1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 348
С., 04.05.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти април март две хиляди и дванадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 398/2011 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв. К. Р. от САК, срещу определение № 334 от 01.02.2011 г. по ч. гр. дело № 160/2011 г. на Пловдивски окръжен съд, въззивно гражданско отделение, Х състав. Със същото се потвърждава разпореждане от 09.12.2010 г. по ч. гр. д. № 2 079/2010 г. на Районен съд [населено място], с което е отхвърлено изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение срещу В. К. К. за сумите: 6 531,84 евро, от които главница – 6 500,08 евро, 31,76 евро – лихва за периода от 14.11.2010 г. до29.11.2010 г., дължими по договор за издаване и ползване на международна кредитна карта iCard M. G. от 12.11.2009 г., както и законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 01.12.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, въз основа на извлечение от сметката на длъжника.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 от ГПК. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил определения на Върховен касационен съд, издадени от СРС заповеди за изпълнение в негова полза по аналогични случаи.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
С разпореждане от 09.12.2010 г. по ч. гр. д. № 2 079/2010 г. Районен съд [населено място] е отхвърлил изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение срещу В. К. К. за сумата 6 531,84 евро, от които 6 500,08 евро – главница и 31,76 евро – лихва за периода от 14.11.2010 г. до29.11.2010 г., дължими по договор за издаване и ползване на международна кредитна карта iCard M. G. от 12.11.2009 г., както и законната лихва от датата на подаване на заявлението на съда – 01.12.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, въз основа на извлечение от сметката на длъжника.
Съдът е приел, че представеното заявление е нередовен от външна страна документ и не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, тъй от съдържанието на същото не може да се направи преценка налице ли е предсрочна изискуемост на вземането, предмет на договор за кредит № 0019394/12.11.2009 г. Изложени са доводи, че заявлението не съдържа необходимите данни относно това кога трябва да се погаси задължението и в какви срокове, както и по каква причина кредитът е става предсрочно изискуем. Срещу разпореждането на Асеновградски районен съд е депозирана частна жалба от [фирма] [населено място] пред ПОС, който е потвърдил обжалвания акт с определение № 334 от 01.02.2011 г. по ч. гр. дело № 160/2011 г. – предмет на настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, за да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят е посочил конкретно въпроса, който той смята, че е от съществено значение за изхода на делото, От данните по делото е видно, че най-общо това е въпросът свързан със съдържанието на документа или извлечението от счетоводните книги, удостоверяващи вземането на кредитора, въз основа на които се издава заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК.
В конкретния случай, подаденото заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК не съдържа необходимите реквизити, установяващи предсрочната изискуемост на вземането, не са представени месечни извлечения, издадени от картодържателя, с оглед уговореното в договора, че при неплащането на две такива минимални поредни погасителни вноски кредитът става предсрочно изискуем. Поради тази причини не е ясно как се формира претендираната главница, какво е издължено от кредитополучателя и какво се дължи. Предвид липсата на тези реквизити, заявлението е отхвърлено изцяло от РС [населено място]. Задължение на заявителя е да посочи съществуването и изискуемостта на вземането си, в степен, която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение или да не оспорва вземането. Представеното извлечение от счетоводните книги на кредитора трябва да представлява редовен документ по смисъла на чл. 217, ал. 1, т. 2 ГПК, който да удостоверява ликвидността и изискуемостта на заявеното от заявителя вземане. Изискването на закона за редовност от външна страна на изпълнителното основание по чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК не изключва задължението на съда по чл. 418, ал. 2 ГПК да провери дали то удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
По въпроса, свързан с редовността на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, постоянната и непротиворечива практика е в смисъл, че е необходима пълна индивидуализация на претендираното вземане по начин, позволяващ да се конкретизира предмета на евентуалния бъдещ установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК, който заявителят може да предяви при подадено възражение от страната на длъжника. В тази връзка задължение на заявителя е да изложи точно и ясно всички фактически обстоятелства, от които вземането е породено, да разграничи всяка от отделните претенции по вид и размер, както и периода, за който се отнасят претендираните наказателни лихви за забава.
Представените от жалбоподателя съдебни актове в случая са неотносими, тъй като са постановени при друга фактическа обстановка. Индивидуализацията на вземането, неговата изискуемост и ликвидност се преценява от съда във всеки отделен случай, с оглед конкретните данни по делото. При постановяване на въззивното определение Пловдивски окръжен съд се е съобразил с постоянната практика на ВКС по поставения правен въпрос.
Неоснователно е и позоваването на жалбоподателя на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, според която произнасянето на съда по процесуалноправен или материалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването на неясни правни норми, с цел еднаквото им прилагане от съдилищата, както и когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Пловдивски окръжен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 334 от 01.02.2011 г. по ч. гр. дело № 160/2011 г. на Пловдивски окръжен съд, въззивно гражданско отделение, Х състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: