4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 261
С., 18.04.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на девети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 757/ 2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 52 от 01. 06.2012 г. по гр.д. № 60/ 2012 г. на Разградски окръжен съд, с което е отменено Решение №308 от 15.12.2011 г. по гр. д. № 972/2011 г. на Разградски районен съд, вместо което е постановено друго, с което е отхвърлен искът на [фирма] – [населено място] срещу А. Х. М. – от [населено място] по чл. 422 ГПК за установяване взе – мане на ищеца 11 000 евро, със законната лихва, по Запис на заповед от 24.09.2010 г., въз основа на който е издадена по ч.гр.д.№ 344/2011 г. на Р. заповед за изпълнение по чл. 417 т.9 ГПК, с оплаквания за неправилност и необоснованост. Жалбоподателят в Изложение на основания за допускане на касационно обжалване прави оплакване за необоснованост поради погрешна преценка на доказателствата и неправилно интерпретиране на данните по делото. Сочи, че по материалноправния въпрос, по който съдът не се е произнесъл и който е от съществено значение за спора е: имат ли разписките от 06. 04.2010 г. и от 08.12.2010 г. характер на „обратно писмо” или „начало на писмено доказателство”, с които може да се опровергае съдържа – нието на нотариалния акт досежно волеизявленията на страните за начина, размера и сроковете за плащане на цената, съдът не е обсъдил тези документи и не е изложил мотиви за характера им, в противоречие с посочената съдебна практика, че може със свидетел – ски показания да се доказва, че е привидна цената, посочена в нотариалния акт и че е допустимо разкриване на симулация – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 281 т.1 ГПК. Жалбоподателят извежда въпроса: може ли две различни каузални отношения да бъдат обективирани в запис на заповед, когато са едни и същи престациите – задължение за плащане на парични суми – и едната сделка е във връзка с другата, по който прави оплакване, че съдът, като е приел, че не могат да се смесват различни правни институти, е постановил решение, решавано противоречиво от съдилищата – Р.№327/23.06.2008 г. по гр.д.№ 345/2008 г. на П., съгласно което могат да бъдат обективирани в една абстрактна сделка множество валидни правоотношения. Иска да се допусне касационно обжалване.
Ответницата по касационната жалба А. Х. М. – от [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество касационната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение, с което е уважен иск за установяване на вземане по чл. 422 ГПК, който иск е отхвърлен, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материално – правен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал.1 т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд извършва въз основа на изложените от жалбоподателя въпроси и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Правният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правил- ността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на доказателствата.
Не е релевантен за делото посоченият от жалбоподателя материалноправен въпрос:представените по делото разписки, в които издателката на записа на заповед признава, че дължи посочените суми, имат ли характер на „обратно писмо” или „начало на писмено доказателство”, с които може да се опровергае съдържанието на нотариалния акт досежно волеизявленията на страните за начина, размера и сроковете за плащане на цената. Щом няма произнасяне от въззивния съд по този въпрос, доколкото въпросът не е част от решаващите мотиви на въззивния съд, този въпрос не може да се определи като значим за делото и релевантен за допускане на касационното обжалване. Към въпроса, който е релевантен за спора: може ли да се опровергае верността на изявлението на продавача, съдържащо се в нотариалния акт, че цената е платена, и с какви доказателства, нямат отношение въпросите дали посочените разписки имат характер на „обратно писмо” или на „начало на писмено доказателство”. Няма отношение посочената от жалбоподателя по този въпрос съдебна практика, тъй като по настоящото дело не се касае за привидност на посочената в нотариалния акт цена на имота, нито за разкриване на симулация, нито са искани гласни доказателства за разкриване на симулация. Посоченото от жалбоподателя основание, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 281 т.1 ГПК, не е основание по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т. 3 ГПК, като жалбоподателят не излага и кое от тези три различни основания поддържа да е налице.
Въпросът, изложен от жалбоподателя: може ли две различни каузални отношения да бъдат обективирани в запис на заповед, когато престациите са едни и същи – задължение за плащане на парични суми – и едната сделка е направена във връзка с другата, може да има значение за решаването на спора, тъй като е относим към предмета на делото във връзка с поетото задължение по издадения запис на заповед, и към каузалната сделка, чието изпълнение записът на заповед обезпечава, но по този въпрос жалбоподателят не сочи кое от основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК поддържа да е налице, а сочи, че поддържа основание за касационно обжалване по чл. 281 т. 2 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 52 от 01.06.2012 г. по гр.д. № 60/ 2012 г. на Разградски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да плати на А. Х. М. – от [населено място] 400 лв. – разноски по делото за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: