1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 286
гр. София, 19.04.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесети март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 724 по описа за 2011г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Р. Й. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Л. Г. Г. срещу решение № 478 от 21.03.2011г. по гр. дело № 761/2010г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, ІІ състав, с което е оставено в сила решение № 4725 от 04.11.2009г. по гр. дело № 2909/2008г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, с което е отхвърлен предявеният от А. Р. Й. от [населено място] срещу ЗД [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер 25 000 лв., причинени от пътно-транспортно произшествие, станало на 05.03.2008г. като неоснователен и недоказан.
Касаторът прави оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В касационната жалба и писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК излага доводи за допускане на касационно обжалване на решението на САС по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК – в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 85/28.05.2009г. по т. дело № 268/2008г. на ВКС, ІІ т. о. и решение № 711/22.10.2008г. по т. дело № 395/2008г. на ВКС, ІІ т. о., въззивният съд не се е съобразил с обвързващата материална доказателствена сила на данните в протокола за ПТП за наличието на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на увреждащото МПС; по въпроса за наличието на валидно застрахователно правоотношение въз основа на данните, отразени в протокола за ПТП, има противоречива практика на съдилищата.
Ответникът ЗД [фирма], [населено място] оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване, тъй като такива не са посочени от касатора, не са представени влезли в сила решения на съдилищата, а цитираната съдебна практика не засяга конкретния правен въпрос от значение за изхода на делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в законния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Въззивният съд е установил, че на 05.03.2008г. при управление на л. а. „Рено“ с рег. [рег.номер на МПС] в нарушение на правилата за движение Г. Н. М. причинила виновно пътно-транспортно произшествие, в причинна връзка с което на ищцата като пътник били нанесени телесни увреждания. За да направи извод за неоснователност на предявения иск срещу застрахователя на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност“, решаващият съдебен състав e приел, че ищцата, въпреки предоставената й възможност, не е ангажирала годни доказателства за наличие на застрахователно правоотношение към момента на злополуката. Във въззивното решение е констатирано, че ответникът е оспорил своевременно твърдяното наличие на застрахователно правоотношение по риска „Гражданска отговорност“ с водача на лекия автомобил и констативния протокол. Изложени са съображения относно доказателствената тежест на ищцата, както и че не е достатъчно застрахователната полица да е описана в протокола за ПТП.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Предвид изложеното в касационната жалба, изложението и въззивното решение правният въпрос, от който зависи изходът на спора, може да бъде конкретизиран по следния начин: ползва ли се констативният протокол за ПТП с доказателствена сила по отношение наличието на застрахователно правоотношение, ако в него е описана застрахователна полица.
Инвокираният от касатора довод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен. В посоченото решение № 85/28.05.2009г. по т. дело № 268/2008г. на ВКС, ІІ т. о. е изразено становище относно доказателствената сила на неоспорения протокол за ПТП в смисъл, че неоспореният подписан протокол за ПТП доказва не само, че материализираното в него изявление е станало, но и че това изявление изхожда от лицето, подписало протокола, поради което се ползва с формална доказателствена сила, както и като свидетелствуващ документ материализира удостоверителното изявление на своя издател за станалото ПТП. В цитираното от касатора решение релевантният за настоящия спор правен въпрос не е разгледан.
Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Решение № 711/22.10.2008г. по т. дело № 395/2008г. на ВКС, ІІ т. о. е неотносимо, тъй като в него се разглежда въпроса за материалната доказателствена сила на протокола за ПТП по отношение механизма на настъпилото ПТП и допустимостта на гласни доказателства за изясняване на механизма, но не и за доказателствената сила на протокола по отношение наличието на застрахователно правоотношение.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в касационната жалба и изложението основания за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като такива не са поискани и не са налице данни, че са направени за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 478 от 21.03.2011г. по гр. дело № 761/2010г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, ІІ състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.