3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 298
София, 21.03.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 100/2011 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от [фирма][населено място], чрез процесуалния й представител юрк. М. И. М. – П., срещу определение № 2 329/02.12.2010 г. на П. окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 1 063/2010 г. в частта му, с която съдът е определил, че частната жалба на Р. П., подадена срещу разпореждането на Районен съд[населено място] по ч. гр. д. № 7 161/2009 г. следва да се счита като молба по чл. 64, ал. 2 ГПК за възстановяване на срока по чл. 420, ал. 2 ГПК и връща делото за произнасяне по същата.
Частният жалбоподател счита, че определението на ПнОС в обжалваната му част, е неправилно. Подробни съображения са изложени в частната жалба. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици.
Ответникът по частната жалба – Р. П. П. от[населено място] е депозирал становище в законоустановения срок. Счита, че подадената жалба е неоснователна.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, но е процесуално недопустима по следните съображения:
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и като провери данните по делото, приема следното:
Производството по ч. гр. д. № 7 161/2009 г. по описа на П. районен съд е образувано по подадено от [фирма][населено място] заявление по чл. 417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист среще длъжника Р. П. П. за сумата от 13 250,35 лв., представляваща просрочена главница и лихва по предсрочно изискуем кредит. На 21.12.2009 г. съдът е издал заповед за незабавно изпълнение № 4 388 и изпълнителен лист. Видно от данните по делото, длъжникът е получил покана за доброволно изпълнение на 20.04.2010 г. чрез адв. П. А. и на 28.04.2010 г. е подал възражение срещу издадената заповед. На 01.06.2010 г. заявителят (жалбоподател в настоящото производство) е предявил иск с правно основание чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземането, предмет на заповедното производство. Освен това, Р. П. е депозирал пред П. и молба за спиране на изпълнението по чл. 420, ал. 2 ГПК, в която твърди, че не е бил надлежно уведомен, тъй като негов недобросъместен съсед (В. Ф.) е отбелязвал върху призовките, че П. е напуснал адреса, на който все още живее.
С разпореждане № 11 674/02.08.2010 г. ПнРС е оставил без разглеждане искането на длъжника по чл. 420, ал. 2 ГПК, по съображения, че същото е подадено извън законоустановения срок. Със същото е върната и частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение по чл. 419 ГПК. Този съдебен акт е обжалван с частна жалба пред ОС[населено място], който с обжалваното в настоящото производство определение оставя без разглеждане подадената жалба и прекратява производство. Приема, че с оглед съдържанието й, същата следва да се счита за молба по чл. 64, ал. 2 ГПК за възстановяване на срока по чл. 420, ал. 2 ГПК и я връща на първоинстанционния съд да се произнесе по нея. Срещу това определение [фирма][населено място] е депозирала частна жалба пред ВКС.
Законодателят е въвел селективен признак по отношение на разглежданите от ВКС дела. Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставя без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по- нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
В конкретния случай, жалбоподателят обжалва определение на въззивен съд в частта, с която се приема, че подадената жалба от П. има характер на молба по чл. 64, ал. 2 ГПК за възстановяване на срока по чл. 420, ал. 2 ГПК. Със същият съдебен акт ПвОС е разпоредил и делото да бъде върнато на П. районен съд за произнасяне по същата. Атакуваното от жалбоподателя определение на БАС не е от категорията на определенията, посочени в чл. 274, ал. 3 ГПК. С него не се прегражда по – нататъшното развитие на производството, нито се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
С оглед изложеното, подадената частна жалба от [фирма][населено място] е процесуално недопустима, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба [фирма][населено място], срещу определение № 2 329/02.12.2010 г. на П. окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 1 063/2010 г. в обжалваната част.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия на ВКС, в едноседмичен срок от връчване на препис от определението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: