4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 436/2010 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 376
гр.София,07.06.2011 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 436/2010 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община], подадена чрез процесуалния представител адвокат Д.С. от АК-Х. срещу въззивното решение на Хасковския окръжен съд № 410/08.12.2009 год., постановено по в.гр.дело № 605/2009 год. С това решение след частична отмяна на първоинстанционното решение на Районен съд-Харманли № 41/12.06.2009 год. по гр.дело № 443/2005 год. в частта, с която е отхвърлен предявеният от З. С. В. срещу Общината иск за разликата от 2 351,87 лева над уважения размер от 240 лева, въззивният съд е осъдил ответника-касатор да заплати на ищцата сумата 2 531,87 лева, представляваща дължимо възнаграждение за дейността й като ликвидатор на [фирма]/в ликвидация/, С. за периода 22.03.2004 год. – 23.04.2005 год., съгласно подписания с Общината анекс от 29.05.2003 год. ведно със законната лихва и съответните съдебни разноски. В останалата му част решението е влязло в сила като необжалвано.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи като основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Без да е конкретизирал съществения материалноправен или процесуален въпрос, обусловил изхода на делото, той поддържа, че е налице противоречива практика на съдилищата по делата за присъждане възнаграждение на ликвидатор, позовавайки се на приложеното към жалбата р.№ 105/10.06.2008 год. по гр.дело № 758/2007 год. на ОС-В.Т., оставено в сила с р.№ 286/29.10.2008 год. по в.гр.дело № 533/2008 год. на АС-В.Т..
Ответникът по касационната жалба З. С. В. от С. чрез процесуалния си представител адвокат В.П. от АК-Х. изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни. Претендира да й бъдат присъдени направените съдебни разноски за касационното производство в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие от 02.03.2010 год.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото, намира че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва от ВКС с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при съобразяване с указанията, дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС.
С обжалваното решение след частична отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част въззивният съд е осъдил ответника [община] да заплати на З. С. В. сумата от 2 531,87 лева, представляваща дължимо възнаграждение за периода от 22.03.2004 год. до 23.04.2005 год. за извършената дейност в качеството й на ликвидатор на общинското дружество [фирма], С.. По делото е безспорно установено, че през процесния период ищцата е изпълнявала задълженията си на ликвидатор по силата на сключен с Общината на 01.08.2002 год. договор за възлагане на управление, според който довереникът е следвало да изпълни действията по ликвидацията в срок до 31.03.2003 год., като определеното му възнаграждение е за сметка на дружеството. Установено е също, че с допълнителен анекс № 45/29.05.2003 год. в сила от 01.04.2003 год. страните са продължили действието на договора, като в чл.4 от анекса изрично е предвидено, че определеният нов размер на възнаграждението на ликвидатора е за сметка на общинския бюджет. При тези фактически данни, съобразявайки поетите задължения по двустранно подписания от страните анекс, с който се променя размера и начина на изплащане на възнаграждението, въззивният съд е осъдил Общината да заплати на ликвидатора дължимото възнаграждение за извършената от нея работа през процесния период.
Видно от съдържанието на касационната жалба касаторът не е посочил същественият материалноправен или процесуален въпрос обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение, като излага най-общо, че се касае за възнаграждение на ликвидатор за периода на висящо производство по несъстоятелност. Отговорът на този въпрос е изцяло в зависимост от фактите и събраните доказателства по делото. По настоящото дело съдът е обсъдил в цялост събраните доказателства и с оглед изричната договореност между страните в представения анекс към сключения договор е достигнал до извода за основателност на предявения иск. Тази преценка на фактическия и доказателствен материал е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. Ето защо оплакванията на касатора за незаконосъобразност и необоснованост, изразяваща се в погрешно тълкуване от съда на събраните по делото доказателства, представляват касационни основания за отмяна по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
В тази връзка приложеното към касационната жалба решение по конкретно дело не обосновава основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като различния краен изход е обусловен от различните факти по всяко едно от делата, а не от противоречие в практиката на съдилищата при разрешаването на материалноправен или процесуален въпрос. Съгласно т.1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос, който е разрешен с обжалваното решение и който е от решаващо значение за крайния изход на спора. В случая касаторът не е формулирал съществения правен въпрос, а твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основание за допускане на касационно обжалване. При този изход в полза на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените и поискани от него съдебни разноски за касационното производство в размер на сумата 310 лева – адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Хасковския окръжен съд № 410/08.12.2009 год., постановено по в.гр.дело № 605/2009 год.
ОСЪЖДА [община] да заплати на З. С. В., ЕГН [ЕГН], от С., [улица] сумата 310/триста и десет/лева съдебни разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: