1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 236
С., .04.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 896/2014 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2- ро ГПК.
Образувано е по частна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв. М. А. от САК, срещу определение № 15 от 17.01.2014 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, постановено по т. д. № 3 077/2013 г. Със същото се оставя без разглеждане молбата на дружеството за отмяна на влязлото в сила Постановление за възлагане на недвижим имот от 21.11.2012 г. по изп. дело № 20128600400004 на ЧСИ В. Матова, с рег. № 860 на КЧСИ и район на действие СГС и се прекратяване производството по т. д. № 3 077/2013 г. на ІІ ТО на ВКС.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно, като в тази насока е изложил и съображения. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици.
Ответникът по частната жалба – [фирма] [населено място] е изразил становище за недопустимост на подадената частна жалба. Изложени са доводи за неоснователността на същата.
Ответникът по частната жалба – [фирма] [населено място] не ангажира становище в законоустановения срок.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и провери данните по делото, приема следното:
С обжалваното определение състав на ІІ ТО на ВКС е оставил без разглеждане молбата на [фирма] [населено място] за отмяна на влязлото в сила Постановление за възлагане на недвижим имот от 21.11.2012 г. по изп. дело № 20128600400004 на ЧСИ В. Матова, с рег. № 860 на КЧСИ и район на действие СГС като процесуално недопустима, по съображение, че същата е подадена извън срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Изложени са доводи, че датата на узнаване по смисъла на цитираната норма предхожда датата на влизане в сила на постановлението, чиято отмяна се иска.
Обжалваното определение е правилно.
Видно от данните по делото, молбата за отмяна на влязлото в сила постановление е подадена на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК /в редакцията действуваща към момента на подаване на молбата за отмяна – след изменението обн. в ДВ, бр. 50/30.05. 2008 г./, в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 5 и 6 и чл. 304 ГПК молбата за отмяна се подава в тримесечен срок считано от деня на узнаване на решението, респ. актът, чиято отмяна се иска.
Постановлението на ЧСИ за възлагане на недвижим имот от 21.11.2012 г., чиято отмяна се иска, е редовно съобщено на адв. Ч. Д. на 04.12.2012 г., в качеството му на процесуален представител на [фирма] [населено място]. Съгласно цитираните текстове на ГПК тримесечния срок започва да тече от 04.12.2012 г. и изтича на 04.03.2013 г. Молбата за отмяна е постъпила в деловодството на ЧСИ на 02.04.2013 г. и носи входящ № 02047. При това положение същата се явява просрочена, тъй като е подадена след изтичане на посочения в чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК тримесечен срок от узнаването на постановлението. Този срок е преклузивен и след изтичането му Върховен касационен съд няма законна възможност да преценява правилността на акта, чиято отмяна се иска на посоченото в молбата основание. Дори да се приеме, че тримесечният срок е започнал да тече от датата на влизане в сила на постановлението на ЧСИ (12.12.2012 г.) молбата за отмяна е отново просрочена.
С настоящата частна жалба е представено и копие от молба с вх. № 00716/13.02.2013 г., с която жалбоподателят е уведомил ЧСИ В. Матова, че оттегля пълномощията на адв. Д.. Това действие на жалбоподателя е извършено след като постановлението за възлагане на недвижим имот е връчено на адв. Д. на 04.12.2012 г., с оглед на което доводите му, че посочения адвокат не е негов процесуален представител в изпълнителното производство са неоснователни. Освен това, в приложеното копие от изп. дело № 20128600400004 на ЧСИ няма данни да е оттеглено пълномощното на адв. Д. преди датата 13.02.2013 г.
При тези фактически данни, определение № 15 от 17.01.2014 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, постановено по т. д. № 3 077/2013 г. е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 15 от 17.01.2014 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, постановено по т. д. № 3 077/2013 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: