6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 22
гр. София, 12.012011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седми декември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева
ЧЛЕНОВЕ: Лидия Иванова
Емилия Василева
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 540 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца З. П. Т. от гр. Варна чрез процесуалния му представител адв. С. П. К. срещу решение № 252 от 01.03.2010г. по в. гр. дело № 30/2010г. на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, 3 състав, с което е потвърдено решение № 3075/22.10.2009г. по гр. дело № 3645/2009г. на Варненски районен съд и З. П. Т. от гр. Варна е осъден да заплати на „Р.” ООД, гр. Варна сумата 300 лв. – направени разноски във въззивното производство. С първоинстанционния съдебен акт е отхвърлен предявеният от З. П. Т. от гр. Варна срещу „Р.” ООД, гр. Варна иск с правно основание чл. 113, ал. 2 от Закона за защита на потребителите за разваляне на сключения между страните договор за покупко-продажба от 11.07.2006г. с предмет преносим компютър „TOSHIBA NOTEBOOK” с гаранционна карта № 9293 и осъждане на ответника да заплати сумата 1 936 лв., представляваща стойността на компютъра, и ищецът е осъден да заплати на ответното дружество сумата 500 лв. – разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в касационната жалба и изложението към нея обосновава допускането на касационно обжалване с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие с Тълкувателно решение № 37/13.11.1984г. по гр. дело № 16/1984г. на ВС, ОСГК и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: може ли да се закупи вещ от фирма, която да издаде гаранционна карта с добавяне към наименованието си името на друго лице, след четири месеца да издаде данъчна фактура на друго лице от фирмата с първоначалното наименование без добавката, и една година след това да приеме за ремонт повредената вещ; има ли значение, че в издадената служебна бележка за ремонт в левия горен ъгъл е отбелязано логото на фирмата и служебните телефони; официален документ ли е бланка на фирмата с нейното лого, телефони и подпис; има ли доказателствена сила описаната в служебната бележка повреда; приложима ли е разпоредбата на чл. 180 ГПК /чл. 144 отм. ГПК/.
Ответникът „Р.” ООД, гр. Варна не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК.
За да направи извод за неоснователност на предявения иск, въззивният съд е приел, че между страните не е възникнало правоотношение по договор за продажба, доколкото гаранционните карти, които са индиция за сключен договор за продажба, не са издадени от „Р.” ООД, а от друго лице – „Р. Сервиз” ООД, което е самостоятелен правен субект. Не е установен съществуващ дефект в продадената вещ, тъй като в служебната бележка за ремонт от 25.06.2007г. не е посочен автора на нейното издаване. Решаващият съдебен състав е констатирал, че не са представени доказателства, установяващи съществените елементи на продажбеното правоотношение, вкл. размера на продажната цена.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма, като касационната инстанция може да уточни и конкретизира въпроса.
Въпросите, от които зависи изходът на спора, се отнасят до активната материалноправна легитимация на страните – дали ищецът е купувач на вещта, а ответникът продавач; кои лица са активно и пасивно материалноправно легитимирани при издадена гаранционна карта на едно физическо лице от едно търговско дружество и издадена впоследствие фактура на друго физическо лице като едноличен търговец; дали гаранционната карта и служебната бележка легитимират страните като купувач и продавач.
Неоснователен е доводът за наличие на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 З., обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г. /отм./; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Посочените от касатора и уточнени от съда правни въпроси са конкретни и зависят от конкретните доказателства по делото. Поради изложените съображения и с оглед факта, че ищецът не е доказал пасивната материалноправна легитимация на ответното дружество, доводът, че решението е постановено в противоречие с Тълкувателно решение № 37/13.11.1984г. по гр. дело № 16/1984г. на ВС, ОСГК, е неоснователен.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Касаторът не е посочил съдебни актове, в които посочените от него и уточнени от съда релевантни правни въпроси да са решават противоречиво.
Неоснователен е доводът за наличие на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на посочената правна норма е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
Въпросите „може ли да се закупи вещ от фирма, която да издаде гаранционна карта с добавяне към наименованието си името на друго лице, след четири месеца да издаде данъчна фактура на друго лице от от фирмата с първоначалното наименование без добавката, и една година след това да приеме за ремонт повредената вещ” и „има ли значение, че в издадената служебна бележка за ремонт в левия горен ъгъл е отбелязано логото на фирмата и служебните телефони” са конкретни и зависят от представените по делото доказателства – гаранционна карта, фактура и служебна бележка. Изводите, до които е достигнал въззивният съд, са резултат от извършената от съдилищата конкретна преценка на фактите и събраните доказателства. От данните по делото е видно, че не се касае до добавяне към наименованието на едно юридическо лице името на друго лице в гаранционната карта, а до различни юридически лица – търговски дружества „Р.” ООД и „Р. Сервиз” ООД. Представената фактура не може да удостовери активната материалноправна легитимация на ищеца поради това, че в нея е посочено за купувач, получател друго лице, различно от ищцовата страна.
Посоченият от касатора въпрос „официален документ ли е бланка на фирмата с нейното лого, телефони и подпис” е свързан с въпроса кои писмени доказателства представляват официални документи, по който е формирана непротиворечива и трайноустановена съдебна практика, съгласно която официални са тези документи, които материализират изявления на държавни органи, длъжностни лица, частни лица, на които са възложени държавни и обществени функции, и изявлението трябва да е направено от лицето /органа/ в това му качество, в рамките на предоставените му правомощия. Като не е възприел служебната бележка като официален документ, въззивният съд не се е отклонил от посочената съдебна практика.
Въпросът за доказателствена сила на представената бележка и приложимостта на разпоредбата на чл. 180 ГПК /чл. 144 отм. ГПК/ не е решен в противоречие с трайноустановената съдебна практика, която е в смисъл, че формалната доказателствена сила се състои в това, че материализираното в документа /частен или официален/ изявление е направено и изхожда от лицето, което го е подписало, а материалната доказателствена сила се състои в доказателственото значение на свидетелстващия документ за този конкретен факт, който се удостоверява от материализираното в документа изявление. С материална доказателствена сила се ползват свидетелстващите документи. Официалният свидетелстващ документ доказва с обвързваща материална доказателствена сила, че фактите са се осъществили така, както се твърди в документа, докато частният свидетелстващ документ се ползва с материална доказателствена сила, само когато издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти. За да се ползват официалните и частните документи с материална доказателствена сила, е необходимо да е ясно кой е техният издател. Като е приел, че не е установен съществуващ дефект в продадената вещ, тъй като в служебната бележка за ремонт от 25.06.2007г. не е посочен автора на нейното издаване, въззивният съд не е нарушил трайноустановената практика по приложението на чл. 180 ГПК /чл. 144 отм. ГПК/ относно доказателствената сила на документите, в конкретния случай на частния свидетелстващ документ /служебната бележка/.
Развитите оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост представляват касационни основания по смисъла на чл. 281 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение на Варненски окръжен съд. Предвид изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответната страна не се присъждат за касационното производство, тъй като такива не са поискани и не са налице доказателства, че са направени.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 252 от 01.03.2010г. по в. гр. дело № 30/2010г. на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, 3 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.