2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 785
С., 14.09.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на десети септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 181/2011 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от Мария К. Г. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Д. Д. от АК [населено място], срещу определение № 62 от 23.01.2012 г. на Кърджалийски окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 4/2012 г. Със същото се оставя без уважение частна жалба с вх. № 11 083/02.12.2011 г., подадена против разпореждане № 3 592/14.11.2011 г. на РС [населено място], с което се върната въззивната жалба на Г. срещу решение от 21.10.2011 г. по гр. д. № 891/2010 г. на КРС, поради просрочие на същата.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил определения на ВКС и ОС [населено място].
Ответникът по частната касационна жалба – К. Д. К. от [населено място] е депозирал становище в законоустановения срок. Счита, че частната жалба е неоснователна, с оглед на което следва да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт, но е процесуално недопустима по следните съображения:
С решение № 129 от 21.10.2011 г. по гр. д. № 891/2010 г. Кърджалийският районен съд е признал за установено по отношение на К. Д. К. от [населено място] има вземане към Мария К. Г. в размер на 5 000 лв., представляващи обезщетение за неоснователно обогатяване, поради непрехвърляне на 500 бр. поименни акции от капитала на [фирма] [населено място], съгласно договор за покупко-продажба на акции от 02.06.2012 г., представляваща търговска сделка по смисъла на ТЗ, ведно със законната лихва, считано от 13.04.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля предявения иск за сумата от 4 510,68 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 5 000 лв. за периода от 03.06.2003 г. до 12.04.2010 г. Срещу решението е подадена въззивна жалба от Г., която с разпореждане № 3 592 от 14.11.2011 г. е върната като просрочена. С определение № 62 от 23.01.2012 г. на КОС по ч. гр. д. № 4/2012 г. (предмет на настоящото производство) частната жалба против цитираното разпореждане е оставена без уважение.
Обжалваното определение е въззивно и с него е оставена без уважение частна жалба против разпореждане на Районен съд [населено място], но цената на всеки един от предявените обективно съединени искове е под 10 000 лв. и съгласно чл. 274, ал. 4 във вр. с чл. 280, ал. 2 от ГПК (в редакцията, обнародвана в ДВ бр. 100/21.12.2010 г. и в сила от същата дата) не подлежи на касационен контрол. Пред КОС е атакувано разпореждане на РС [населено място], с което е върната въззивна жалба срещу решение, с което е признато за установено дължимостта на вземане в размер на 5 000 лв., като се отхвърля искът за обезщетение за забава за сумата от 4 510,68 лв.
Висящността на делото пред ВКС възниква от момента на подаване на касационната жалба пред администриращия я съд, към който момент следва да се извършва преценката на нейната допустимост с оглед на установения с новата процесуална норма праг за достъп до касационен контрол. В конкретния случай, частната касационната жалба, с която се иска отмяна на въззивно определение по търговско дело, с цена на иска под 10 000 лв., е подадена на 02.02.2012 г., т. е. след влизане в сила на ЗИДГПК, обн. ДВ бр. 100/21.12.2010 г., обстоятелство, обуславящо извод за нейната недопустимост.
По изложените съображения частната касационна жалба е недопустима и следва да остане без разглеждане, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Мария К. Г. от [населено място] срещу определение № 62 от 23.01.2012 г. на Кърджалийски окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 4/2012 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, в едноседмичен срок от връчване на преписи от определението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: