1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 33
гр. София, 22.01.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шести ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 9 по описа за 2012г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [община] баня, [населено място] баня, приподписана от процесуален представител юрисконсулт К. Н., срещу решение № 1038 от 24.06.2011г. по т. дело № 85/2011г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав в частта, с която след частична отмяна на решение от 05.11.2010г. по т. дело № 22/2009г. на Кюстендилски окръжен съд, Гражданска колегия е отхвърлен предявеният от [община] баня против [фирма], [населено място] /в ликвидация/ иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер 29 436,46 лв. /над 5 866,20 лв. до пълния предявен размер 35 302,66 лв./ – получена без основание, събрана като дължима цена за ползвана вода, канал и пречиствателни услуги за периода от 11.02.2002г. до 12.08.2004г., за която е издаден изпълнителен лист от 28.12.2004г. на Районен съд Дупница, въз основа на решение по гр. дело № 1565/2004г. на същия съд и образувано изп. дело № 20097420400162 на ЧСИ В. А., с рег. № 742 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд [населено място], и [община] баня е осъдена да заплати на [фирма], [населено място] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски по делото в размер 1 081,18 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси относно изискването за писмена форма на договора за водоснабдяване между експлоатационното предприятие [фирма] и водоползвателите като форма за действителност съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 9/1994г. за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, които се решават противоречиво от съдилищата: в обжалваното решение № 1038/24.06.2011г. по т. дело № 85/2011г. на Софийски апелативен съд въззивният съд е приел, че посочената разпоредба не въвежда изискване за форма за действителност на договора за водоснабдяване, който се сключва между [фирма] и водоползвателя, докато в решение от 28.10.2010г. по в. гр. д. № 459/2010г. на Кюстендилски окръжен съд, решение от 29.11.2010г. по в. гр. д. № 612/2010г. на Кюстендилски окръжен съд, решение № ІV-129/08.08.2008г. по гр. д. № 198/2008г. на Бургаски окръжен съд и др. е прието, че съгласно посочената разпоредба ползуването на вода и включването в канализационната система става въз основа на писмен договор, сключен със собственика на имота въз основа на негова писмена молба, и облигационната връзка възниква само при сключен формален писмен договор.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. К. Й. С. оспорва касационната жалба и прави възражение за нейната недопустимост поради липса на точна формулировка на материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, както и не е приложена практика, установяваща противоречиво правоприлагане и тълкуване на разпоредби от закона. Според ответника приложените съдебни решения не разглеждат аналогични на настоящия казус въпроси, нито сочат противоречива практика. В отговора на касационната жалба е инкорпорирана насрещна касационна жалба срещу въззивното решение в частта за сумата 5 866,20 лв. поради неговата незаконосъобразност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението се съдържа твърдение за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въззивният съд е приел, че с исковата молба и до приключване на първото съдебно заседание в първоинстанционното производство, т. е. до преклудиране на доводите и възраженията му съгласно сроковете по чл. 127, ал. 2 и чл. 143, ал. 2 ГПК, ищецът не е навел твърдение за липса на валидно договорно правоотношение с ответника, нито е оспорил приподписването на представените фактури като извършено от неупълномощено лице, нито е оспорил себе си като адресат на вземанията. В същия преклузивен срок, доколкото изменението на иска е допуснато съгласно чл. 214,ал. 1, предл. последно ГПК от установителен в осъдителен, без изменение на фактическите обстоятелства, ищецът не е оспорил и приложимата цена, нито се е позовал на неприемане на Общите условия на водоснабдителното дружество. Съдебният състав е посочил, че оспорването касае действителността на отчетените количества вода, с оглед непроверена изправност на измервателното устройство, без да се твърди факт на неизправност на същото.
Доколкото за нищожността съдът следи служебно, въззивната инстанция е обсъдила възражението на ответника, че съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 9/1994г. за ползване на водоснабдителните и канализационните системи не е въведено изискване за форма за действителност на договора, предвид подзаконовия характер на разпоредбата. За да приеме за основателно това възражение, решаващият съдебен състав се е аргументирал с разпоредбата на чл. 293, ал. 1 ТЗ и липсата на регламентация за писмена форма като форма за действителност на договора за водоснабдяване, канализация и пречистване на води в Закона за водите. Поради това е направен извод, че наличието на неформален договор е достатъчен за уреждане отношенията между страните.
Въззивният съд е приел за доказано наличието на валидно договорно правоотношение между страните, предвид неотричането в исковата молба на сключването на неформален договор и доказателствата за предходно и последващо разплащани услуги с идентичен предмет, както и неоспорване в преклузивния срок на фактически отчетените количества потребена вода, фигуриращи със стойности в представените фактури, и приложени цени за остойностяване възнаграждението по услугата съгласно същите.
