1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 7
гр. София, 08.01.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 52 по описа за 2012г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място], приподписана от процесуален представител адв. Г. К., срещу решение от 18.07.2011г. по гр. дело № 3203/2010г. на Софийски градски съд, IV-Д гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 1-9-17 от 22.10.2009г. по гр. дело № 44486/2008г. на Софийски районен съд, ГО, 35 състав в обжалваната осъдителна част и [фирма] е осъдено да заплати на И. И. Д. и Елени Т. Б. – Д., двамата от [населено място] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 500 лв. – направени разноски за въззивното производство. С потвърденото първоинстанционно решение ответното дружество е осъдено да заплати на ищците И. И. Д. и Елени Т. Б. – Д. сумата 20 200 лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнен договор за изработка от 16.11.2000г. – пропуснати ползи от невъзможността да ползват процесния недвижим имот за периода 01.11.2005г. – 31.10.2008г., ведно със законната лихва от 10.12.2008г. до окончателното плащане и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК сумата 330 лв. – разноски по делото.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата: 1/ въпросът, че обезщетение за лишаване от ползване на недвижим имот се дължи въпреки, че този имот не може да се ползва и обитава, тъй като все още не е приет по съответния ред и за него не е издадено разрешение за ползване, не е въведен в експлоатация; 2/ при ангажиране на договорна отговорност, право на обезщетение следва да има изправната страна по договора, като в случая въпреки че е налице неизпълнение на ищците по предварителния договор, тъй като не са заплащали вноски на фиксираните в договора дати, което е видно и от дължимите по т. 3 на договора неустойки, то правният извод на въззивния съд е в обратна посока. Касаторът се позовава на противоречие с решение от 08.08.2002г. по гр. д. № 4382/2001г. на СРС, ГК, 27 състав, решение от 24.11.2003г. по гр. д. № 5044/2002г. на СГС, IV-А въззивно отделение и решение № I-50-58/29.08.2011г. по гр. д. № 4145/2009г. на СРС, ГО, 50 състав.
Ответниците И. И. Д. и Елени Т. Б. – Д. /ищци в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адв. С. П. Л. оспорват касационната жалба и правят възражение за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по съображения, изложени в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
За да направи извод за основателност на предявения иск за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи, решаващият съдебен състав е приел наличието на необходимите предпоставки:
1/ установил е наличието на валидно възникнало правоотношение между наследодателя на ищците – техния син И. И. Д. и ответното дружество по сключен на 16.11.2000г. предварителен договор за продажба на право на строеж с нотариален акт № 021, том II, рег. № 6923, дело № 215/23.11.2000г. на апартамент № 1, индивидуализиран в т. 1 от същия и договор за изработка, по силата на които наследодателят на ищците като купувач се е задължил да заплати цена в размер съгласно т. 2, а ответникът като продавач – да предаде на купувача апартамента до степен на завършеност, удостоверено с разрешение за ползване в срок до 30.09.2001г. съгласно т. 6 от договора;
2/ неизпълнение от страна на изпълнителя по договора за изработка – ответникът по иска не е предал имота в състояние да може да се ползва според предназначението си, обектът не е пуснат в експлоатация в срок до 30.09.2001г., както и до приключване на устните състезания във въззивната инстанция;
3/ наличието на вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, т. е. наличието на сигурно бъдещо увеличаване на имуществото, ненастъпило поради неизпълнение на задължението на ответното дружество да предаде имота в определения срок съгласно договора. Решаващият съдебен състав е приел, че вредите са доказани съгласно показанията на разпитания в първоинстанционното производство свидетел Х., същите са могли да бъдат предвидени от изпълнителя при пораждане на задължението и са в пряка причинна връзка с неговото неизпълнение. Относно възражението на ответното дружество за неоснователност на иска поради неизпълнение на задължението на ищците, респективно техния наследодател за заплащане на сумите по предварителния договор за продажба, въззивната инстанция е направила извод, че същите не се явяват неизправна страна по договора, доколкото с оглед уговореното в същия за погасяване на задълженията към ответното дружество е следвало да бъдат достигнати съответни етапи на строителството, за което ответното дружество не е провело пълно и главно доказване.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е неоснователен. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Касаторът не е доказал наличието на противоречива съдебна практика по релевантните за спора материалноправни въпроси. По отношение на посочените от него и приложени решение от 08.08.2002г. по гр. д. № 4382/2001г. на СРС, ГК, 27 състав, решение от 24.11.2003г. по гр. д. № 5044/2002г. на СГС, IV-А въззивно отделение и решение № I-50-58/29.08.2011г. по гр. д. № 4145/2009г. на СРС, ГО, 50 състав не са налице данни, че са влезли в сила.
От друга страна, вторият, посочен от касатора материалноправен въпрос „при ангажиране на договорна отговорност, право на обезщетение следва да има изправната страна по договора, като в случая въпреки че е налице неизпълнение на ищците по предварителния договор, тъй като не са заплащани вноски на фиксираните в договора дати, което е видно и от дължимите по т. 3 на договора неустойки“ не е коректно формулиран, поради това, че съображенията на въззивния съд за неоснователност на възражението на ответното дружество за неизпълнение на задължението на ищците, респективно техния наследодател за заплащане на сумите по предварителния договор за продажба, са в смисъл, че ищците не се явяват неизправна страна по договора, доколкото с оглед уговореното в същия за погасяване на задълженията към ответното дружество е следвало да бъдат достигнати съответни етапи на строителството, за което ответното дружество не е провело пълно и главно доказване. Направеният извод от съдебния състав е за изправност на ищците, респективно техния наследодател при изпълнение на поетите от тях договорни задължения и неизправност на ответното дружедство – продавач и изпълнител по сключените договори. В този смисъл релевантния правен въпрос не е решен в противоречие с трайноустановената съдебна практика и не се решава противоречиво от съдилищата.
Налице е постоянна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 3/2012г. от 12.12.2012г. по тълк. дело № 3/2012г. на ВКС, ОСГТК, съгласно която неизпълнението на поето задължение за изграждане на обект в уговорения от страните срок лишава кредитора за периода на забавата от възможността да придобие собствеността върху изградения обект и да упражни по отношение на него присъщите на правото на собственост правомощия – владение, ползване и разпореждане. Невъзможност за увеличаване на имуществото на кредитора и съответно пропусната полза ще е налице, когато в резултат от забавата, кредиторът е пропуснал възможността да получи граждански плодове от обекта чрез предоставянето му за възмездно ползване на друго лице, да получи доходи чрез използването на обекта за осъществяване на търговска дейност или е пропуснал възможността да се разпореди с обекта при изгодни условия. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК кредиторът следва да докаже твърдените от него обстоятелства, а именно че при точно изпълнение на задължението за изграждане на имота със сигурност би получил увеличаване на имуществото си. Обстоятелството дали обектът е приет по съответния ред и дали е издадено разрешение за ползване и въвеждането му в експлоатация е относимо към изпълнението на задължението на ответника по иска съгласно т. 6 от предварителния договор за продажба на право на строеж за апартамент и договор за изработка. При установяване на неизпълнение на поетото задължение и останалите предпоставки, искът по чл. 82 ЗЗД е основателен. Като е обсъдил събраните по делото доказателства, изяснил е фактическата обстановка и е направил извод за наличие на необходимите предпоставки за уважаване на предявения иск за заплащане на обезщетение за вреди от неизпълнен договор за изработка от 16.11.2000г. – пропуснати ползи от невъзможността ищците да ползват процесния недвижим имот за периода 01.11.2005г. – 31.10.2008г., въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС.
Поради липса на твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответниците направените от тях разноски за касационното производство в размер 150 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18.07.2011г. по гр. дело № 3203/2010г. на Софийски градски съд, IV-Д гражданско отделение.
ОСЪЖДА [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 2 /посочен адрес в касационната жалба [населено място], [улица], ет. 3/ да заплати на И. И. Д. и Елени Т. Б. – Д., двамата от [населено място], [улица] на основание чл. 78 ГПК сумата 150 лв. /сто и петдесет лева/ – направени разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.