4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1154
гр. София, 28.12.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесети декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 803 по описа за 2012г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], приподписана от процесуален представител адв. М. К. срещу определение № 364 от 06.07.2012г. по в. ч. т. дело № 369/2012г. на Апелативен съд В., търговско отделение, с което е потвърдено разпореждане от 23.04.2012г. по т. дело № 374/2011г. на Добрички окръжен съд, търговско отделениие, с което е върната на [фирма] въззивна жалба вх. № 2242/09.04.2012г. срещу решение № 80/28.03.2012г.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради съществено нарушаване на съдопроизводствените правила. Съдът не е съобразил, че връчването на съобщението за изправяне на нередовностите на въззивната жалба не е надлежно извършено и разпоредбата на чл. 50, ал. 3 ГПК е неприложима, тъй като лицето, получило съобщението Д. К. е служител на фирма „Адрес“, а не на [фирма]. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Частният жалбоподател поставя въпросите „за предоставяне на възможност на страната за активно участие в съдебното производство или напротив – наличие на външноформална обоснованост на съответното действие, прикриваща процесуална незаконосъобразност на същото“ и „следва ли страната в процеса да бъде обвързана с негативните последици от неизпълнение указанията на съда, за които указания тя не е уведомена“. Частният жалбоподател моли определението на въззивния съд да бъде отменено и делото да бъде върнато за администриране на въззивната жалба.
Ответникът Б. И. А. от [населено място] чрез процесуалния си представител адв. И. Иванова Ж. оспорва частната касационна жалба и релевира възражение за липса на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не са посочени процесуалноправни или материалноправни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд, евентуално за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и инвокираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
За да потвърди разпореждането на Добрички окръжен съд, с което е върната въззивната жалба на ответника [фирма], Апелативен съд В. е приел, че въпреки дадените указания въззивникът не е представил доказателства за внесена държавна такса, както и не са представени такива и в производството по частната жалба срещу разпореждането за връщане на въззивната жалба.
Установено е, че с разпореждане от 09.04.2012г. по т. дело № 374/2011г. Добрички окръжен съд е оставил без движение въззивната жалба и е дал на въззивника едноседмичен срок от получаване на разпореждането да внесе и представи по делото платежен документ за внесена по сметка на Варненски апелативен съд държавна такса за въззивно обжалване в размер на 125 лв., като са дадени указания, че при неизпълнение въззивната жалба ще бъде върната. Като е констатирал, че съобщението за разпореждането с указанията е връчено на адреса на дружеството, вписан по партидата му в Агенция по вписванията, Търговски регистър, получено е от Д. К. – брокер с отметка, че получава съобщението в качеството му на служител, който е съгласен да го приеме, въззивният съд е направил извод, че връчването на съобщението е извършено редовно съгласно чл. 50, ал. 3 ГПК, но тъй като не са представени доказателства за внесена държавна такса въззивната жалба подлежи на връщане.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Посочените от касатора правни въпроси не са релевантни за спора, тъй като въззивният съд е изградил изводите си на базата на доказателствата по делото и приложените и оформени съобразно изискванията на ГПК съобщения, които имат характер на официални удостоверителни документи и като такива не са опровергани, нито е доказано тяхното оспорване от частния жалбоподател.
В съобщението, с което на 11.04.2012г. е връчен препис от разпореждането от 09.04.2012г. за оставяне на въззивната жалба без движение и даване на срок за внасяне на държавна такса в определен размер на [фирма], който препис е получен от Д. К. – брокер, като служител на дружеството със съгласие да го предаде, не е посочено, че това лице е служител на друго дружество, в случая фирма „Адрес“ съобразно твърденията на частния жалбоподател.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По отношение на приложението на чл. 50, ал. 3 ГПК е налице трайноустановена съдебна практика, която не се налага да бъде променяна.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в частната касационна жалба основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 364 от 06.07.2012г. по в. ч. т. дело № 369/2012г. на Апелативен съд В., търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.