Доводът за недължимост на сумите поради неосъществяван метрологичен контрол върху измервателните уреди /водомери/ в съответствие със Закона за измерванията е приет за неотносим поради това, че неосъществяването на проверки върху измервателното устройство не предпоставя извод за неизправност на същото и респективно до оспоримост на фактически отчетените потребени количества. Изложени са и съображения на основание чл. 8 от Закона за измерванията, че всяка от страните по договора има право да предизвика проверка на средствата за измерване, каквато задължително се извършва и в случай на ремонт или при нарушаване на пломбата, поставена съгласно чл. 22, ал. 4 от Наредба № 9/1994г., както и че не е установена дължимостта на периодична проверка на средството за измерване.
Относно събраната от ответника сума в размер 5 866,20 лв. – лихви за забава върху главниците по издадените данъчни фактури, начислена от датата на издаването на съответната фактура до 28.12.2004г., е прието, че ответното дружество не е установило договорно определен срок за издължаване на таксите за ползвана, отвеждана и пречиствана вода, поради което за периода до влизане в сила на Наредба № 4/14.09.2004г. съгласно чл. 31, ал. 1 от Наредба № 9/14.09.1994г. ищецът би изпаднал в забава след покана за плащане, каквато не представлява данъчната фактура. Поради недоказване от страна на ответното дружество на основание за получаване на сумата за лихва за забава в горепосочения размер, е направен извод за основателност на иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата 5 866,20 лв.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. В настоящия случай инвокираните от касатора /ищец в първоинстанционното производство/ основания за недължимост на сумата по издадения на основание чл. 237, б. „к” ГПК /отм./ изпълнителен лист не включват твърдения за липса на валидно договорно правоотношение с ответника, за нищожност на договора за доставка на вода, предоставяне на канал и пречиствателни услуги поради липса на форма, нито ищецът е оспорил приподписването на представените фактури като действие, извършено от неупълномощено лице, нито е оспорил, че е адресат на вземанията, нито се е позовал на неприемане на Общите условия на ответното дружество. Предмет на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на исковата молба, впоследствие при направено изменение само на вида на търсената защита /от установителен в осъдителен иск/ без промяна на обстоятелствата, е действителността на отчетените количества вода, предвид твърдените липса на двустранен протокол за поставянето на водомера, неизготвяне на определени документи относно изправността на измервателното устройство /протоколи за първоначална проверка, последваща проверка и извършен периодичен метрологичен контрол/. Липсата на писмен договор е изложена само с оглед довода за липса на договорени между страните начин и срок за плащане цената на консумираната вода във връзка с претенцията за недължимост на присъдената лихва за забава. Следователно посоченият от касатора материалноправен въпрос относно изискването за писмена форма на договора за водоснабдяване между експлоатационното предприятие [фирма] и водоползвателите като форма за действителност съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 9/1994г. за ползване на водоснабдителните и канализационните системи е ирелевантен за настоящия спор.
От друга страна, не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като е налице постоянна практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК /решение № 129/07.01.2013г. по т. д. № 683/2011Г. на ВКС, ТК, Първо отделение/, съгласно която съобразно чл. 3 от Наредба № 9/1994г. за ползване на водоснабдителните и канализационните системи ползването на води от водоснабдителните системи и включването на отпадъчни води в канализационните системи се извършва въз основа на писмен договор за водоснабдяване, който се сключва между експлоатационното предприятие „В и К“ и собственика или пълномощника на собственика на водоснабдявания имот. При действието на посочената наредба приложение следва да намери правилото на чл. 293, ал. 3 ТЗ, според което страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. За разлика от гражданското право, в търговското право неспазването на формата на сделката изисква оспорване на действителността на изявлението. В настоящия случай, като е приел за доказано наличието на валидно договорно правоотношение между страните, предвид неотричането в исковата молба на сключването на неформален договор и доказателствата за предходно и последващо разплащани услуги с идентичен предмет, както и неоспорване в преклузивния срок на фактически отчетените количества потребена вода, фигуриращи със стойности в представените фактури, и приложени цени за остойностяване възнаграждението по услугата съгласно същите, въззивният съд се е съобразил с постоянната практика на ВКС.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната от ищеца част.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 287, ал. 4 ГПК не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд и в частта за сумата в размер 5 866,20 лв. – лихви за забава върху главниците по издадените данъчни фактури, начислена от датата на издаването на съответната фактура до 28.12.2004г.
С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като такива не са поискани и не са налице доказателства, че са направени за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1038 от 24.06.2011г. по т. дело № 85/2011г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.