3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1047
гр. София, 29.12.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми декември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 673 по описа за 2011г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. А. Б. Д. срещу определение № 300 от 14.04.2011г. по ч. гр. дело № 178/2011г. на Ловешки окръжен съд, граждански състав, с което е потвърдено определение № 72 от 21.01.2011г. по ч. гр. дело № 1667/2010г. на Ловешки районен съд, с което е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение № 1142 от 27.09.2011г. и издадения въз основа на нея изпълнителен лист по ч. гр. дело № 1667/2010г. на Ловешки районен съд, издадени в полза на [фирма], [населено място] срещу М. Т. Р. от [населено място].
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт – въпросът за доказването на подадения установителен иск по чл. 415 ГПК е решен в противоречие с практиката на ВКС, решава се противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Частният жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено.
Ответникът М. Т. Р. от [населено място] не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди определението на Ловешки районен съд, въззивната инстанция е приела, че заявителят не е представил в едномесечен срок от съобщаването му, че е подадено възражение от длъжника, доказателства за предявяване на иска от кредитора против длъжника съгласно разпоредбата на чл. 415 ГПК. Частният жалбоподател е предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителният лист са издадени от районния съд на 27.09.2010г., длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и с разпореждане от 03.12.2010г., връчено на заявителя на 15.12.2010г., е указано, че в едномесечен срок от получаване на съобщението има възможност да предяви иск относно вземането си, както и че при непредставяне на доказателства за предявяване на иска в посочения срок, издадената заповед за изпълнение ще бъде обезсилена. С изпратена по пощата на 14.01.2011г. молба е представена искова молба за предявен установителен иск на основание чл. 422 във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу М. Р. с цена на иска 115 834,70 лв. Въззивният съд е приел, че от приложения проект на искова молба не може да се направи извод, че е налице надлежно предявен установителен иск по чл. 422 ГПК за съществуване на вземането – предмет на заповедното производство, тъй като исковата молба не е входирана, нито е представено удостоверение от сезирания съд, че има предявен такъв иск, нито се установява от приложените към частната жалба опис – сметка на пратки с предимство и известие за доставяне.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Релевантният за спора въпрос се отнася до начина на доказване на предявения в срок установителен иск по чл. 422 ГПК.
Доводът за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен, тъй като релевантният процесуалноправен въпрос е решен в съответствие с практиката на ВКС, съгласно която предявяването на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК може да се удостовери с копие от исковата молба и данни за депозирането й, така и със съдебно удостоверение, издадено от съда, пред който е образувано исковото производство – определение № 123/27.01.2010г. по ч. т. дело № 736/2009г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 124/27.01.2010г. по ч. т. дело № 20/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 319/29.03.2011г. по ч. т. дело № 88/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 127/11.02.2011г. по ч. т. дело № 880/2010г. на ВКС, ТК, I т. о. и др. За съда, разглеждащ заповедното производство, не съществува служебно задължение да проверява дали заявителят е предявил иск за съществуване на вземането в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Създадената по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК практика на ВКС не поставя под съмнение изискването и начина на доказване на обстоятелствата относно предявяването на установителния иск и спазването на едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. По въпроса с какви доказателства заявителят може да удостовери пред съда, издал заповедта за изпълнение, че е предявил установителния иск в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, има установена съдебна практика, което изключва допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и противоречивото разрешаване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
По изложените съображения се налага изводът, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 300 от 14.04.2011г. по ч. гр. дело № 178/2011г. на Ловешки окръжен съд, граждански състав,
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: