1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 116
гр. София, 11.02.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на пети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 46 по описа за 2013г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. К. Н. Г. срещу определение № 2170 от 04.10.2012г. по ч. гр. дело № 716/2012г. на Окръжен съд Благоевград, с което е потвърдено разпореждане № 996 от 11.06.2012г. по ч. гр. дело № 981/2012г. на Районен съд Петрич. С първоинстанционния съдебен акт е отхвърлено заявлението на [фирма], [населено място] за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, допускане на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист срещу В. К. Х., И. Г. Х. и С. Г. Х., тримата като наследници на кредитополучателя Г. И. Х. за заплащане на сумата 25 102,49 лв., от която сума 19 733,21 лв. представлява главница по непогасени вноски и лихви по предоставен банков кредит под формата на кредитна линия, 4 838,80 лв. – договорна лихва за периода 19.01.2011г. – 06.06.2012г., сумата 530,48 лв. – наказателна лихва за същия период, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 07.06.2012г. до изплащане на вземането и направените по делото разноски държавна такса в размер 502,05 лв. и адвокатско възнаграждение в размер 841,23 лв.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Обосновава допускането на касационно обжалване на съдебния акт с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК – съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Излага доводи, че въззивният съд не е взел предвид, че заповедното производство е част от изпълнителния процес, а когато заявлението е нередовно, заявителят не е упражнил надлежно правото си на принудително изпълнение, процесуално действие, за което съдът следи служебно, съгласно чл. 101 ГПК, като даде указания за отстраняване на недостатъците и определи срок за поправянето им.
Ответниците В. К. Х., И. Г. Х. и С. Г. Х., тримата от [населено място] не изразяват становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди разпореждането на Районен съд Петрич, въззивният съд е приел, че в заповедното производство е недопустимо обсъждането на факти и обстоятелства извън документа, въз основа на който се иска издаване на заповед за изпълнение, освен изключенията по чл. 418, ал. 3 ГПК. Изложил е и съображения, че съгласно чл. 60 ЗН наследниците носят отговорност за задълженията, с които е обременено наследството само, ако са приели наследството и съобразно дяловете, които получават от него, като в настоящия случай в заявлението не са индивидуализирани задълженията за всеки от наследниците и липсват данни последните да са приели наследството. Според въззивната инстанция съдът не е длъжен да дава указания като изисква представяне на доказателства относно приемането на наследството и наследствените дялове, тъй като нередовностите, които се отстраняват в заповедното производство са тези, описани в чл. 425, ал. 2 ГПК.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Поставеният от частния жалбоподател правен въпрос относно приложението на чл. 101 ГПК в заповедното производство и даване на указания за отстраняване на нередовности в заявлението е важен, но както и да бъде решен, е без значение за изхода на делото, тъй като отхвърлянето на заявлението е аргументирано от въззивната инстанция и с обстоятелството, че в заповедното производство е недопустимо обсъждането на факти и обстоятелства извън документа, въз основа на който се иска издаване на заповед за изпълнение, освен изключенията по чл. 418, ал. 3 ГПК.
В процесния случай заявителят е искал издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, допускане на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист против В. К. Х., И. Г. Х. и С. Г. Х., тримата като наследници на кредитополучателя Г. И. Х., а като документи, от които произтича вземането са посочени извлечение от счетоводните книги, установяващо вземанията на [фирма], договор за издаване на златна кредитна карта от 31.07.2007г., удостоверение за наследници № 001383/12.08.2009г. и покана – уведомление за доброволно плащане до наследниците на кредитополучателя. Издаването на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение на основание чл. 417, т. 2 ГПК във връзка с чл. 60, ал. 2 ЗКИ предпоставя редовност на документа от външна страна. В настоящия случай в извлечението от сметка като длъжници са посочени наследниците на кредитополучателя, без да са разграничени дължимите суми от всеки поотделно и без да са налице данни дали наследниците са приели наследството. При издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист съдът е длъжен да провери дали документът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, като извън този документ може да събира доказателства само относно удостоверяване изискуемостта на вземането, ако според представения документ изискуемостта е поставена в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или настъпването на друго обстоятелство. В производството по чл. 417 ГПК е недопустимо обсъждането на факти и обстоятелства извън документа, въз основа на който се иска издаване на заповед за изпълнение, освен изключенията по чл. 418, ал. 3 ГПК, и е недопустимо обсъждане на обстоятелства във връзка с наследяването и отговорността на наследниците по чл. 60, ал. 1 ЗН за задълженията, с които е обременено наследството, поради това, че наследниците отговарят за задълженията на наследодателя си съобразно наследствените си дялове, ако са приели наследството. В този смисъл крайният извод на въззивния съд, че молбата за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист следва да бъде оставена без уважение, е съобразен с постоянната практика на ВКС, обективирана в определение № 4/07.01.2010г. по ч. т. дело № 610/2009г. на ВКС, ТК, Второ отделение.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице твърдените от частния жалбоподател основания за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2170 от 04.10.2012г. по ч. гр. дело № 716/2012г. на Окръжен съд Благоевград.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.