1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 364
гр. София, 31.05.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 498 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Д. М. срещу решение № 1891 от 08.12.2011г. по т. дело № 1189/2011г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 6 състав, с което след отмяна на решение № 1116 от 14.12.2010г. по т. дело № 644/2009г. на Софийски градски съд, търговско отделение, VI-10 състав ответникът [фирма], [населено място] е осъден да преустанови неправомерното използване на литературните произведения „Гъбарко“ и „Медената пита“ с автор Батко З., издадени от [фирма] без отбелязване дата на издаване, както и да заплати на Б. П. Б. /погрешно посочено Бамбергска/ и Ц. С. Б. /погрешно посочено Бамбергска/ направените разноски за първоинстанционното производство в размер 30 лв. за държавна такса и поотделно на всяка от тях по 500 лв. – адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба и писменото изложение към нея по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е прознесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
„1/ Необходимо ли е при иска за преустановяване на нарушение по чл. 95, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗАПСП, нарушението да е съществувало към момента на предявяване на иска;
2/ Възможно ли е при наличие на правна възможност, уредена в чл. 79 ЗЗД като способ за реално изпълнение на твърдяно неизпълненото облигационно задължение, последното да бъде защитено не чрез способите на договорната, а чрез способите на извъндоговорната отговорност на ответника? Ако не е възможно, води ли същото до липса на правен интерес от завеждане на иск, целящ ангажиране на извъндоговорната отговорност на ответното дружество, какъвто е искът по чл. 95, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗАПСП;
3/ Възможно ли е ако давностният срок за реализиране на договорната отговорност е изтекъл, ищецът да се възползва от възможността да предяви иск за същото твърдяно нарушение, който да цели ангажиране на извъндоговорната отговорност на ответното дружество;
4/ Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства без да обсъди останалите доказателства в съвкупност и да изложи съображения защо ги игнорира или не ги кредитира, включително и в случаите, когато препраща към мотивите на първоинстанционното решение;
5/ Преклузията на възраженията по чл. 133 ГПК обхваща ли правните и фактическите доводи на страните, изведени в хода на първоинстанционното разглеждане на спора, в това число и в писмените бележки по делото, които доводи са направени въз основа на обстоятелствата по делото и по основанието на иска“.
Ответниците Ц. С. Б. и Б. П. Б., двете от [населено място] чрез процесуалния си представител адв. А. Б. Л. оспорват касационната жалба и правят възражение за липса на твърдените от касатора основание за допускане на касационно обжалване поради това, че приложените към изложението съдебни решения не се отнасят до сходни спорове и не обосновават съществуването на противоречива практика, а позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е бланкетно – не е ясно кой от посочените от касатора въпроси обуславя точното прилагане на закона, нито е обоснована непълнота в нормативната уредба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като взе предвид данните по делото и релевираните от страните доводи, приема следното:
Въззивният съд, след като е обсъдил представените писмени доказателства /удостоверения за наследници, договори за отстъпване на изключително право от 13.03.2003г. и 29.08.2008г. за издаване и разпространение на произведенията „Гъбарко“ и „Медена пита“, екземпляри от произведението „Медената пита“, издадено от издателство „Н. просвета“ през 1954г., от произведението „Гъбарко“, издадено от издателство „Български художник“ през 1963г. и от издадените произведения от ответното дружество, протоколи за брак, договор за изработка на печатно издание от 10.03.2009г./, показанията на разпитаните свидетели и обясненията на страните, е приел, че ищците Б. Б. и Ц. Б. като наследници по закон на автора на произведенията „Медената пита“ и „Гъбарко“ са носители на авторските права върху процесните две литературни произведения, като през 2003г. и 2008г. са отстъпили на [фирма], [населено място] изключителното право да издава и разпространява двете поеми за деца като самостоятелни книжки на български език. Направен е извод, че съгласно чл. 15, ал. 1, т. 5 ЗАПСП ищците са легитимирани да предявят иска с правно основание чл. 95, ал. 1, т. 2 ЗАПСП, който може да бъде предявен, както при условията на кумулативност с иска по чл. 95, ал. 1, т. 1 ЗАПСП, така и самостоятелно.
По отношение на литературното произведение „Гъбарко“ решаващият съдебен състав е приел, че са налице предпоставките на чл. 95, ал. 1, т. 2 ЗАПСП. Установил е наличието на извършени от ответното дружество промени в съдържанието на творбата. За да направи извод за неоснователност на възражението на ответника по иска, че нарушението е преустановено, въззивната инстанция е обсъдила представените заповед за ликвидация на материален актив и протокол за бракуване на книжка с меки корици „Гъбарко“, но като частни свидетелстващи документи, удостоверяващи изгодни за дружеството факти, е приел, че не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила. Във връзка с посочените доказателства е обсъдена и фактура № [ЕГН]/07.01.2011г., като е съобразена и липсата на данни за общия тираж на книжката „Гъбарко“.
Относно произведението „Медената пита“ въззивният съд, съпоставяйки оригиналния текст на произведението и текста, обективиран в издадената от [фирма] книжка, е установил наличието на различия, нарушаващи целостта на творбата. Изложил е съображения, че е без значение за спора дали направените промени в текста са съществени или не поради възможността носителят на авторското право да се противопостави на всякакви промени в произведението. Независимо от посочените доводи, решаващият съдебен състав е приел, че в конкретния случай с оглед обема и същността на направените от ответното дружество промени последните са съществени, като нарушават същността на произведението.
Въззивният съд не е обсъдил останалите възражения на ответника по иска, направени с писмените бележки пред първата инстанция поради тяхното преклудиране съгласно разпоредбата на чл. 133 ГПК.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
По посочения от касатора правен въпрос „необходимо ли е при иска за преустановяване на нарушение по чл. 95, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗАПСП, нарушението да е съществувало към момента на предявяване на иска” не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Цитираните и приложени от касатора съдебни актове на други съдилища /решение от 03.06.2008г. по т. дело № 2205/2006г. на СГС, VІ търговско отделение и решение от 12.04.2010г. по гр. дело № 126/2009г. на Окръжен съд Хасково/ не обосновават противоречиво разрешаване на този материалноправен въпрос, тъй като са постановени при различна фактическа обстановка и различни доказателства. Решението на СГС е постановено по искове с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗМГО, като по иска за преустановяване нарушението на правата върху търговска марка е установено нарушение, осъществено чрез еднократни действия – внос на 1 600 чифта чехли за баня от изкуствени материали с надпис „N.”, които са задържани от митническата администрация. В решението на Окръжен съд Хасково са разгледани фактически въпроси – дали произведенията от рисувано стъкло на ищеца са копие на създадените от ищцата авторски модели или те самите представляват обект на авторско право; дали нарушаването на авторските права на ищцата се извършва чрез възпроизвеждане на създадените от нея произведения. В настоящия случай е прието, че на ответника е отстъпено изключителното право да издава и разпространява процесните две литературни произведения, но същият е нарушил авторските права на ищците чрез издаване на двете произведения с промени в съдържанието им, които различия нарушават целостта на творбите. Поради липсата на данни за унищожаване на всички налични екземпляри е направен извод, че нарушението не е преустановено.
Формулираните от касатора втори и трети правни въпроси са ирелевантни, тъй като не са от значение за изхода на делото и не са обусловили правните изводи на съда по предмета на спора. Защитата на авторското право и на сродните му права е уредена в специалния Закон за авторското право и сродните му права /чл. 94 – чл. 96а ЗАПСП/ и с оглед правното основание на предявения иск и установената от въззивната инстанция фактическа обстановка, разпоредбите на ЗЗД не намират приложение.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по процесуалноправния въпрос „може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства без да обсъди останалите доказателства в съвкупност и да изложи съображения защо ги игнорира или не ги кредитира, включително и в случаите, когато препраща към мотивите на първоинстанционното решение” поради решаването му в противоречие с постоянната практика на ВКС е неоснователен. Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК /решение № 57/02.03.2011г. по гр. д. № 1416/2010г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 34/22.02.2012г. по гр. д. № 652/2011г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 37/29.03.2012г. по гр. д. № 241/2011г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 536/19.12.2012г. по гр. д. № 89/2012г. на ВКС, ГК, IV г. о. и други/, съдът следва да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата за доказателствена тежест правнорелевантни факти, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК. При постановяване на обжалваното въззивно решение съдебният състав на САС в съответствие с постоянната практика на ВКС е обсъдил събраните допустими, относими и необходими доказателства, въз основа на тях е установил фактическата обстановка, към която е приложил съответните материалноправни разпоредби, като е изложил и съображения защо определени доказателства не удостоверяват твърдените от ответника факти, предвид характера им на частни свидетелстващи документи, липсата на обвързваща съда материална доказателствена сила и липсата на други доказателства относно съответните факти.
Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за приложението на разпоредбата на чл. 133 ГПК. По посочения процесуалноправен въпрос е формирана практика на ВКС по смисъла на чл. 290 ГПК, обективирана в решение № 67/06.07.2010г. по т. дело № 898/2009г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 40/13.05.2011г. по т. дело № 384/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 429/21.06.2010г. по гр. дело № 1151/2009г. на ВКС, ГК, І г. о., решение № 358/18.06.2010г. по гр. дело № 1183/2009г. на ВКС, ГК, III г. о. и други, съгласно която следва да се прави разлика между възражение по смисъла на чл. 133 ГПК и направен от ответната страна правен или фактически довод, въз основа на представените от другата страна доказателства и установени по делото обстоятелства. Правото на ответника да инвокира доводи по отношение на доказателствената сила на събраните доказателства и приложимото материално право не се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба. С отговора се преклудират възраженията, които не са свързани със служебно приложение на материалния и процесуалния закон от съда, каквито в настоящия случай са необсъдените от въззивната инстанция възражения на ответника по иска, направени с писмените бележки пред първата инстанция, а именно възражението за изтекла давност по чл. 110 ЗЗД и чл. 111, б. „б” ЗЗД. Относно наличието на необходимите предпоставки за основателност на иска с правно основание чл. 95, ал. 1, т. 2 ЗАПСП са изложени съображения и правни доводи.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК касаторът /ответник по иска/ трябва да бъде осъден да заплати на ответниците по касационната жалба /ищци/ направените от тях разноски за настоящото производство – на всяка една от тях по 300 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1891 от 08.12.2011г. по т. дело № 1189/2011г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 6 състав.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място],[жк], [улица], ЕИК[ЕИК] да заплати на Б. П. Б. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк][жилищен адрес] и Ц. С. Б. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх. Д, ет. 4, ап. 92 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на всяка една от тях по 300 лв. /триста лева/ – направени разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.