4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 883
С., 18.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шестнадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело №4377/ 2013 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение № 1543 от 13.06.2013 г. по ч.гр.д. № 991/ 2013 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено Разпореждане №6788 от 25.03.2013 г. по ч.гр.д. № 2058/ 2013 г. на Бургаски районен съд, с което е отказано да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 т. 2 ГПК срещу [фирма] – от [населено място] по Договор за кредит от 14.12.2007 г. и Анекс за 209 410.743 лв. – главница, със законната лихва от 20.03.2013 г., 35 021.59 лв. -договорна лихва за периода 21.09.2011 г. – 19.03.2013 г., 2159.73 лв. – дължими такси, 3499.10 лв. – адвокатско възнаграждение и 4931.84 лв. – държавна такса, с оплакване за неправилност. Жалбоподателят излага, че съдът не е извлякъл действителната воля на търговеца, съгласно Пълномощно рег.№1117/23.03.2013 г., което съдържа и овластяване за обявяване предсрочната изискуемост на кредита. Поддържа, че дори и това да не се приеме, с оглед разпоредбата на чл. 301 ТЗ търговецът е потвърдил обявената от представителя предсрочна изискуемост на кредита, като е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за целия дълг, за който дълг е внесъл държавна такса. Обосновава довод, че с подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, Банката е упражнила правомощието за направи кредита предсрочно изискуем. Подържа, че съгласно чл.ІV.2 от ОУ, приети с Решение от 05.03.2009 г., неправилно неприложени от въззивния съд, изискуемостта настъпва без каквото и да е волеизявление или уведомление. Прави оплакване, че неправилно въззивният съд не е уважил заявлението в частта за претендираната договорна лихва от 21.09.2011 г. до 19.03.2013 г. – датата на изготвяне на извлечението, която е определена по размер и с настъпил падеж, както и за претендираните такси за периода 21.10.2011 г. – 19.03.2013 г., които вземания не са обусловени от дължимостта на главницата.
В Изложение на касационни основания жалбоподателят сочи, че материалноправният въпрос за задължението на съда да извлече действителната воля на страните и за приложението на чл. 20 ЗЗД и към едностранните правни сделки, се решава противоречиво от съдилищата: по ч.гр.д.№2649/2013г. на РС-Бургас, ч.гр.д.№2493/2013 г. на РС-Бургас и ч.гр.д.№465/2013 г. на РС-Троян съдът е издал заповед за изпълнение и изпълнителен лист, като е приел, че пълномощникът има представителна власт за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. Поддържа евентуално основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като разрешаването на въпроса е от значение за точното прилагане на закона, и за развитие на правото. По материалноправния въпрос: при извършени действия без представителна власт или при превишаване на пределите й, следва ли съдът да приложи чл. 42 ал. 2 ЗЗД или да приложи чл. 301 ТЗ, жалбоподателят счита, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по чл.290 ГПК:Р.№202/06.02.2012 г. по т.д.№ 87/2011 г. на ІІ т.о., Р.№51/10.02.2012 г. по т.д. № 962/ 2011 г. на ІІ т.о., Р.№151/18.03.2013 г. по т.д.№ 609/2011 г. на І т.о. По материалноправния въпрос: Банката може ли със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за цялата сума да направи кредита предсрочно изискуем, жалбоподателят поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със съдебната практика:Р.№172/25.03.2013 г. по т.д.№ 849/2011 г. на І т.о., Р.№ 58/15.04.2009 г. по т.д.№ 584/2008 г., Опр.№ 929/02.07.2012 г. и Р.№ 345/12.11.2012 г., двете по гр.д.№ 481/2012 г. на ІІІ гр.о.
Ответникът по частната жалба Т. П. Я. – ЕТ с фирма ”Л. – 66 – Т. Я.” – от [населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено разпореждане, с което е отказано да се издаде заповед за незабавно изпълнение, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди разпореждането, с което е отказано да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл. 417 т. 2 ГПК, съдът е приел, че заявителят не е представил доказателства за настъпилата предсрочна изискуемост на неиздължената част от кредита, предоговорен с Анекс от 29.07.2011 г., тъй като липсва акт на Банката, с който да е упражнила правата си по чл. 24 и 25 от Договора за кредит и чл. 8 от Анекса да направи кредита предсрочно изискуем. Съдът е посочил, че поканата на л.34 не съставлява волеизявление на Банката за транформиране на дълга в предсрочно изискуем, тъй като с приложеното към поканата пълномощно адв. Р.Т. е овластена да изготвя уведомления за обявяване на предсрочна изискуемост на просрочени вземания, но не е овластена да прави преценка налице ли са предпоставките на чл. 8 от Анекса Банката да обяви просрочените задължения за изцяло предсрочно изискуеми. Съдът не е възприел довода на Банката, че с подаване на заявлението по чл. 417 ГПК кредитът е обявен за предсрочно изискуем, като е посочил, че Р.№ 345/12.11.2012 г. по т.д. №481/ 2012 г. на ВКС, ІІІ г.о., както и Р.№58/15.04.2009 г. по т.д.№ 584/2008 г. на ІІ т.о. и Р.№130/27.10.2009 г по т.д.№ 1398/2009 г. на І т.о. на ВКС са по въпроса от кой момент тече срокът по чл. 147 ал. 1 ЗЗД, не е главен въпросът за предсрочната изискуемост на кредита, а обуславящ, и приетото, че предсрочната изискуемост е настъпила с депозиране на исковата молба, съответно с молбата по чл. 237 б.”в” ГПК(отм.) е при различен съдопроизводствен ред, различен от този по заповедното производство.
С оглед изложеното не са релевантни за делото: въпросът за задължението на съда да извлече волята, съдържаща се в едностранна упълномощителна сделка затова има ли представителна власт пълномощникът, изготвил волеизявлението на Банката, с което обявява кредита за предсрочно изискуем, и въпросът прилага ли се в случая и налице ли е чл. 301 ТЗ. Тези въпроси са важни, но както и да се решат, това не се отразява на правилността на изводите на въззивния съд, тъй като няма доказателства поканата на л.34 да е стигнала до кредитополучателя.
Въпросът може ли Банката със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за цялата сума да направи кредита предсрочно изискуем, не е решен в противоречие с установената по този въпрос съдебна практика, която е в смисъл, че когато страните не са уговорили в договора автоматично да настъпи предсрочна изискуемост на кредита, същата не възниква по право от обективния факт на неизпълнението на кредитополучателя, а настъпването й е обусловено от упражняването на субективното право на кредитора, който преценява дали да упражни това право и кога. За да настъпи предсрочната изискуемост на кредита трябва да са се осъществили два юридически факта: неизпълнението на длъжника и нарочно волеизявление на кредитора за отнемане преимуществото на срока, уговорен в договора. Поради това когато заявителят основава искането си на настъпила предсрочна изискуемост на кредита, следва да представи доказателства – покана до длъжника или друг акт, с който да удостовери, че последният е уведомен, че кредитът е станал предсрочно изискуем и от кога, които доказателства следва да предхождат сезирането на съда по чл. 417 ГПК.
Въззивният съд, като е съобразил уговореното от страните с договора и анекса относно обявяването от Банката на кредита за предсрочно изискуем, за което тя следва да представи доказателства за изявената си в този смисъл воля, за което и е отправила до кредитополучателя поканата на л.34, се е произнесъл в съответствие с установената по въпроса съдебна практика, създадена от ВКС на основание чл. 274 ал. 3 ГПК: Опр. № 543/25.09.2009 г. по ч.т.д.№ 464/ 2009 г., ІІ т.о., Опр. №727/20.11.2009 г. по ч.т.д.№ 727/2009 г.,ІІ т.о., Опр.№638/6.11.2009 г. по ч.т.д. №655/2009 г. на І т.о., Опр.№331/28. 11.2008 г. по ч.т.д.№ 306/2008 г. на І т.о., Опр.№343/17.05.2010 по ч.т.д.№299/2010 г. на ІІ т.о. и е посочил, че не намират приложение Р.№172/25.03.2013 г. по т.д.№ 849/2011 г. на І т.о., Р.№ 58/15.04.2009 г. по т.д.№ 584/2008 г. и Р.№ 345/12.11.2012 г. по гр.д.№ 481/2012 г. на ІІІ гр.о., отнасящи се за началния момент на срока по чл. 147 ал. 1 ЗЗД при молба за издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 237 б.”в” ГПК (отм.).
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение №1543 от 13.06.2013 г. по ч.гр.д. №991/ 2013 г. на Бургаски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: