6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 731
гр. София, 04.11.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на първи октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1077 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез управител Л. Д. Д. и процесуален представител адв. П. Л. С. срещу решение № 1515 от 16.08.2012г. по гр. дело № 561/2012г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 5 състав, с което е оставено в сила решението от 28.07.2011г. по т. дело № 2138/2007г. на Софийски градски съд, VІ ТО, 4 състав, с което са отхвърлени предявените от [фирма] срещу Н. С. М. като [фирма], [населено място] искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума в размер 17 275,44 лв. по договор № 126/2004г. със законната лихва от предявяване на иска – 07.12.2007г. до окончателното плащане на главницата, сума в размер 226 111,50 лв. – неустойка, наименована „обезщетение” по същия договор. С въззивния съдебен акт е изменено първоинстанционното решение в частта за разноските, като ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 6 900 лв. – деловодни разноски за производството пред СГС.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложено към касационната жалба писмено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2, евентуално по т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по релевантни материалноправни въпроси по приложението на чл. 288 ТЗ и чл. 13, ал. 1 ЗЗД, които се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1/ „Обвързан ли е предложителят, който е продавач по договорно правоотношение за продажба на материали между търговци, с предложението си към купувача по договора за продажба, за трансформиране на договора в наемно правоотношение за материалите, само при сбъдване на конкретни условия, ако след отправяне на офертата, другата страна /купувачът/ не потвърди изричното си съгласие и не спази съществена част от условията на офертата – срок и количество на върнати материали?”
2/ „Следва ли тогава, без да има изразено писмено съгласие, въобще да се приеме, че конклудентни действия /и то не в пълен обем/ могат да породят тази трансформация на договорното правоотношение?”
Допускането на касационно обжалване на решението на въззивната инстанция по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е обосновано с противоречие на решение № 1098/29.07.2009г. по гр. дело № 1941/2008г. на САС, ТО, 5 състав, недопуснато до касационно обжалване с определение № 546/30.06.2010г. по т. дело № 1140/2009г. на ВКС, а основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – с обстоятелството, че разглеждането на касационната жалба ще има значение за точното прилагане на чл. 13 ЗЗД.
Ответникът Н. С. М. като [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител адв. А. У. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт, тъй като касаторът не е изложил ясно, точно и изчерпателно оплакванията си и не е формулирал правния въпрос от значение за изхода на спора.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните доводи относно допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт и взе предвид данните по делото, приема следното:
След като е обсъдил представените по делото писмени доказателства и заключениeто на съдебно-счетоводната експертиза, въззивният съд е приел, че по силата на договор № 126/2004г. между страните е възникнало правоотношение по търговска продажба при разсрочено плащане, регламентирана в чл. 335 ТЗ, за продажба на 4 100 л. м. трегери срещу заплащане на цена в размер общо 54 948 лв. /по 13,40 лв. за л. м./, която ответникът /купувач/ е следвало да заплати разсрочено за срок от 6 месеца и да получи собствеността върху стоките след изплащане на последната вноска. Решаващият съдебен състав е констатирал, че доставеното количество трегери е общо 4 073,40 л. м. на обща стойност 54 583,56 лв. без ДДС или 65 500,27 лв. с ДДС, от която сума купувачът е платил общо 42 807,14 лв. Въз основа на изпратеното от ищеца до ответника писмо от 29.03.2005г., направеното с него предложение за предоговаряне за неплатените трегери чрез трансформиране на правоотношението в наемно с обратна сила, като ответникът върне трегерите и заплати за изтеклия до момента период наемна цена за същите, и връщането на 960,10 л. м. трегери със стокови разписки на 05.04.2005г., 23.04.2005г., 19.05.2005г. и 03.06.2005г., въззивната инстанция е направила извод, че ответникът е приел отправеното му предложение, като е изразил това с конклудентни действия, предвид характера на наемното правоотношение като консенсуален и неформален договор, поради което ответникът не дължи продажна цена за върнатото количество трегери в размер на 15 438,41 лв. с ДДС. След като е приспаднал от цената на първоначално доставените трегери /65 500,27 лв./ платената част от 42 807,14 лв., стойността на върнатите 960,10 л. м. трегери, по отношение на които правоотношението по договора за продажба е трансформирано в договор за наем /15 438,41 лв./, и присъдената с решение по гр. дело № 13831/2006г. на СРС, 70 състав сума в размер 10 000 лв. по предявен от [фирма] срещу [фирма] и [фирма] частичен иск по същия договор за доставка № 126/2004 от 08.12.2004г., съдебният състав е формирал извод за неоснователност на предявения иск за заплащане на остатъка от цената по процесния договор за търговска продажба.
Неоснователността на иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на неустойка за забава при плащането на вноските по договора в размер 226 111,50 лв. е аргументирана с нищожността на клаузата за неустойка по чл. 5.3. от договора поради противоречието й с добрите нрави. Съображенията, че с клаузата на чл. 5.3. от договора са нарушени едновременно принципите на справедливост, добросъвестност при договарянето и недопускане на неоснователно обогатяване, са изложени след анализ на уговорения размер на неустойката на ден и предложения от ищеца на ответника наем. Въз основа на направената съпоставка между размера на неустойката на месец за всеки линеен метър трегер и предложения от ищеца на ответника месечен наем за един линеен метър трегер въззивният съд е направил извод, че е налице значително несъответствие /близо 5 пъти/ между евентуално пропуснатите от ищеца ползи, които би получил, ако е отдавал под наем доставените на ответника трегери и уговореното обезщетение. Поради това и като е съобразил, че неустойката, изчислена за един месец на един линеен метър трегер, представлява половината от цялата продажна стойност, решаващият съдебен състав е приел, че договорната клауза за неустойка по чл. 5.3. е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е неоснователен. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Представените от касатора решение № 1098 от 29.07.2009г. по гр. дело № 1941/2008г. на САС, ТО, 5 състав и определение № 546 от 30.06.2010г. по т. дело № 1140/2009г. на ВКС, с което посоченият въззивен съдебен акт не е допуснат до касационно обжалване, не установяват наличието на противоречива съдебна практика по инвокираните от касатора материалноправни въпроси, тъй като различният изход на спора по делото на САС и настоящото дело се дължи на различна фактическа обстановка, установена с конкретните доказателства, представени по всяко едно от двете дела. В настоящия случай след получаване на писмото за връщане на неизплатените трегери и трансформиране на договора за продажба в договор за наем ответникът е върнал част от трегерите, което обстоятелство е оформено в писмена форма /три броя стокови разписки/, поради което и с оглед основните елементи на наемното правоотношение в предложението на ищеца /определените вещи и наемната цена/ и връщането на 960,10 л. м. трегери, въззивният съд е направил извод, че за това количество трегери е налице сключен договор за наем. По гр. дело № 1941/2008г. на САС, ТО, 5 състав се касае до възникнало между страните правоотношение по договор, съгласно който ищецът се е задължил да построи със собствени средства и организация склад за карго на територията на ответника съгласно одобрен проект на приблизителна стойност, а ответникът – да предостави на ищеца ползването на построения склад. По посоченото дело е прието, че не е налице новиране на задължението, защото разменените между страните писма не установяват приемане на предложението на ищеца за замяна на задължението за ползване със задължение за плащане на пазарната стойност на склада към септември 1999г., не е налице приемане на предложението чрез конклудентни действия /изготвяне на оценката/.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК също е неоснователен. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По отношение на посочените от касатора материалноправни въпроси не са изпълнени изискванията на посочената правна норма, защото, както и да се решат тези въпроси, това не би променило изхода на спора, тъй като купувачът е върнал на продавача част от процесните трегери – 960,10 линейни метра на стойност общо 15 438,41 лв., поради което ответникът не дължи заплащане на цената на върнатата стока. При постановяване на решението съдебният състав е съобразил връщането на трегерите, като е обсъдил двустранно подписаните между страните четири броя стокови разписки.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не е направено искане и не са налице доказателства, че такива са направени в касационното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1515 от 16.08.2012г. по гр. дело № 561/2012г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 5 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.