5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 757
гр. С., 03.12.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б., Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 322 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищците чрез процесуалните им представители адв. Г. Г. и адв. К. А. срещу решение № 611 от 16.12.2009г. по в. гр. дело № 226/2009г. на П. окръжен съд, Гражданска колегия, 4 състав, с което е оставено в сила решение № 8 от 23.01.2009г. по гр. дело № 526/2007г. на Велинградски районен съд, с което предявените искове срещу ТПК „П.” в ликвидация,[населено място] с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за признаване за установено, че ищците са член – кооператори на ТПК „П.” В. в ликвидация, вписана по ф. дело № 1687/05.05.1992г. на П. окръжен съд, са отхвърлени като неоснователни.
Касаторите правят оплакване за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевират доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като сочат, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и по който липсва практика на ВКС, а именно по въпроса относно установяване на кооперативно членствено правоотношение в ТПК „П.” – В., възникнало при нейното учредяване през 1968г. по реда на Правилника за кооперативните организации и по реда на ЗК. Касаторите обосновават необходимостта от допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради липсата на практика с цел преодоляване непълнотата и неяснотата на ЗК, свързана с възстановяване на имуществото на кооперация по реда на § 1 от ЗР на ЗК, обн. ДВ, бр. 61/1991г. и правата на учредителите член – кооператори.
Ответникът ТПК „П.” – В., в ликвидация чрез процесуалния си представител адв. Ю. П. Д. оспорва касационната жалба и поддържа становище за недопускане на касационно обжалване на решението, тъй като основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е формулирано общо и абстрактно, не е посочен и формулиран конкретен материалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл неправилно, не е обосновано противоречие с конкретна правна норма, по който да липсва съдебна практика, не е обоснована нужда от изоставяне на създадена съдебна практика и не е посочена неясна норма, която се налага да бъде тълкувана. Ответникът претендира присъждане на разноски по делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението се съдържа твърдение за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
За да направи извод за неоснователност на предявените искове, въззивният съд, след обсъждане на събраните доказателства в тяхната взаимна връзка, е приел, че ищците не са доказали, че са били приети за член – кооператори на ТПК „П.” В. от момента на учредяването през 1968г. до преобразуването й в общинско предприятие „Винчо Г.” В., съответно след възстановяването на кооперацията през 1992г., а са представени доказателства, установяващи само трудови правоотношения, каквито са били възможни да възникнат и по отношение на лица, които не са член– кооператори.
Решаващият съдебен състав е установил, че в кооперативния регистър при РС Велинград с определение от 03.01.1968г. е вписана ТПК „П.” В., която е образувана при разделяне на бившата ТПК „В. П.” – В. с последно вписване в регистъра на 05.05.1970г., без да е вписано заличаване на кооперацията като юридическо лице. Констатирал е, че през м. декември 1976г. с решение на ИК на ОНС Пазарджик е създадено П. предприятие „Винчо Г.” В., на 24.12.1976г. с решение на ОС на кооператорите ТПК „П.” се ликвидира като юридическо лице с прехвърляне на активите и пасивите на новообразуваното предприятие „Винчо Г.”, през 1989г. с решение на ОбСъвет В. ПП „Винчо Г.” се преобразува в О. фирма „В. Г.”, а съгласно решение № 2645/23.06.1992г. на ПОС от ОФ „В. Г.” се отделя дърводелски цех и всички ателиета и услуги, които се обособяват в ТПРК „П.”.
Във въззивното решение са изложени съображения, че правоприемството на възстановените кооперации настъпва по силата на закона, но само доколкото е налице идентитет не само на име, предмет на дейност, членска маса, неимуществени права между две кооперативни структури, но и идентитет на имуществото, което е иззето и поискано да бъде възстановено и върнато. Като е обсъдил събраните по делото доказателства, решаващият съдебен състав е приел, че няма идентитет на персоналния състав на кооперацията, съществувал до прекратяване на дейността, и на този, участвал във възстановителното събрание, не са налице данни за възстановяване на имуществото на ТПК „П.” В., а има данни за възстановяване на имуществото на ТПК „П.” В., което е било в капитала на ОФ „Винчо Г.”, поради което е направил извод, че вписаната в регистъра на ПОС по ф. дело № 1687/1992г. ТПК „П.” В. не е възстановена стара кооперация.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените твърдения и доводи.
Посоченият от касаторите въпрос за установяване на кооперативно членствено правоотношение в ТПК „П.” – В., възникнало при нейното учредяване през 1968г. по реда на Правилника за кооперативните организации и по реда на ЗК, е релевантен по делото, тъй като основателността на иска зависи от установяване, че ищците, респективно техните наследодатели са станали член – кооператори на учредената през 1968г. ТПК „П.” В.. По отношение на този въпрос не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на цитираната разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. Изводите, до които е достигнал въззивният съд във връзка с установяване на членственото правоотношение на ищците, респективно техните наследодатели в образуваната през 1968г. ТПК „П.” В. са резултат от извършената от него в съответствие с правомощията му на инстанция по съществото на спора конкретна преценка на фактите и доказателствата. Поставеният от касаторите въпрос е свързан с приложимостта на разпоредби, които са ясни и точни и не предизвикват необходимост от тълкуване, поради което сама по себе си липсата на практика по тях не може да обоснове допускане на касационно обжалване.
Членственото правоотношение, което възниква чрез участие на физическите лица – учредители на кооперацията в създаването й или чрез последващо приемане на едно лице за кооператор, следва да се извърши с представяне на подписания от учредителите устав /чл. 6, ал. 1, б. „б” Правилник за кооперативните организации /отм./ във връзка с чл. 2, ал. 1 ЗК /отм./ – за учредителите, и на съответните документи за приемане за член – кооператор съгласно приложимия устав, напр. молба и решение на съответния орган – за приетите след учредяването на кооперацията. В настоящия случай въззивният съд е приел, че ищците не са доказали, че са били приети за член – кооператори на ТПК „П.” В. от момента на учредяването през 1968г. до преобразуването й в общинско предприятие „Винчо Г.” В., съответно след възстановяването на кооперацията през 1992г., а са представени доказателства, установяващи само трудови правоотношения, каквито са били възможни да възникнат и по отношение на лица, които не са член – кооператори. Относно представените устави е констатирано, че единият е приет на проведеното на 02.04.1992г. събрание, а в другия устав не е посочена датата на решението на Общото събрание, на което е приет, поради което е направен извод, че това не е приетият устав при учредяване на ГПК „П.” В. през 1968г. Членственото правоотношение и трудовото правоотношение са различни видове правоотношения, подлежат на установяване с различни доказателствени средства, като трудовият договор не удостоверява, че работникът или служителят е член – кооператор на съответната ТПК.
Неоснователен е инвокираният в касационната жалба и изложението към нея довод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради липсата на практика с цел преодоляване непълнотата и неяснотата на ЗК, свързана с възстановяване на имуществото на кооперация по реда на § 1 от ЗР на ЗК, обн. ДВ, бр. 61/1991г. Въпросът за възстановяване на имуществото на кооперацията по реда на § 1 от ЗР на ЗК, обн. ДВ, бр. 61/1991г. е неотносим към настоящия спор, тъй като предмет на иска е установяване на членствени правоотношения, а не е предявен иск за установяване на собственост върху възстановено на ТПК „П.” В. имущество.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице инвокираните от касаторите основания за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода на спора разноски на касаторите не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като такива не са поискани в настоящото производство и не са налице данни, че са направени.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение№ 611 от 16.12.2009г. по в. гр. дело № 226/2009г. на П. окръжен съд, Гражданска колегия, 4 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.