4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 108
С., 26.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 2729/ 2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Ю. С. Д. – от [населено място] – трето лице – помагач на страната на ответника срещу Решение №1792 от 14.12.2012 г. по т.д. №2507/ 2012 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е отменено Решение № 231 от 10.07.2012 г. по гр.д. № 2291/2011 г. на В., 35 с. в частта, с което искът по чл. 226 ал. 1 ТЗ е отхвърлен за 4955.09 лв. и искът по чл. 86 ал.1 ЗЗД е отхвърлен за 1626.04 лв., и е постановено друго, с което за тези суми са уважени исковете на А. И. А. – от [населено място] срещу ЗК [фирма] – [населено място], с оплакване за неправилност и необоснованост. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК жалбоподателят сочи, че въпросът: следва ли да се разгледа възражението на третото лице – помагач на ответника, че не съществува валидно застрахователно правоотношение между ЗК ”У.”- [населено място] и собственика на автомобила, е решен в отклонение на Р.№71/22.06.2009 г. по т.д.№ 11/2009 г. на ВКС, постановено относно формата за действителност на търговските сделки. По материалноправния въпрос: кои са предпоставките, при които съдът трябва да намали размера на обезщетението, когато самият увреден е допринесъл за настъпване на вредата, жалбоподателят поддържа, че съдът се е произнесъл в противоречие с П.. ВС№17/18.11.1963 г. и цитираните решения на ВКС по чл. 290 ГПК. Жалбоподателят обосновава, че ищецът е допуснал да се управлява собствения му лек автомобил от лице, лишено от право да управлява МПС, с което е приел съзнателно риска от увреждане – това е съпричиняване на вредоносния резултат, за което са налице доказателства, по което съдът се е произнесъл в разрез с фактическите данни поради необсъждане на материалите по делото. Поставя и процесуалноправния въпрос, че мотивите на решението трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност и за задължението на въззивния съд да направи свои изводи, съгласно т.19 от ТР №1/04.01.2001 г. по тълк.д.№ 1/2000 г. на ВКС, ОСГК. Жалбоподателят прави и оплакване за необоснованост досежно доказателствата, въз основа на които е изградено заключението на автотехническата експертиза и иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба А. И. А. – от [населено място] – ищец по делото, по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, тъй като не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна, а ответникът по касационната жалба ЗК [фирма] – [населено място] – ответник по делото, не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено решение, с което са отхвърлени осъдителни искове, които са уважени, цената на първия от които не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да отмени първоинстанционното решение и да уважи иска по чл. 226 ал.1 КЗ за 4955.09 лв. и искът по чл. 86 ал.1 ЗЗД за 1626.04 лв., въззивният съд е изложил, че е налице валидно правоотношение между застрахователя и третото лице-помагач по риска”Гражданска отговорност” с полица № 080616Z0148, по която застрахователят е образувал щета №08410610001/10.06.2008 г. Изложил е съображения, че като участник в ПТП на 07.06.2008 г., е неправоспособен водачът на собствения на ищеца л.а.”Хюндай” и че ПТП е настъпило по изключителна вина на третото лице Ю. С. Д., като от автотехническата експертиза е установена причинно – следствената връзка между инцидента и причинените на автомобила на ищеца вреди, които са в размер на 4 955.09 лв., като не е имало причина автомобилът да се бракува и ищецът не е доказал твърдението си за негодност на същия.
С оглед изложеното не е релевантен за делото изведеният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос:следва ли да се разгледа възражението на третото лице – помагач на ответника, че не съществува валидно застрахователно правоотношение между ЗК ”У.”- [населено място] и собственика на автомобила. Отговорността на застрахователя е ангажирана на основание застрахователното правоотношение между застрахователя и третото лице – помагач на ответника по риска ”гражданска отговорност”, валидността на което правоотношение не се оспорва от застрахователя, който е образувал щета за повредите на автомобила, причинени от третото лице -помагач с управляваното МПС с марка ”БМВ” с д.к. [рег.номер на МПС] .
Материалноправният въпрос: кои са предпоставките, при които съдът трябва да намали размера на обезщетението, когато самият увреден е допринесъл за настъпване на вредата, не е разрешен от въззивния съд в противоречие с установената съдебна практика. Изрично съдът е обосновал, че изключителна вина за инцидента има водачът на л.а. марка ”БМВ”. Приложението на чл. 51 ал. 2 ЗЗД е обусловено от установяване на причинна връзка между поведението на пострадалия(негови действия или бездействия) и настъпването на вредоносния резултат. Принос на пострадалия е налице, когато с поведението си е създал предпоставки за настъпване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки вредите. Дори и да се приеме, че по делото са събрани доказателства, че ищецът, предоставяйки автомобила на К. Ж. Н. – участник в ПТП, е знаел, че на същия е отнето свидетелството за правоуправление, само по себе си знанието на ищеца, и без доказване от страната, която поддържа, че е налице съпричиняване, че това знание у ищеца е допринесло за настъпване на ПТП, не може да се приеме, че е налице съпричиняване. В този смисъл е и установената съдебна практика: Р.№159/24.11.2010 г. по т.д.№1117/ 2009 г. на ІІ т.о.; Р.№169/ 28.02. 2012 г. по т.д.№762/2010 г. на ІІ т.о.; Р.№165/26.10.2010 г. по т.д. № 93/2010 г. на ВКС, ІІ т.о.; Р.№93/05. 07.2012 г. по т.д.№373/2011 г. на ІІ т.о., постановени от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции. Оплакванията на жалбоподателя в тази връзка за постановяване на решението в разрез с фактическите данни и за неправилност на извода за доказателствената сила на актовете, въз основа на които автотехническата експертиза следва да изгради заключението си, и въпросът за необходимостта мотивите на решението да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност на въззивната инстанция, съставляват касационни основания по чл. 281 т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №1792 от 14.12.2012 г. по т.д. №2507/ 2012 г. на Варненски окръжен съд в посочената част.
ОСЪЖДА Ю. С. Д. – от [населено място] да плати на А. И. А. – от [населено място] 500 лв. -разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: