определение по ч. гр. дело № 806/2013г. на СГС, 17 състав не е относимо и няма доказателства същото да е влязло в сила. Ответникът релевира доводи за правилност на обжалвания съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирани страни в законния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК.
За да направи извод за недопустимост на предявените искове по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за установяване нищожност на клауза за договорна лихва и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за присъждане на сумата, платена през периода от 10.03.2008г. до 21.05.2009г. като договорна лихва поради нищожност на договорната клауза, от която произтича вземането за договорна лихва, въззивният съд е приел, че след като длъжникът не е подал възражение срещу заповедта за изпълнение по чл. 414, ал. 1 ГПК, заповедта за изпълнение е стабилизирана и възможността на длъжника да противопостави на кредитора всички факти и обстоятелства, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, включително и за нищожност на клаузата за договорна лихва е преклудирана. Изложил е съображения, че единствено при наличие на специалните хипотези на чл. 424 и чл. 439 ГПК длъжникът може да търси защита по исков ред в отделно производство. Поради това, че стабилитетът на влязлата в сила заповед за изпълнение се отнася и до фактите, от които могат да се изведат основания за нищожност на договорната клауза, от която произтича вземането за договорна лихва, съдебният състав е направил извод за недопустимост на предявените искове и правилност на определението за прекратяване на производството.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посочените процесуалноправни въпроси са от значение за спора, тъй като са обусловили изводите на въззивната инстанция, но по отношение на тях не са налице твърдените от частния жалбоподател предпоставки на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е неоснователен. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. По релевантните за спора процесуалноправни въпроси съдебен състав на ВКС, ГК се е произнесъл с решение № 781/25.05.2011г. по гр. дело № 12/2010г., ІІІ г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, което е задължително за първоинстанционния и въззивния съд и с което съдебният състав на въззивната инстанция се е съобразил.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По релевантните процесуалноправни въпроси е формирана практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, обективирана в горепосоченото решение, която е съобразена от съдебния състав на СГС в обжалвания съдебен акт.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице посочените в частната касационна жалба и изложението към нея основания за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски градски съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 14613 от 31.07.2013г. по ч. гр. дело № 7719/2013г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.